Днес Православната църква почита Света благоверна Олга. Тя била съпруга

Днес Православната черква уважава Света благоверна Олга. Тя била брачна половинка на киевския княз Игор. След ранната гибел на брачна половинка си тя поела ръководството на княжеството до пълнолетието на своя наследник Светослав. Княгиня Олга деятелно се заела да благоустроява страната. Обикаляла всички области на страната и на всички места оставяла следи от мъдри грижи, като въвеждала в ръководството ред и правораздаване. С това тя спечелила любовта на народа и се популяризирала като мъдра шефка.

Русите през Х в. били още езичници. Но още в средата на ІХ в. измежду тях почнало да прониква християнството. На някои места били издигнати църкви и християните свободно извъшвали свещенодействие. Такава черква имало и в гр. Киев. Княгиня Олга следила живота на християните, могла да узнае за тяхната религия и да направи съпоставяне със славянското езичество. Със своя ярък и остроумен разум тя схванала, че езичеството не могло да възпита такива люде, каквито са християните. Беседите с християнски учители й разкрили небесната непорочност и висота на християнското обучение. Нейното сърце било пленено от евангелската истина. Но Олга не се решавала да одобри кръщение в Киев, тъй като се страхувала от безредици сред старейшините и народа, които, като езичници, не били ситуирани към християнската религия. От друга страна, тя желаела да изслуша най-точни директиви във вярата в самата столица на християнството, с цел да не допусне някаква неточност. Княгиня Олга желала персонално да види всичко най-хубаво в най-хубавата религия, с цел да я схване с цялостно разбиране на мозъка и сърцето. За тая цел в 955 година тя се отправила в Цариград. Там император Константин Багренородни я приел с огромни почести. Патриарх Полиевкт я наставил във религия и я удостоил със св. кръщение, в което тя била наречена Елена. " Благословена си ти измежду твоя народ - споделил й патриархът, - тъй като обикна светлината и остави тъмнината. Тебе ще благославят съветските синове! "

Благоверна Олга се върнала в Киев надълбоко уверена в превъзходството на християнската религия. Тя към този момент не могла да не желае да се извърнат към християнската светлина и другите, които оставали в езически мрак. Преди всичко, като любяща майка, тя говорела на сина си за тази религия: " Аз опознах истинния Бог, сине - споделила му тя - и се веселя. Ще Го познаеш и ти и ти ще се радваш. Християнската религия е светлина и наслада за душата. Чрез животворното си деяние върху душата тя сама приказва за своя възвишен генезис, за своето божествено достолепие. Приеми тая религия и освен не ще съжаляваш, само че ще се считаш най-щастлив, както аз смятам себе си най-щастлива! " Светослав обаче обичал доста славата, мислел единствено за борби и дал отговор на майка си: " Как аз едничък да приема различен закон? Цялата ми тайфа ще се смее на това. " Макар и да не желал да слуша за светата религия, той не пречел на другите да я одобряват. Мнозина, като слушали безапелационната проповед на княгинята, приемали св. кръщение. В античните съветски монументи се приказва, че св. Олга посяла първите семена на християнскатат религия в своя млад внук Владимир и в неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата религия надалеч зад рамките на Киев. Тя умряла на 11 юли 969 година

Летописецът преподобни Нестор, завършвайки своите вести за благоверна Олга, написа: " Тя била предтеча за християнството в нашата земя, както зорницата пред слънцето, както зората пред цялостната светлина, както месечината нощем; така тя светела измежду неповярвалите люде. Тя първа из Русия се изкачила в Царството небесно. Руските синове я хвалят като началница. Тя и след гибелта си моли Бога за Русия, а нетленните й мощи не престават да правят чудеса. "

Според мнението на някои историци света Олга - Елена била българска княгиня и затова отишла в Русия към този момент християнка.

Преставяне на блажената княгиня Олга, в свето кръщение Елена

Св. Олга равноапостолнаВ края на тъмната нощ на идолослужението, покрила Руската земя, блажената Олга изгряла като зора преди изгрева на светлия ден на светата религия в Христа ­ Слънцето на правдата.

В края на тъмната нощ на идолослужението, покрила Руската земя, блажената Олга изгряла като зора преди изгрева на светлия ден на светата религия в Христа - Слънцето на правдата.

Тя произхождала от фамозен жанр: била правнучка на Гостомисъл, популярен мъж, който управлявал Велик Новгород, до момента в който по негов съвет не бил извикан варягът Рюрик с братята си*, с цел да стане съветски княз. Родното място на Олга било село Вибутско, през днешния ден близо до Псков, който тогава още не съществувал**. Родителите на блажената Олга съумели да й внушат разпоредбите за почтен и рационален живот, към които самите те се придържали, без значение от идолопоклонството си. Олга се отличавала с непорочие и ярък разум, както ще забележим по-нататък.

