Красиви имена черпят заради един от най-големите и авторитетни православни църковни отци
Днес Православната черква уважава Преп. Максим Изповедник. Той е един от най-големите и авторитетни православни църковни отци. Познаващ чудесно Христовото обучение, духовното завещание и дълбоките корени на църковното поверие, св. Максим се показал като плодороден християнски мъдрец и влиятелен преподавател на истините на вярата.
Кратко животоописание
Преподобни Максим Изповедник - от Цариград. Получил високо обучение, заемал висша служба в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелититеРечник отишъл в Рим и по негово подстрекателство папа Мартин свикал събора в Латерана срещу ереста.
Това като научил император Констанс II, правоприемник на Ираклий, оклеветил Максим и изискал да го изпратят в Цариград. Като не съумял, заповядал през нощта да го заловен и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и омраза срещу царя. Нанесли му побой, така че земята към се оросила от кръвта му. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, умрял в 622 година.
Днес имен ден честват всички с имената Aгнeca, Валери, Валерия, Максим, Максимилиян и Неофит.
Св. Максим Изповедник
Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието. Той е разгорещен бранител на чистотата на православната религия, запечатал верността си към нея с мъченическия героизъм на изповедничеството. В своето богословие св. Максим създава православното обучение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и по този начин става изразител на догматическата истина на Вселенската черква против монотелитската разкол. Неговото обучение по този значим въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 година сл. Р. Хр.).
Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е ослепителен ценител на основните посоки на древногръцката философия, от чието идейно завещание учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и тъкмо формулиране на християнското богооткровено обучение. Дълбоко ерудиран и обхванат от духа на светоотеческото богословие, познаващ чудесно богатото идейно наличие на Христовото обучение, духовното завещание и дълбоките корени на Църковното поверие, св. Максим се показал като плодороден християнски мъдрец и влиятелен преподавател на истините на вярата.
Житие на св. преподобни Максим Изповедник
Св. Максим ИзповедникПреподобни Максим Изповедник се родил към 580 година в Цариград в знатно семейство. Получил прелестно обучение и с особена обич изучавал философия. Този популярен църковен деец бил най-могъщият метафизичен разум на Изтока в своето време, бездънен ценител на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна популярност в църковната история е построена върху неуморимата му и енергична битка срещу монотелската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля – Божествената и която представлявала лукаво преобразяване на наказаното монофизитство. И двете ереси поредно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този метод стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка вяра.
Монотелитската разкол била основана от император Ираклий (611–641 г.) и цариградския патриарх Сергий (610–638 г.) при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний (560 - 638 г.). Св. Максим, който заради знатния си генезис и ослепително обучение заемал длъжността на императорски секретар, незабавно напуснал длъжността си след излизането на удобния за новата разкол декрет и се отдалечил от двореца. Постъпил в уединената Хризополска обител до Халкидон, където процъфтявало любомъдрието (философията). Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник. Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите.
От Цариград св. Максим се отправил на Запад и пътят му за там бил дълъг и сложен. Известно време той бил и на остров Крит, където спорил с монофизитската партия.
В края на 30-те години от VII в. той живял в Александрия и другаде в Египет. Едва при започване на 40-те години той към този момент е в латинска Африка (Картаген), където по това време се трансферирали монотелитските безредици. Максим провел православно противопоставяне. Всички поданици на Африка и на околните острови почитали Максима като собствен ментор и лидер. Вижда се, че преподобният пътешествувал доста из страната, бил по отношение на епископите, водил обширна кореспонденция. Главно събитие през този африкански интервал от живота на преподобни Максим бил диспутът му с цариградския патриарх Пир, който ефективно разпространявал ереста. В този картагенски спор доводите и красноречието на Максим увлекли и самия Пир, който се отказал за известно време от монотелитското си въодушевление, само че по-сетне страхът от гонение го заставил да се отхвърли отначало от православието. И в Рим Максим се ползувал с огромно въздействие и респект.
Спорът с Пир в 645 година дал мотив за привикване на няколко епископски събори, които дружно с Латеранския събор (649 г.) на папа Мартин I (649–653 г.) излезли с ясни и решителни постановления за неслитната богочовешка двоякост на естествените воли и дейности в Христа. Решенията на Латеранския събор със съпроводно обръщение на папата били разпратени на всички места до християните. Обаче бранителите на православието претърпели сурово наказване като непокорници на царската воля. С военна насила папа Мартин бил отведен през 653 година в Цариград и след припрян съд бил изпратен на изгнание, гдето и умрял. Едновременно бил похитен и Максим. В Цариград той бил съден като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно завършил:
– Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения!
Светските бранители на ереста – императорът и дворцовите сановници – се озлобявали, че преп. Максим твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него, и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в различен.
В 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Цариград, като накрай отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година като 82-годишен дъртак.
Когато на VI космополитен събор в Цариград (680 г.) православието спечелило над ереста, мъченическият героизъм на св. Максим Изповедник бил оценен по достолепие. Светата Църква високо уважава този прочут преподавател и просветител на православната религия.