* Въз основа на името на блажената Олга, което е варяжко и идва от мъжкото Олег, на директните свидетелства на някои жития и на обстоятелството, че Олга била жена на княз Игор, за който като варяг било най-естествено да вземе жена от племето си, е по-достоверно да се счита, че блажената Олга била от варяжки генезис. Варягите или норманите населявали Скандинавския полуостров. От новгородските славяни ги отделяли единствено фините. Хрониката отнася извикването на варягите към 862 година, само че по-вероятно да е станало към 852 година Бел.ред.

** Така е съгласно по-късно поверие. Село Вибутско, в по-късен интервал - Вибутино или Лабутино, е на дванадесет версти (1 верста - 1066 м) от Псков по горното течение на река Велика. От началния Летопис (преди 903 г.) се вижда, че отечество на блажената Олга бил Псков, откъдето Олег я довел на Игор, и където тя била, евентуално, щерка на някой от наместниците или болярите. Бел.ред

Умирайки (през 879 година, бел.ред.), Рюрик оставил малолетния си наследник Игор и княжеството под настойничеството на своя родственик Олег, до момента в който Игор навърши пълноправие. Олег събрал огромна армия и дружно с малолетния правоприемник се отправил за Киев. Там умъртвил Асколд и Дир и превзел Киев. Станал всемогъщ стопанин на варяжко-руските владения, които пазел за своя племенник Игор, бъдещия княз. Управлението изисквало от Олег да бъде ту в Киев, ту във Велик Новгород. Княз Игор възмъжал и почнал да се увлича по лова. Веднъж, до момента в който ловувал в покрайнините на Новгород, той се отдалечил. Преследвайки някакво животно към село Вибутско, видял оттатък реката място, комфортно за лов, само че не можел да отиде там, тъй като нямал лодка. След малко забелязал, че се доближава един младеж с лодка. Извикал го и му заповядал да го прекара на другия бряг. Докато прекосявали реката, Игор, като се вгледал по-внимателно в лицето на гребеца, видял, че не е момче, а госпожица. Това била блажената Олга, която се отличавала с хубостта си. Хубостта й ранила сърцето му и в него се разгоряла сласт. Започнал да я увещава за нечисто плътско общение. Като отгатнала помислите на разпаления от пристрастеност Игор, тя го прекъснала и като умен дъртак взела да го увещава:

- Защо се вълнуваш, княже, за какво замисляш невъзможното? Думите разкриват безсрамното ти предпочитание да се поругаеш с мен, да не бъде! Не желая и да чувам сходни неща! Чуй ме, апелирам те, остави тези нелепи и позорни мисли, от които би трябвало да се срамуваш: опомни се и не забравяй, че си княз. Като властник и арбитър, князът би трябвало да дава на другите ярък образец за положителни каузи. А ти искаш да извършиш такова безвластие?! Ако ти, надвит от нечиста сласт, вършиш злодейства, по какъв начин ще възпираш другите и ще съдиш заслужено поданиците си? Не се поддавай на сходно нахално предпочитание, от което честните хора се гнусят. Макар че си княз, хората могат да те възненавидят за това и да те осмеят позорно. Знай, че въпреки да съм тук сама и безсилна спрямо теб, няма да ме надвиеш. Но дори да успееш да ме надвиеш, дълбоките води на реката ще ме защитят. По-добре да умра чиста, като се погреба в реката, в сравнение с да бъде поругано девството ми.

Думите на блажената Олга, изпълнени с непорочие, вразумили Игор и го предиздвикали да се засрами. Той мълчал, не знаел какво да отговори. Така те прекосили реката и се разделили. Князът бил изумен, че младата госпожица е така рационална и целомъдрена. Постъпката на блажената Олга в действителност била почтена за удивление: без да познава същинския Бог и заповедите Му, тя съумяла да отбрани целомъдрието си. Пазейки чистотата на девството си, тя вразумила младия княз, укротила неговата сласт с мъдрост, почтена за мъжки разум.

Скоро след тази преживелица княз Игор дружно с чичо си Олег се отправил за Киев с желанието да се реалокира там, което и било сторено. Киев станал княжеско седалище, а във Велик Новгород, както и в останалите съветски градове, които били подчинени, били оставени наместници. Когато пристигнало време князът да се задоми, събрали доста красиви девойки, с цел да изберат от тях почтена за неговия чертог. Но той не харесал нито една. Спомнил си за целомъдрената и прелестна Олга и незабавно изпратил Олег да я изиска. Довели я с огромни почести в Киев*и Игор се оженил за нея. След гибелта на Олег (през 912 година, бел.ред.), Игор станал всемогъщ стопанин. В началото на своето независимо ръководство той почнал да води война настойчиво със съседите си. Стигнал дори до Цариград: превзел огромни територии от гръцката земя и се завърнал, увенчан със слава*, и с титли от този поход. Останалото време от живота си прекарал в мир със съседите си. Блажената Олга му родила наследник - Святослав, който станал татко на светия равноапостолен княз Владимир. Игор управлявал в благоденствие княжеството. Богатство имал в обилие, тъй като и от далечни страни му изпращали блага и налози.