Бурният и мъченически живот не попречил на популярния изповедник да написа. Към най-важните му съчинения могат да се упоменат: " Тълкуване на сложни места от Свещеното Писание ", пояснения към съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, една дълга поредност от догматико-полемични трактати срещу монофизитите и монотелитите, незабравим разговор сред свещеник и духовник върху духовния живот, 400 глави върху милосърдието, други 200 и 500 глави на богословски и стопански тематики, " Мистагогия " – символично-мистично разглеждане на Църквата и паметните дейности, 45 послания и други. Неговото литературно завещание е скъпо богатство на християнската черква.
Житие на преподобния наш отец Максим Изповедник
Великият освен по име, само че и по целия си живот преподобен Максим бил роден в престолния град Константинопол. Родителите му били знатни и благочестиви и му дали съществено научно обучение. Той изучил радикално философията и богословието, достигнал висша популярност с мъдростта си и бил почитан даже в царските покои. Заради неговия разум и правоверен живот, цар Ираклий го уважил, макар волята му, със званието първи секретар и го направил собствен консултант. Преподобният Максим се употребил с любовта и уважението на придворните и донасял доста изгода на целия величествен град.
По това време зародила ереста на монотелитите, които признавали в нашия Господ Христос единствено една воля и едно произволение. Тази разкол се развила от предходната евтихианска разкол, която неразумно признавала в Христа единствено едно естество, макар православното вероизповедание, което утвърждава в нашия Господ, въплътилия се Бог, две естества и две воли, две произволения и дейности, присъщи за всяко естество, само че съединени в едното Лице на Христа, тъй като Христос е Бог, неразделяем в две лица, само че неслитно различим в две естества.
Защитници и разпространители на монотелитството били изначало Кир, патриарх Александрийски, Сергии Константинополски и даже самият цар Ираклий, който те увлекли в своята разкол. За да я утвърдят, двамата свикали поместни събори - в Александрия и в Константинопол, разпратили навсякъде своите постановления и прелъстили целия Изток. Само свети Софроний, патриарх Иерусалимски, се противял и не приемал лъжеучението.
Блаженият Максим видял, че ереста е проникнала и в царските покои и е заблудила даже самия цар, по тази причина почнал да се притеснява и други по неговия образец да не се увлекат от нея. Той оставил званието си и цялата световна популярност и отишъл в отдалечения Хризополски манастир, където станал духовник, съгласно думите на псалома: " Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, в сравнение с да пребивавам в шатрите на нечестието ". След няколко години поради добродетелния си живот той бил определен за авва, или настоятел, на манастира.
Междувременно патриарх Сергии внушил на цар Ираклий да напише вероизповедание на тяхната неправа религия. Царят нарекъл това изпълнено с монотелитска разкол вероизповедание " ектезис ", т.е. ревю, и заповядал на всички да имат вяра по този начин, заради което Христовата Църква била раздирана от безредици.
Като виждал по какъв начин се вълнуват църквите в Константинопол и по целия Изток и по какъв начин се множат и укрепяват еретиците, а православието се умалява и се колебае, връхлитано от бурите на гонението, авва Максим скърбял духом, въздишал и доста плакал. Той научил, че на Запад ереста не намерила почитатели и била изцяло отхвърлена, тъй като римският папа Северин не приел царското " ревю ", а приемникът му папа Йоан на събор предал ектезиса на анатема. Блаженият Максим оставил своя манастир и отишъл в западните страни. Той не можел да се откри в Йерусалим заради нападенията на сарацините и желал да се засели в остарелия Рим, предпочитайки да живее с православни, които твърдо пазят вярата. По пътя си посещавал епископите на африканските градове и беседвал с тях, утвърждавал ги във вярата и ги учел по какъв начин да избегнат коварството и хитроумно изплетените мрежи на съперниците. На живеещите надалеч той изпращал послания, в които ги поучавал в правоверието и ги убеждавал да се пазят от ереста.
През това време умрял Константинополският патриарх Сергии, а мястото му заел Пир, последовател на същата разкол. Още до момента в който преподобният Максим бил в Африка, там дошъл и избягалият от своя трон Пир, който почнал да обикаля градовете и да прелъстява православните в своята разкол. Много щета би предизвикал той на Христовата черква, в случай че нямаше за съперник преподобния Максим, с който се срещал и с часове се състезавал в разногласия за вярата.
По предпочитание на патриция Григорий, шефа на тази страна, африканските епископи трябвало да се съберат в Картаген, с цел да послушат разногласията на двамата за вярата. Когато пренията почнали, богомъдрият Максим победил Пир, опровергал доводите му въз основа на божествените книги и догматите на светите отци. Той потвърдил, че защото в Христос Господ има две естества, в Него би трябвало да има и две воли, две произволения и дейности – обаче, неразделими в едно лице.
Победеният Пир се включил към православните и бил признат от Църквата с обич и респект с купата патриарх. Тогава той съставил и ревю на православното вероизповедание. После се отправил в Рим при папа Теодор, който бил правоприемник на Йоан. Папата го приел с почести, като православен Константинополски патриарх.
Когато в Константинопол се разчуло, че Пир се включил към православните, сборището на еретиците било омрачено от злоба. Те пуснали измежду народа лъжливия слух, че африканските епископи и папата са принудили Пир макар волята му да се причисли към тях. Това стигнало и до царя. Той незабавно пратил в Италия един собствен жрец, еретика Олимпий, с цел да обърне още веднъж Пир към монотелитското вероизповедание. Олимпий дошъл в град Равена, призовал от Рим Пир и го убедил да се върне към предходната разкол. А той, сходен на псе, който се връща на избълваното, заслужил анатемата, на която след това дружно с единомишлениците си бил предаден от светите отци.
Свети Максим, аввата на Хризополския манастир, по това време се намирал в Рим. Той посъветвал блажения папа Мартин да свика поместен събор и да осъди царския типос като разколнически и противоположен на учението на Христовата черква. Папата по този начин и направил. Той свикал 100 и пет епископи, измежду които бил и авва Максим, и сложил за разискване заблужденията на Кир, Сергии, Пир и Павел, а също и царското еретическо вероизповедание. Лъжеучението било предадено на анатема и папата писал навсякъде до всички вярващи, като ги утвърждавал в православието, разяснявал еретическите заблуди и ги предпазвал от тях. Когато научил за това, царят се преизпълнил с яд и мощна гняв, изпратил в Италия своя наместник Теодор Калиопа и му заповядал да хване папа Мартин, срещу който повдигнал лъжливите обвинявания, че е встъпил в споразумение със сарацините, подстрекава ги да нахлуят в гръко-римското царство и да стартират война срещу царя, а също и че неправо изповядва вярата на светите отци и ругатни Пречистата Божия Майка. Когато дошъл в Рим, царският наместник обществено обвинил папата във всичко това.
Няколко дни преди този момент в Рим бил заловен и преподобният Максим дружно с ученика си Анастасий. Качили двамата на един транспортен съд и в окови ги изпратили в Константинопол. Така заповядал царят, тъй като знаел по чий съвет и по чие подстрекателство бил призован съборът, осъдил монотелитите и неговото обръщение. Когато преподобният дошъл във Византия, при него се явили пратеници на царя, които още с погледа си издавали своята мощна злост към него. Те нахално хванали преподобния, необут и без облекла, окован във вериги, и го повлекли по улиците, а огорченият му възпитаник ги следвал. Накрая го затворили в едно мрачно помещение и не разрешили на ученика му да остане с него, а го заключили в друга тюрма.
При него идвали пратеници, които с непрекъснати разногласия и закани се надявали да го отклонят от правата религия, бил призоваван и на разпити в царския замък, но той останал хладнокръвен.
Така в тъмницата Максим дочакал денят, в който съдиите се събрали да се съвещават какво да вършат с него. Те считали, че би било прекомерно милостиво да го оставят да живее както и преди в изгнание, и че е по-добре да го подложат на тежки мъчения в сравнение с да го осъдят на гибел. Затова го предали в ръцете на градския воевода.
Префектът заповядал да отведат свети Максим и учениците му в преторията. Тук беззаконният изтезател заповядал да смъкват облеклата на светеца, да го хвърлят на земята и да го бият с остри волски жили, без да се посвени нито от старостта му, нито от почтения му тип, нито от изнуреното му от постнически подвизи тяло. Светият бил обичай толкоз грубо, че земята се обагрила с кръвта му, а по тялото му не останало нито едно крепко място. После свирепият звяр с гняв се нахвърлил и върху учениците на преподобния и ги подложил на не по-малки изтезания. Докато прислужниците ги биели, глашатаят викал високо:
- Тези, които не се подчиняват на царските постановления и не се покоряват, са почтени да търпят такива премеждия.
После мъчениците били хвърлени едвам живи в тюрма.
На сутринта още веднъж довели на съд светия и преподобен мъж дружно с първия му възпитаник Анастасий. Свети Максим цялостен бил затрупан с рани, тъй че никой не можел без съчувствие да гледа почтения дъртак. Но жестокосърдечните мъчители не го съжалили, а се озлобили още повече. Те отрязали без благосклонност богоречивия му език, който изливал реки от премъдри учения и опровергавал еретическите мъдрувания, тъй като желали по този начин да затворят богословските уста на светеца. Направили същото и с първия му възпитаник и хвърлили двамата в тюрма. Но Господ Бог, Който направил в миналото и дребните деца способни да възхваляват Неговото свято име и дал на немия слово, дал и на тези Свои същински и правилни раби - преподобния Максим изповедник и страдалец и ученика му преподобния Анастасий - опция и без език да приказват още по-добре и по-ясно, в сравнение с преди. О, какъв брой се смутили окаяните еретици, когато научили за това! Злобата им се разгоряла още повече и те отрязали дясната ръка на светеца и я хвърлили на земята. По същия метод постъпили и с ученика му. Другият му възпитаник, някогашният апокрисиарий на Римската черква бил пощаден, тъй като от време на време бил призоваван за секретар при царете.