* Фактът, че Олег довел Олга от Псков удостоверява преданието за нейната хубост и огромен разум: измежду дъщерите на киевските боляри Олег не могъл да откри равна на нея. Бел.ред.

** Известни са два похода на Игор против Византия през 941 и 944 г.; първият от тях бил несполучлив. Тук се приказва за втория поход, когато византийският император, като пратил на Игор огромен откуп, го молил да не води война против тях. Игор приел откупа и от дунавския бряг се върнал назад в Киев. Бел.ред.

Смъртта го застигнала по следния метод. Като се възползувал от примирието, настъпило след многочислените войни, почнал обиколка на градовете и областите за събиране на нормалните налози. Когато отишъл при древляните*,си спомнил, че след възкачването му на престола, те се отделили и трябвало да води война, с цел да ги покори още веднъж.

* При разселването на източните славяни древляните заели гористата част по междинното течение на Днепър, като се открили по поречието на неговия приток Припет, т.е. името им се извежда етимологически от " дърво ". Бел.ред.

Поради това им удвоил налозите, което било прекомерно тежко задължение за тях. Угрижени, те потърсили съвет от своя княз Мал:

- Когато вълкът свикне да върви при овцете, полека-лека може да затрие цялото стадо, в случай че не го убият. Така и ние - в случай че не убием Игор, той ще ни погуби всички.

След това те единствено чакали комфортен случай. Когато Игор изпратил в Киев събраните налози и останал при тях с дребна тайфа, решили, че моментът е подобаващ. Нападнали го ненадейно покрай своя град Коростен. Избили дружината му, умъртвили и него и ги погребали там. Такъв бил краят на княз Игор - положителния държател на съветската земя, който вдъхвал боязън на прилежащите нации. След гибелта на своя опекун Олег, Игор живял тридесет и две години (бил погубен през 945 година, бел.ред.).

Щом научила за убийството му, Олга го оплаквала доста дружно със сина си Святослав. Плакали и всички поданици на Киев. След гибелта му у древляните зародил дръзновен проект: да вземат Олга за жена на своя княз Мал, а наследника на Игор, малолетния Святослав, да умъртвят скрито. Надявали се по този начин да разширят властта на своя княз. Незабавно изпратили с ладии при Олга двадесет нарочни пратеници да я молят да му стане жена. В случай на отвод от нейна страна им било заповядано да си послужат и със закани, с цел да се съгласи и срещу волята си. Лодките на посланиците пристигнали в Киев. Като научила за тях, Олга ги приела и ги попитала:

- С положително ли идвате, почтени посетители?

- С положително - отвърнали те.

- Кажете за какво сте пристигнали?

Мъжете отвърнали:

- Изпратиха ни при теб от древлянската земя, с цел да ти кажем: " не се гневи, че убихме мъжа ти, тъй като той като вълк грабеше и отвличаше. А нашите князе са положителни владетели и разшириха древлянската земя. Игор не може и да се съпоставя с нашия княз - млад и хубав, също така е мирен, любвеобвилен и милосърден към всички. Омъжи се за него, ще ни станеш стопанка и древлянската земя ще бъде твоя ".

Княгиня Олга, като потиснала тъгата по мъжа си и сърдечната си болежка, споделила на посланиците с престорена наслада:

- Вашите думи са ми по сърце - така и така не мога да върна мъжа си, а в случай че остана вдовица, няма да ми е елементарно: като жена няма да съм в положение да ръководя както би трябвало такова княжество. Синът ми е още малко момче. Така че с удоволствие ще се омъжа за вашия млад княз, още повече че и аз не съм остаряла. Сега си вървете, отдъхнете си в ладиите. Утре ще ви поканя на почетен гуляй, с цел да схванат всички повода за визитата ви и моето единодушие. После ще отпътува при вашия княз. Когато на следващия ден изпратените от мен хора дойдат да ви канят на угощение, поради достойнството на вашия княз и поради вашата лична, елате по същия метод, по който пристигнахте в Киев, т.е. с ладиите, които киевчани ще носят на ръце. Нека всички се убедят във вашата знатност и в моята обич към вашия княз, поради която ще ви окажа такава огромна респект пред всички.

Посланиците се върнали с наслада на ладиите си. В желанието да отмъсти за убийството на мъжа си, княгинята размисляла по какъв начин да ги погуби. Заповядала през нощта да изкопаят дълбока яма в двора на княжеския замък, който бил отвън Киев и където се намирала прелестна зала, приготвяна за угощение. На сутринта княгинята изпратила почетни люде да поканят сватовете на гуляй. А те, седнали в ладиите, като лишени от разум, споделили:

- Няма да тръгнем пешком, нито на коне, нито с колесници, както ни е изпратил с ладии нашият княз, по този начин ни отнесете при вашата княгиня.

Киевчаните, глумейки се с безумието им, отвърнали:

- Князът ни почина, княгинята ни се дами за вашия княз и ние в този момент, също като плебеи, вършим това, което ни е заповядано.

Настанили ги по един в дребни лодчици и киевчани ги понесли, надути от горделивост. Когато ги внесли в двора на поменатия замък, Олга се посочила и заповядала да ги хвърлят в дълбоката яма, която била приготвена. После излязла и като се надвесила над ямата, ги попитала:

- Допада ли ви такава чест?

А те крещели:

- О, горко ни! Убихме Игор и това не ни донесе нищо положително, а ще умрем от още по-страшна гибел.

Тогава Олга заповядала да ги засипят живи в ямата.

Веднага по-късно изпратила при древляните собствен делегат с думите:

- Ако в действителност желаете да стана жена на вашия княз, изпратете повече и по-знатни посланици, в сравнение с първия път. Нека ме отведат с почести при вашия княз. Изпратете ги, колкото се може по-скоро, с цел да не ми попречат киевчани.

С огромна наслада и експедитивност те изпратили при Олга петдесет от най-знатните си мъже, от старейшините първенци в тяхната земя. Когато пристигнали в Киев, Олга заповядала да им подготвят банята и изпратила да им кажат: дано след уморителния път посланиците да се измият в банята, да си отдъхнат и сетне да се явят пред нея. Те се отправили с наслада към банята. Когато почнали да се мият, особено сложени прислужници на часа залостили извън крепко вратата, струпали към банята плява и сухи съчки и ги запалили. Така дружно с банята изгорели старейшините и техните прислужници. Олга още веднъж изпратила вестоносец, който да заяви за скорошното й идване за встъпване в брак и заповядвала да подготвят мед, напитки и храна на мястото, където бил погубен мъжът й, с цел да му направи, преди да се омъжи наново, гуляй за помен, както бил езическият бит. После щяла да се омъжи за княза. Древляните с наслада приготвили всичко в обилие. Както била дала обещание, княгиня Олга се отправила към тях с многочислена армия, като че ли се готвела за война, а не за встъпване в брак. Когато били в покрайнините на престолния град Коростен, от там излезли да я посрещнат жителите му в празнични одежди, едни пеши, други на коне - приели я с тържествуване и наслада. Най-напред тя отишла на гроба на мъжа си и тук плакала доста за него. После направила помен по езическия бит и заповядала да повдигнат върху гроба му огромна могила. Древляните й споделили:

- Господарке, княгиньо, ние убихме мъжа ти, тъй като той беше безсърдечен към нас, като граблив вълк. Ти си милостива, като нашия княз, в този момент ще заживеем в благоденствие.

Олга им отвърнала:

- Направих на гроба на мъжа си това, което е редно и към този момент не оплаквам за него. Време е с радостно сърце да се сготвям за брака с вашия княз.

Древляните я питали за първите и вторите си посланици.

- Те идват след нас по различен път с цялото ми благосъстояние - отвръщала княгинята.

Олга съблякла траурните облекла, облякла се в светли брачни одежди, подобаващи на княгиня, като си давала щастлив тип. Тя заповядала на древляните да ядат и пият и да се веселят, а на своите хора да им прислужват, да ядат с тях, само че да не се напиват. Когато древляните се напили, княгинята заповядала на хората си със скритото за задачата оръжие - мечове, ножове и копия да ги избият. Паднали убити към пет хиляди души. Тогава Олга, откакто поляла веселието с кръв и отмъстила за убийството на мъжа си, се завърнала в Киев.

На следната година събрала армия и се отправила против древляните със сина си Святослав Игоревич, който присъединила в похода за възмездие на бащината гибел. Древляните излезли да ги посрещнат с многочислена армия. Щом се срещнали*, почнало яростно стълкновение, като киевските войски ги надделели и ги гонили до престолния град Коростен, сеейки гибел. Древляните се затворили в града. Цяла година Олга непрестанно го обсаждала.

* Когато войските се срещнали, малолетният Святослав хвърлил копие против древляните. Копието, запратено от детската ръка, минало сред ушите на коня и се блъснало пред краката му. Тогава предводителите на киевските дружини споделили: " князът към този момент стартира - напред, дружино, след княза. " И борбата пламнала. Бел.ред.