После повлекли преподобния Максим и ученика по целия град за оскърбление - мъчителите показвали отрязаните им езици и ръце на народа и без позор хулели и осмивали страдалците. След това нечовешко безчинство и безчестно оскърбление те пратили всеки поотделно в далечно заточение. Без да се погрижат за тях, те ги оставили без храна, без облекла, голи и боси. Много бедствия и премеждия претърпели мъчениците по пътя. Заради тежките си рани преподобният Максим не можел нито да язди кон, нито да пътува в каруца. Воините сплели един панер, поставили в него страдащия дъртак и с огромен труд го понесли към мястото на заточението. Те го отвели в една далечна скитска страна, която в Европа се назовава Алания, и го затворили в тюрма в град Схимарис. Преподобният му възпитаник още по пътя умрял от жестоките си рани, а душата му минала при Бога за вечен живот.
Преподобният Максим живял още три години в тежки премеждия в последното си заточение. Затворен в тъмницата, той не получавал от никого нито нужното за старините му служение, нито някаква човеколюбива грижа. Когато Господ поискал да постави завършек на заболяванията и скърбите му и да го изведе от тъмницата във безконечния шир и забавление на небесното Царство, Той го утешил с едно Божествено събитие, а след това му възвестил часа на кончината му. Блаженият мъченик се преизпълнил с наслада и въпреки постоянно да бил подготвен за кончината, почнал старателно да се подготвя да я посрещне. В радостния за него час на гибелта, той с забавление предал душата си в ръцете на Христа Бога, Когото обикнал от млади години и за Когото толкоз страдал.
Така Христовият изповедник и страдалец минал виталния си път и минал в насладата на своя Господ. Той бил заровен в града, в който бил заточен. След погребението на гроба му можели да се видят три чудни светил ника, които сияели с неизречен пламък и озарявали мястото. Светият, който през целия си живот бил светлина за света, след кончината си и до през днешния ден не престава да озарява всички хора с образеца на своя благодетелен и изстрадал живот и огромната си ревнивост по Бога. Светилниците над гроба му били ясно предсказание за това, че Божият ласкател се е заселил в небесните обители на Пресвета Троица, в незалязващото Божие царство, където като слънце сияе дружно с праведниците и се любува да съзерцава Троичната светлина. След края на преподобния Максим останал жив ученикът му, апокрисиарият Анастасий, който след това изключително в детайли описал житието, подвизите и страданията на своя отец и преподавател. От него приведохме със съкращения това, което е задоволително за наша изгода, за възхвала на Бог, прочут в светиите, Отец, Син и Свети Дух, на Когото и от нас, неверните, да бъде популярност, чест и поклонение в този момент и вечно и во веки веков. Амин.
Слово за преподобни Максим Изповедник
Братя и сестри! През първите три века от своето битие Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество. Колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единение и за опазване чистотата на Христовото обучение се оказали вътрешните врагове ересите, отстъпленията от одобрените истини на вярата. Понякога на страната на еретиците заставала държавната власт и бранителите на православието били подлагани на преследвания и изтезания.
На 21 януари честваме паметта на подобен един бранител на чистотата на вярата преподобни Максим Изповедник. Той бил роден в Константинопол към 580 година. Този популярен църковен деец бил най-могъщият метафизичен разум на Изтока в своето време, бездънен ценител на философията на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна популярност в църковната история се дължи на неуморната му и енергична битка срещу монотелитската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля божествената.
Монотелитството получило необятно разпространяване при византийския император Ираклий (611-641) и Константинополския патриарх Сергий (610-638). Пръв бранител на православното обучение бил Йерусалимският патриарх св. Софроний, а след него преподобни Максим Изповедник. Той бил съден в Константинопол като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно промълвил: " Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения! "
Светските бранители на ереста императорът и дворцовите сановници се озлобявали, че преп. Максим отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местели от един затвор в различен.
През 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Константинопол, като най-после отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и площадите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година на 82 гoдина.
Братя и сестри, преп. Максим Изповедник бил разгласен за държавен нарушител и изтезаван за закононарушения, които не е направил, само че все пак благодарил на Бога, молейки се посредством това да се умият волните му провинения.
За разлика от него ние постоянно възроптаваме против тестванията, които Бог ни изпраща заболяванията, страданията, несгодите. Питаме се: за какво навръх мен, с какво съм заслужил такова наказване? А не търсим виновността в себе си и не поемаме отговорност за случилото се. Не си даваме сметка, че може би с тестванията, които Бог ни изпраща, Той желае да ни докара до схващане за нашата прегрешение, до примирение и смирение, с цел да очистим душите си и да имаме опция да влезем в по-пълно общение с нашия Спасител. Страдаме ли, дано се молим по този начин: " Господи, дай ми сили да мина това тестване и да изляза от него по-мъдър, по-силен, по-добър. И дай, Боже, посредством страданията ми да се умият волните ми и неволни провинения. " Амин!