Като видяла, че мъчно ще го превземе с взлом, мъдрата княгиня измислила следната ловкост. Изпратила да кажат на обсадените:

- Защо, безумци, желаете да умрете от апетит и не желаете да ми се покорите? Всички останали градове към този момент ми се подчиниха. Жителите им ми заплащат налог, живеят умерено и си обработват нивите.

- И ние бихме желали да ти се покорим, само че се боим, че още веднъж ще започнеш да отмъщаваш за своя княз.

Олга изпратила при тях втори делегат:

- Аз към този момент отмъстих, и то не един път, и на старейшините, и на вашите хора. Сега не желая отплата, а налози и смирение.

Древляните се съгласили да й заплащат какъвто желае налог. Олга им предложила:

- Зная, че войната ви разори и не можете да ми платите налога нито с мед, нито с восък, ни с кожи, нито с нещо друго, годно за търговия. А пък и аз не желая да ви тормозя доста. Дайте ми нещо малко в символ на смирение, да речем по три гълъба и три врабчета от всяка къща. Това ми стига да се убедя в покорството ви.

Данъкът се сторил толкоз незабележим на обсадените, че дори се надсмивали над женския й разум. Побързали да съберат желаното и й го изпратили с реверанс. Олга споделила на пристигналите мъже:

- Вие се покорихте на мен и на сина ми. Живейте си в мир, на следващия ден ще смъква обсадата и ще потегля към къщи.

С тези думи тя ги пуснала. Жителите на града се зарадвали доста, когато научили какво споделила княгинята. Олга раздала птиците на бойците си и им наредила късно вечерта да привържат на всеки гълъб и врабче парцалче, натопено в сяра, което да възпламенят, след това по едно и също време да пуснат всички птици. Воините изпълнили заповедта: птиците полетели към града, от който били взети. Всеки гълъб се устремил към гнездото си и всяко врабче към мястото си и градът тутакси горящ от доста страни. В това време Олга заповядала на войската си да го обкръжи и да го превземе. Жителите, спасявайки се от огъня, го напускали и попадали в ръцете на неприятеля. Така бил високомерен Коростен. Много древляни починали от меч, други с дамите и децата си изгорели в огъня, трети се удавили в реката, която течала под града. Тогава умрял и техният княз. Мнозина от живите били отведени в плен, тия, които княгинята оставила, били обложени с тежък налог (две трети от налога отивали в Киев, а една трета в принадлежащия на Олга Вишгород, бел.ред.). Така Олга отмъстила на древляните за убийството на мъжа си, превзела земята им и тържествено, със популярност, се завърнала в Киев.

И управлявала подвластните й области от съветската земя не като жена, а като мощен и интелигентен мъж, крепко държала властта в ръцете си и мъжествено се защитавала от враговете. За тях била чудовище, а хората й я обичали като милостива и благочестива владетелка, праведна съдница, която никого няма да обиди, която постанова санкции милосърдно и награждава положителните. Лошите се бояли от нея, тъй като въздавала на всеки съгласно постъпките му. Във всички каузи проявявала държавническа предвидливост и мъдрост. При това, милосърдна по душа, тя била великодушна към бедняците, немощните и мизерстващите. Сърцето й било отворено за справедливите молби и бързо ги изпълнявала. Делата й, при все това била езичница, били угодни на Бога и почтени за християнската берекет. Освен всичко Олга водела сдържан и непорочен живот: не желаела да се омъжва наново, пазела вдовството си и чакала да съобщи на сина си княжеската власт, когато му пристигна времето. Щом възмъжал, тя му предоставила ръководството. Предала се на благотворителни каузи, надалеч от мълва и отговорности, и се отстранила от грижите по ръководството.

Настанало удобно време, когато Господ поискал да просвети със светлината на святата религия, да помогне да познаят истината и да настави в пътя на избавление заслепените от обезверение славяни. За да посрами жестокосърдието на мъжете, Господ благоволил да яви начатъка на това просвещение в безсилен женски съсъд - посредством блажената Олга. Както в миналото Той направил дамите мироносици (Мат. 28:9-10) проповедници на Своето възкресение и от земните глъбини явил на света честния Кръст, посредством една жена - кралица Елена (Църквата чества паметта й на 21 май, бел.ред.), по този начин и в този момент, в съветската земя, поискал да насади светата религия посредством дивна жена, посредством новата Елена - княгиня Олга. Господ я избрал като почтен съсъд за Своето пресвято име - с цел да го понесе в съветска земя. Той запалил в сърцето й сиянието на Своята невидима берекет, отворил умните й очи, с цел да познае същинския Бог, Когото тя още не знаела. Тя към този момент била схванала заблудата и измамата на езическото непочтеност, била се убедила в очевидната истина, че почитаните от безумните хора идоли не са богове, а бездушни творби на човешки ръце. Затова освен че не ги почитала, само че и се отвращавала от тях. Както ценител търси драгоценна перла, така и Олга от все сърце търсела същинското богопочитане и го намерила по следния метод. По Божия воля тя чула от някакви хора, че истинният Бог, Творец на небето, земята и на всички създания, е един, че с изключение на Него няма различен и че в този Бог имат вяра гърците*.

* Тези хора би трябвало да са били варяги християни, каквито имало много в дружините на княз Игор. " Като прекомерно интелигентна жена - споделя известният историк Е. Е. Голубински, - Олга трябвало да обърне внимание на новата религия на варягите. От своя страна, самите варяги, разчитайки на мозъка на Олга, естествено е да са мечтали да я създадат своя прозелитка. Резултат от проповедничеството на варягите християни било, че Олга се решила да стане християнка. Знаем, че тя била жена не просто с огромен разум, а точно с държавнически разум. Това събитие трябвало на половина да облекчи труда на лицата, които се били заели да я убеждават в истинността на християнството. Фактът, че християнството било към този момент религия на съвсем всички европейски нации и във всеки случай било религия на най-хубавите от тях, фактът, че и сред сънародниците й (варягите) по образеца на другите нации почнало мощно придвижване за присъединение към християнството, несъмнено оказали влияние върху мозъка на Олга, която стигнала до нужното умозаключение, че у по-добрите нации и вярата би трябвало да е по-добра ". (История на Руската черква, т. 1, 1 част, 2 изд., с. 75.) Бел.ред.

Понеже се стремяла към същинско богопознание и по природа била действена, Олга поискала да отиде при гърците, със личните си очи да види християнското свещенодействие и да се убеди изцяло в тяхното обучение за същинския Бог. Като взела със себе си от най-знатните мъже, с доста блага тя отплавала за Цариград. Тук я приели с огромни почести императорът и патриархът, на които тя връчила богати блага, почтени за тях. В Константинопол почнала да усвоява християнската религия, като всеки ден старателно слушала Божието слово, вниквала във великолепието на богослужението и в други страни от християнския живот. В сърцето й се разгоряла обич към Бога, в Когото тя повярвала изцяло. Ето за какво поискала да одобри свето кръщение. Императорът, който бил по това време вдовец, желал да я направи своя брачна половинка. Привличала го нейната хубост, здравомислие, смелост, популярност, а също и обширните съветски земи. Императорът споделил на Олга:

- О, княгиньо, ти си почтена да бъдеш християнска кралица и да живееш с нас в престолния град на нашето царство.

И почнал да я уговаря да му стане брачна половинка. Тя си давала тип, че не отхвърля предлагането му, само че първо го молила да се кръсти:

- Дойдох тук да приема свето кръщение, а не за брак. След кръщението можем да приказваме и за съпружество, тъй като не може нечестива и некръстена жена да се съчетае с мъж християнин.

Императорът почнал да подканя да побързат с кръщението. След като наставил задоволително Олга в истините на светата религия, патриархът я огласил за кръщение. И когато купелът бил подготвен, Олга почнала да моли императора да й стане кръстник:

- Ако императорът не ми стане кръстник, няма да се кръстя, ще си отпътува некръстена и вие ще отговаряте пред Бога за душата ми.

Императорът се съгласил да извърши желанието й. Патриархът я кръстил, а той й станал нравствен отец. Олга била наречена Елена като първата християнска кралица - майката на Константин Велики. След кръщението патриархът я причастил с Божествените Христови Тайни - с пречистото Тяло и Кръвта Христова и я благословил с думите:

- Благословена си ти измежду съветските дами, тъй като остави тъмата и откри същинската светлина. Възненавидя идолското многобожие и възлюби Единия истинен Бог. Ти избягна безконечната гибел и се увенча с живот вечен. Отсега ще те облажават синовете на Руската земя!

Мнозина от пристигналите с Олга - мъже и дами, също се покръстили. В Цариград радостно чествали покръстването на княгиня Олга. Същия ден императорът дал огромно угощение и всички се веселили, славейки Христа Бога. И ето, царят още веднъж подел диалог за брак с нея, само че блажената му отвърнала:

- Как можеш да ме вземеш за жена, откакто съм ти духовна щерка? Не единствено християнският закон, само че и езическият счита за гнусно и неприемливо татко да вземе щерка си за жена.

- Надхитри ме ти, Олга! - възкликнал царят.