За разликата сред " огледало " и " неясно " (1Кор. 13:12)
Огледалото, в случай че се опитаме да му дадем определение, е съвест, която, надлежно на духовното дело, чисто отразява облика на всички богатства и чрез която за индивида, имащ чиста мисъл, е присъщо да вижда Бога. Или: огледало е навикът в духовното дело, еднакво съчетаващ една с друга всички добродетели и сякаш поместващ ги в обединен възвишен лик. А неясно е познанието, придобивано посредством цялостното, доколкото това е налично за човешкото естество, реализиране в съзерцаване на божествените логоси и притежаващо отражение на това, което надвишава мисленето. И в случай че се каже просто: огледало е навикът, разкриващ бъдещия облик на първообраза на добродетелите, явяван в достойните хора, тъй като бъдещата цел на деятелното любомъдрие сякаш неясно се загатва в притежаващите огледала. А неясно е проявата на първообраза на това, което се реализира с разум при (наличието на) знание.
И по този начин, всяка тукашна праведност, спрямо бъдещата, има, в случай че се придържаме към изявлението за огледалото, облика на първообразните неща, а не самите тези неща, съществуващи такива, каквито са. И всяко тукашно знание на небесното, спрямо бъдещото, е неясно, имащо отражение на истината, а не самата истина, на която й следва да стане очевидна в бъдеще. Защото, защото божествените неща се обгръщат от добродетелта и познанието, то огледалото разкрива първообразните неща съгласно добродетелта, а смътното първообразните неща съгласно познанието. Такава е разликата сред огледало и неясно, защото огледалото показва бъдещата цел на деятелното любомъдрие, а неясно демонстрира тайната на съзерцателното богословие.
Кратко животоописание
Преподобни Максим Изповедник - от Цариград. Получил високо обучение, заемал висша служба в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелититеРечник отишъл в Рим и по негово подстрекателство папа Мартин свикал събора в Латерана срещу ереста.
Това като научил император Констанс II, правоприемник на Ираклий, оклеветил Максим и изискал да го изпратят в Цариград. Като не съумял, заповядал през нощта да го заловен и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и омраза срещу царя. Нанесли му побой, така че земята към се оросила от кръвта му. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, умрял в 622 година.
Днес имен ден честват всички с имената Aгнeca, Валери, Валерия, Максим, Максимилиян и Неофит.
Св. Максим Изповедник
Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието. Той е разгорещен бранител на чистотата на православната религия, запечатал верността си към нея с мъченическия героизъм на изповедничеството. В своето богословие св. Максим създава православното обучение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и по този начин става изразител на догматическата истина на Вселенската черква против монотелитската разкол. Неговото обучение по този значим въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 година сл. Р. Хр.).
Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е ослепителен ценител на основните посоки на древногръцката философия, от чието идейно завещание учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и тъкмо формулиране на християнското богооткровено обучение. Дълбоко ерудиран и обхванат от духа на светоотеческото богословие, познаващ чудесно богатото идейно наличие на Христовото обучение, духовното завещание и дълбоките корени на Църковното поверие, св. Максим се показал като плодороден християнски мъдрец и влиятелен преподавател на истините на вярата.
Житие на св. преподобни Максим Изповедник
Св. Максим ИзповедникПреподобни Максим Изповедник се родил към 580 година в Цариград в знатно семейство. Получил прелестно обучение и с особена обич изучавал философия. Този популярен църковен деец бил най-могъщият метафизичен разум на Изтока в своето време, бездънен ценител на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна популярност в църковната история е построена върху неуморимата му и енергична битка срещу монотелската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля – Божествената и която представлявала лукаво преобразяване на наказаното монофизитство. И двете ереси поредно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този метод стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка вяра.
Монотелитската разкол била основана от император Ираклий (611–641 г.) и цариградския патриарх Сергий (610–638 г.) при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний (560 - 638 г.). Св. Максим, който заради знатния си генезис и ослепително обучение заемал длъжността на императорски секретар, незабавно напуснал длъжността си след излизането на удобния за новата разкол декрет и се отдалечил от двореца. Постъпил в уединената Хризополска обител до Халкидон, където процъфтявало любомъдрието (философията). Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник. Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите.
От Цариград св. Максим се отправил на Запад и пътят му за там бил дълъг и сложен. Известно време той бил и на остров Крит, където спорил с монофизитската партия.
В края на 30-те години от VII в. той живял в Александрия и другаде в Египет. Едва при започване на 40-те години той към този момент е в латинска Африка (Картаген), където по това време се трансферирали монотелитските безредици. Максим провел православно противопоставяне. Всички поданици на Африка и на околните острови почитали Максима като собствен ментор и лидер. Вижда се, че преподобният пътешествувал доста из страната, бил по отношение на епископите, водил обширна кореспонденция. Главно събитие през този африкански интервал от живота на преподобни Максим бил диспутът му с цариградския патриарх Пир, който ефективно разпространявал ереста. В този картагенски спор доводите и красноречието на Максим увлекли и самия Пир, който се отказал за известно време от монотелитското си въодушевление, само че по-сетне страхът от гонение го заставил да се отхвърли отначало от православието. И в Рим Максим се ползувал с огромно въздействие и респект.
Спорът с Пир в 645 година дал мотив за привикване на няколко епископски събори, които дружно с Латеранския събор (649 г.) на папа Мартин I (649–653 г.) излезли с ясни и решителни постановления за неслитната богочовешка двоякост на естествените воли и дейности в Христа. Решенията на Латеранския събор със съпроводно обръщение на папата били разпратени на всички места до християните. Обаче бранителите на православието претърпели сурово наказване като непокорници на царската воля. С военна насила папа Мартин бил отведен през 653 година в Цариград и след припрян съд бил изпратен на изгнание, гдето и умрял. Едновременно бил похитен и Максим. В Цариград той бил съден като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно завършил:
– Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения!
Светските бранители на ереста – императорът и дворцовите сановници – се озлобявали, че преп. Максим твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него, и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в различен.
В 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Цариград, като накрай отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година като 82-годишен дъртак.
Когато на VI космополитен събор в Цариград (680 г.) православието спечелило над ереста, мъченическият героизъм на св. Максим Изповедник бил оценен по достолепие. Светата Църква високо уважава този прочут преподавател и просветител на православната религия.
Бурният и мъченически живот не попречил на популярния изповедник да написа. Към най-важните му съчинения могат да се упоменат: " Тълкуване на сложни места от Свещеното Писание ", пояснения към съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, една дълга поредност от догматико-полемични трактати срещу монофизитите и монотелитите, незабравим разговор сред свещеник и духовник върху духовния живот, 400 глави върху милосърдието, други 200 и 500 глави на богословски и стопански тематики, " Мистагогия " – символично-мистично разглеждане на Църквата и паметните дейности, 45 послания и други. Неговото литературно завещание е скъпо богатство на християнската черква.
Житие на преподобния наш отец Максим Изповедник
Великият освен по име, само че и по целия си живот преподобен Максим бил роден в престолния град Константинопол. Родителите му били знатни и благочестиви и му дали съществено научно обучение. Той изучил радикално философията и богословието, достигнал висша популярност с мъдростта си и бил почитан даже в царските покои. Заради неговия разум и правоверен живот, цар Ираклий го уважил, макар волята му, със званието първи секретар и го направил собствен консултант. Преподобният Максим се употребил с любовта и уважението на придворните и донасял доста изгода на целия величествен град.
По това време зародила ереста на монотелитите, които признавали в нашия Господ Христос единствено една воля и едно произволение. Тази разкол се развила от предходната евтихианска разкол, която неразумно признавала в Христа единствено едно естество, макар православното вероизповедание, което утвърждава в нашия Господ, въплътилия се Бог, две естества и две воли, две произволения и дейности, присъщи за всяко естество, само че съединени в едното Лице на Христа, тъй като Христос е Бог, неразделяем в две лица, само че неслитно различим в две естества.
Защитници и разпространители на монотелитството били изначало Кир, патриарх Александрийски, Сергии Константинополски и даже самият цар Ираклий, който те увлекли в своята разкол. За да я утвърдят, двамата свикали поместни събори - в Александрия и в Константинопол, разпратили навсякъде своите постановления и прелъстили целия Изток. Само свети Софроний, патриарх Иерусалимски, се противял и не приемал лъжеучението.
Блаженият Максим видял, че ереста е проникнала и в царските покои и е заблудила даже самия цар, по тази причина почнал да се притеснява и други по неговия образец да не се увлекат от нея. Той оставил званието си и цялата световна популярност и отишъл в отдалечения Хризополски манастир, където станал духовник, съгласно думите на псалома: " Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, в сравнение с да пребивавам в шатрите на нечестието ". След няколко години поради добродетелния си живот той бил определен за авва, или настоятел, на манастира.
Междувременно патриарх Сергии внушил на цар Ираклий да напише вероизповедание на тяхната неправа религия. Царят нарекъл това изпълнено с монотелитска разкол вероизповедание " ектезис ", т.е. ревю, и заповядал на всички да имат вяра по този начин, заради което Христовата Църква била раздирана от безредици.
Като виждал по какъв начин се вълнуват църквите в Константинопол и по целия Изток и по какъв начин се множат и укрепяват еретиците, а православието се умалява и се колебае, връхлитано от бурите на гонението, авва Максим скърбял духом, въздишал и доста плакал. Той научил, че на Запад ереста не намерила почитатели и била изцяло отхвърлена, тъй като римският папа Северин не приел царското " ревю ", а приемникът му папа Йоан на събор предал ектезиса на анатема. Блаженият Максим оставил своя манастир и отишъл в западните страни. Той не можел да се откри в Йерусалим заради нападенията на сарацините и желал да се засели в остарелия Рим, предпочитайки да живее с православни, които твърдо пазят вярата. По пътя си посещавал епископите на африканските градове и беседвал с тях, утвърждавал ги във вярата и ги учел по какъв начин да избегнат коварството и хитроумно изплетените мрежи на съперниците. На живеещите надалеч той изпращал послания, в които ги поучавал в правоверието и ги убеждавал да се пазят от ереста.