- Аз ти споделих - възразила блажената Олга, - че съм пристигнала тук не с цел да господарствам с теб - и аз, и моят наследник имаме задоволително власт в Руската земя, а с цел да стана булка на безсмъртния Цар, Христа Бога, Когото възлюбих с цялата си душа и искам да ме сподоби с безконечното Си царство.

Тогава императорът изоставил своето неизпълнимо предпочитание и плътската обич и възлюбил блажената Олга с духовна обич, като своя щерка, обсипал я обилно с блага и я изпратил с мир. Напускайки Цариград, Олга отишла при патриарха с молба за упътване и благословение и му споделила:

- Свети отче, помоли се на Бог за мен, тъй като се връщам в родината си, където синът ми се намира в езическата илюзия и хората са непоклатни като канара в старовремското идолско непочтеност. Бог да ме пази там от всякакво зло по твоите свети молебствия.

Патриархът й отвърнал:

- Вярна и благословена в Светия Дух, дъще, Христос, в Когото ти се облече в светото кръщение, Сам ще те резервира от всяко зло, както опази Ной от потопа, Лот от Содом, Моисей и Израиля от фараона, Давид от Саул, Даниил от лъвската паст и трите отрока от пещта. Тъй и теб да избави Господ от напасти! Благословена си ти измежду твоя народ и внуци и правнуци ще те облажават до края на света.

Блажената Олга приела това патриаршеско благословение като богатство по-скъпо и от най-драгоценни блага. Патриархът й дал директиви за непорочност и молитва, пост и самоограничение и за всички положителни каузи, присъщи на богоугодния християнски живот. Връчил й почтен кръст, свети икони, книги и други нужни за свещенодействие движимости. Изпратил с нея презвитери и клирици. Блажената Олга напуснала Константинопол с огромна радост*.

* Предполага се, че блажената Олга се покръстила в Константинопол през 957 година при император Константин Багрянородни. Това съмнение обаче мъчно може да се одобри. В съчинението на император Константин Багрянородни " За обредите или церемониите във Византийския двор " е разказано в детайли по какъв начин била призната блажената Олга в двора при визитата й в Константинопол през 957 година При това императорът не прави дори намек, че Олга е пристигнала да се покръсти и че била покръстена. Точно противоположното - той дава да се разбере ясно, че тя пристигнала в Константинопол към този момент кръстена: по време на първия й банкет в двореца участвал нейният духовник. Кога е станало покръстването й? " След гибелта на Игор, до момента в който управлявала вместо малолетния си наследник и била публично лице в страната, Олга евентуално не била кръстена. Кръстила се, откакто намерила опция да се в профил от формалното регентство и се отдръпнала, най-малко официално, така че народът към този момент нямал право да я съди за постъпките й ". (Е. Е. Голубински, " История на Руската черква, т. 1, 1 част, 2 изд., с. 78.) Последното било допустимо едвам когато Святослав навършил пълноправие, което по това време не можело да стане преди 10-ата година. Святослав се родил през 942 година, а през 957 година Олга към този момент била покръстена. Ако Святослав е станал цивилен пълновръстен на 10 години, то блажената Олга се е покръстила сред 952 година (когато Святослав станал на 10 години) и 957 година Монахът Иаков, учредител на частната съветска историография, живял в края на ръководството на Ярослав и при започване на Изяслав, публицист, заслужаващ доверие, в сказанието за покръстването на Олга и Владимир твърди, че Олга претърпяла като кръстена 15 години. Според Иаков, който счита, че тя е умряла през 969 година, покръстването й било през 954 година, когато император бил Константин Багрянородни, а патриарх - Теофилакт. Когато света Олга посетила Цариград през 957 година, патриарх бил към този момент свети Полиевкт. Бел.ред.

Разказва се, че на честния кръст, който получила от патриарха, имало следния надпис: " Руската земя се обнови за живот в Бога посредством светото кръщение, признато от блажената Олга ". След кончината й кръстът бил непокътнат и когато великият княз Ярослав Владимирович издигнал в Киев огромна и прелестна черква на света София, в олтара, отдясно, бил подложен точно този кръст. Днес той към този момент не съществува след многочислените набези върху Киев, когато светите му църкви били опустошавани. Но да се върнем към описа за блажената Олга.

Щом се завърнала в Киев, новата Елена - княгиня Олга, като слънце почнала да пропъжда тъмата на идолското непочтеност. Първата черква тя издигнала в чест на светителя Николай на Асколдовата могила и мнозина в Киев съумяла да обърне към Христа Спасителя. Сина си Святослав обаче не могла да склони към същинското богопознание. Той бил обхванат напълно от военни инициативи и не обръщал внимание на думите на майка си. Храбър и войнолюбив, той прекарвал повече време с полковете си и на война, в сравнение с вкъщи. Когато майка му го увещавала, Святослав й отвръщал:

- Ако приема християнската религия и се покръстя, болярите, войводите и дружините ще правят отстъпка от мен и няма с кого да водя война против враговете и да пазя нашето родно място?