През това време умрял Константинополският патриарх Сергии, а мястото му заел Пир, последовател на същата разкол. Още до момента в който преподобният Максим бил в Африка, там дошъл и избягалият от своя трон Пир, който почнал да обикаля градовете и да прелъстява православните в своята разкол. Много щета би предизвикал той на Христовата черква, в случай че нямаше за съперник преподобния Максим, с който се срещал и с часове се състезавал в разногласия за вярата.
По предпочитание на патриция Григорий, шефа на тази страна, африканските епископи трябвало да се съберат в Картаген, с цел да послушат разногласията на двамата за вярата. Когато пренията почнали, богомъдрият Максим победил Пир, опровергал доводите му въз основа на божествените книги и догматите на светите отци. Той потвърдил, че защото в Христос Господ има две естества, в Него би трябвало да има и две воли, две произволения и дейности – обаче, неразделими в едно лице.
Победеният Пир се включил към православните и бил признат от Църквата с обич и респект с купата патриарх. Тогава той съставил и ревю на православното вероизповедание. После се отправил в Рим при папа Теодор, който бил правоприемник на Йоан. Папата го приел с почести, като православен Константинополски патриарх.
Когато в Константинопол се разчуло, че Пир се включил към православните, сборището на еретиците било омрачено от злоба. Те пуснали измежду народа лъжливия слух, че африканските епископи и папата са принудили Пир макар волята му да се причисли към тях. Това стигнало и до царя. Той незабавно пратил в Италия един собствен жрец, еретика Олимпий, с цел да обърне още веднъж Пир към монотелитското вероизповедание. Олимпий дошъл в град Равена, призовал от Рим Пир и го убедил да се върне към предходната разкол. А той, сходен на псе, който се връща на избълваното, заслужил анатемата, на която след това дружно с единомишлениците си бил предаден от светите отци.
Свети Максим, аввата на Хризополския манастир, по това време се намирал в Рим. Той посъветвал блажения папа Мартин да свика поместен събор и да осъди царския типос като разколнически и противоположен на учението на Христовата черква. Папата по този начин и направил. Той свикал 100 и пет епископи, измежду които бил и авва Максим, и сложил за разискване заблужденията на Кир, Сергии, Пир и Павел, а също и царското еретическо вероизповедание. Лъжеучението било предадено на анатема и папата писал навсякъде до всички вярващи, като ги утвърждавал в православието, разяснявал еретическите заблуди и ги предпазвал от тях. Когато научил за това, царят се преизпълнил с яд и мощна гняв, изпратил в Италия своя наместник Теодор Калиопа и му заповядал да хване папа Мартин, срещу който повдигнал лъжливите обвинявания, че е встъпил в споразумение със сарацините, подстрекава ги да нахлуят в гръко-римското царство и да стартират война срещу царя, а също и че неправо изповядва вярата на светите отци и ругатни Пречистата Божия Майка. Когато дошъл в Рим, царският наместник обществено обвинил папата във всичко това.
Няколко дни преди този момент в Рим бил заловен и преподобният Максим дружно с ученика си Анастасий. Качили двамата на един транспортен съд и в окови ги изпратили в Константинопол. Така заповядал царят, тъй като знаел по чий съвет и по чие подстрекателство бил призован съборът, осъдил монотелитите и неговото обръщение. Когато преподобният дошъл във Византия, при него се явили пратеници на царя, които още с погледа си издавали своята мощна злост към него. Те нахално хванали преподобния, необут и без облекла, окован във вериги, и го повлекли по улиците, а огорченият му възпитаник ги следвал. Накрая го затворили в едно мрачно помещение и не разрешили на ученика му да остане с него, а го заключили в друга тюрма.
При него идвали пратеници, които с непрекъснати разногласия и закани се надявали да го отклонят от правата религия, бил призоваван и на разпити в царския замък, но той останал хладнокръвен.
Така в тъмницата Максим дочакал денят, в който съдиите се събрали да се съвещават какво да вършат с него. Те считали, че би било прекомерно милостиво да го оставят да живее както и преди в изгнание, и че е по-добре да го подложат на тежки мъчения в сравнение с да го осъдят на гибел. Затова го предали в ръцете на градския воевода.
Префектът заповядал да отведат свети Максим и учениците му в преторията. Тук беззаконният изтезател заповядал да смъкват облеклата на светеца, да го хвърлят на земята и да го бият с остри волски жили, без да се посвени нито от старостта му, нито от почтения му тип, нито от изнуреното му от постнически подвизи тяло. Светият бил обичай толкоз грубо, че земята се обагрила с кръвта му, а по тялото му не останало нито едно крепко място. После свирепият звяр с гняв се нахвърлил и върху учениците на преподобния и ги подложил на не по-малки изтезания. Докато прислужниците ги биели, глашатаят викал високо:
- Тези, които не се подчиняват на царските постановления и не се покоряват, са почтени да търпят такива премеждия.
После мъчениците били хвърлени едвам живи в тюрма.