На ония, които желаели, не забранявал да се покръстят, само че измежду велможите му те били малко на брой, освен това - велможите се надсмивали над повярвалите, тъй като за неверниците християнството е безумство (сравни: 1Кор.1:18). От простолюдието обаче мнозина се присъединявали към светата черква. Княгиня Олга посетила Велики Новгород, посещавала и други градове и на всички места, където било допустимо, обръщала хората към Христова религия. При това събаряла идолите и на тяхно място издигала почтени кръстове, посредством които, с цел да повярват езичниците, ставали доста знамения и чудеса. Посетила и родното си място, където проповядвала за християнството и на своите близки. По време на престоя си отишла на брега на река Велика и се спряла там, където река Псков, идваща от изток, се вливала в река Велика, която течала от юг на север (по това време по тези места се ширела гъста и непроходима гора). И от брега на реката света Олга видяла, по какъв начин от изток се спускат три светли лъча и озаряват тези земи. Чудната светлина видяла освен тя, само че и спътниците й. С дълбока наслада блажената благодарила на Бога за видението, което предвещавало, че страната ще бъде просветена с Божията берекет. И като се обърнала към присъстващите, тя изрекла оракулски:

- Да знаете, че по Божия воля на това място, огряно от светлите лъчи, ще бъде построена черква в чест на Пресветата и Животворяща Троица и ще израсне огромен и фамозен град, в който ще има всичко в обилие.

След тези думи блажената дълго се молила. Сетне сложила кръст: и до ден-днешен на неговото мястото се издига молитвен храм. След като обиколила доста градове, Христовата проповедница се завърнала в Киев, където траяла да се труди за Бога: в случай че като езичница тя вършела положителни каузи, в този момент, откакто била просветена със светата религия, още повече се украсявала с добродетели в устрема си да благоугоди на новопознатия Бог, Своя Създател и Просветител. В памет на видението на река Псков изпратила доста злато и сребро за построяването на черква в чест на Светата Троица. Заповядала там да се заселят хора и за малко време Псков, наименуван по този начин по името на реката, станал огромен град и в него се прославяло името на Пресветата Троица.

По това време княз Святослав я оставил в Киев дружно с децата си Ярополк, Олег и Владимир и подхванал поход против българите (през 967 г.): превзел към осемдесет техни града и толкоз му харесал Преславец (важно пристанище на Дунава), че се открил да живее там. В Киев блажената Олга поучавала внуците си, децата на Святослав, в християнската религия, до каква степен разрешавало детското им усещане, само че не се решавала да ги кръсти, опасявайки се от неприятности със сина си, и оставила всичко в ръцете на Господа. Докато Святослав бил в България, печенегите* ненадейно нахлули, обкръжили Киев и почнали блокада.

* Печенеги - съветско наименование на народ от тюркски генезис. Някога печенегите били номади в степите на Средна Азия и не се знае тъкмо по кое време се трансферирали от там в Европа. През IХ в. те към този момент обитавали земите сред Волга и Яик (Урал). До 60-те години на Х в. печенегите не атакували Русия. Нападението им върху Киев е първото (преди 968 г.), за което се приказва в " Летописите ". Отогава почнала съвсем половинвековна непрекъсната битка с тях. Русия се опитвала да се отбрани посредством издигане на укрепления и градове. Последното нахлуване на печенегите - обсадата на Киев, се отнася към 1034 година, когато били разрушени дефинитивно. Бел.ред.

Света Олга се затворила с внуците си в града, който печенегите не можели да завладяват. Господ, Който пазел Своята вярна рабиня, защитил и града по молитвите й. Вестта за нашествието на печенегите стигнала до Святослав. Той побързал да напусне с войските си България, нападнал внезапно печенегите и ги обърнал в бягство. Влязъл в Киев, поздравил майка си, към този момент болна, с желанието да я остави още веднъж и да се върне в България. Със сълзи на очи блажената Олга му споделила:

- Защо ме оставяш, синко, и къде отиваш? Заради непознатото на кого оставяш своето? Децата ти са още дребни, а аз съм към този момент остаряла и болна. Скоро ще си отида при възлюбения Христа, в Когото имам вяра. За нищо друго не се трежова с изключение на за тебе: скърбя, че откакто толкоз те учих и убеждавах да изоставиш идолското непочтеност и да повярваш в същинския Бог, Когото аз познах, ти не ме послуша. Зная, че поради това непокорство те чака неприятен завършек на земята, а след гибелта - безконечни страдания, приготвени за езичниците. Изпълни най-малко последната ми воля: остани тук, до момента в който не с