На сутринта още веднъж довели на съд светия и преподобен мъж дружно с първия му възпитаник Анастасий. Свети Максим цялостен бил затрупан с рани, тъй че никой не можел без съчувствие да гледа почтения дъртак. Но жестокосърдечните мъчители не го съжалили, а се озлобили още повече. Те отрязали без благосклонност богоречивия му език, който изливал реки от премъдри учения и опровергавал еретическите мъдрувания, тъй като желали по този начин да затворят богословските уста на светеца. Направили същото и с първия му възпитаник и хвърлили двамата в тюрма. Но Господ Бог, Който направил в миналото и дребните деца способни да възхваляват Неговото свято име и дал на немия слово, дал и на тези Свои същински и правилни раби - преподобния Максим изповедник и страдалец и ученика му преподобния Анастасий - опция и без език да приказват още по-добре и по-ясно, в сравнение с преди. О, какъв брой се смутили окаяните еретици, когато научили за това! Злобата им се разгоряла още повече и те отрязали дясната ръка на светеца и я хвърлили на земята. По същия метод постъпили и с ученика му. Другият му възпитаник, някогашният апокрисиарий на Римската черква бил пощаден, тъй като от време на време бил призоваван за секретар при царете.
После повлекли преподобния Максим и ученика по целия град за оскърбление - мъчителите показвали отрязаните им езици и ръце на народа и без позор хулели и осмивали страдалците. След това нечовешко безчинство и безчестно оскърбление те пратили всеки поотделно в далечно заточение. Без да се погрижат за тях, те ги оставили без храна, без облекла, голи и боси. Много бедствия и премеждия претърпели мъчениците по пътя. Заради тежките си рани преподобният Максим не можел нито да язди кон, нито да пътува в каруца. Воините сплели един панер, поставили в него страдащия дъртак и с огромен труд го понесли към мястото на заточението. Те го отвели в една далечна скитска страна, която в Европа се назовава Алания, и го затворили в тюрма в град Схимарис. Преподобният му възпитаник още по пътя умрял от жестоките си рани, а душата му минала при Бога за вечен живот.
Преподобният Максим живял още три години в тежки премеждия в последното си заточение. Затворен в тъмницата, той не получавал от никого нито нужното за старините му служение, нито някаква човеколюбива грижа. Когато Господ поискал да постави завършек на заболяванията и скърбите му и да го изведе от тъмницата във безконечния шир и забавление на небесното Царство, Той го утешил с едно Божествено събитие, а след това му възвестил часа на кончината му. Блаженият мъченик се преизпълнил с наслада и въпреки постоянно да бил подготвен за кончината, почнал старателно да се подготвя да я посрещне. В радостния за него час на гибелта, той с забавление предал душата си в ръцете на Христа Бога, Когото обикнал от млади години и за Когото толкоз страдал.
Така Христовият изповедник и страдалец минал виталния си път и минал в насладата на своя Господ. Той бил заровен в града, в който бил заточен. След погребението на гроба му можели да се видят три чудни светил ника, които сияели с неизречен пламък и озарявали мястото. Светият, който през целия си живот бил светлина за света, след кончината си и до през днешния ден не престава да озарява всички хора с образеца на своя благодетелен и изстрадал живот и огромната си ревнивост по Бога. Светилниците над гроба му били ясно предсказание за това, че Божият ласкател се е заселил в небесните обители на Пресвета Троица, в незалязващото Божие царство, където като слънце сияе дружно с праведниците и се любува да съзерцава Троичната светлина. След края на преподобния Максим останал жив ученикът му, апокрисиарият Анастасий, който след това изключително в детайли описал житието, подвизите и страданията на своя отец и преподавател. От него приведохме със съкращения това, което е задоволително за наша изгода, за възхвала на Бог, прочут в светиите, Отец, Син и Свети Дух, на Когото и от нас, неверните, да бъде популярност, чест и поклонение в този момент и вечно и во веки веков. Амин.
Слово за преподобни Максим Изповедник
Братя и сестри! През първите три века от своето битие Църквата Христова била подложена на гонения и преследвания от външни врагове: държавната власт, езическите философи и цялото езическо общество. Колкото и тежки да били гоненията, по-опасни за църковното единение и за опазване чистотата на Христовото обучение се оказали вътрешните врагове ересите, отстъпленията от одобрените истини на вярата. Понякога на страната на еретиците заставала държавната власт и бранителите на православието били подлагани на преследвания и изтезания.
На 21 януари честваме паметта на подобен един бранител на чистотата на вярата преподобни Максим Изповедник. Той бил роден в Константинопол към 580 година. Този популярен църковен деец бил най-могъщият метафизичен разум на Изтока в своето време, бездънен ценител на философията на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна популярност в църковната история се дължи на неуморната му и енергична битка срещу монотелитската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля божествената.
Монотелитството получило необятно разпространяване при византийския император Ираклий (611-641) и Константинополския патриарх Сергий (610-638). Пръв бранител на православното обучение бил Йерусалимският патриарх св. Софроний, а след него преподобни Максим Изповедник. Той бил съден в Константинопол като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно промълвил: " Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения! "
Светските бранители на ереста императорът и дворцовите сановници се озлобявали, че преп. Максим отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местели от един затвор в различен.
През 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Константинопол, като най-после отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и площадите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година на 82 гoдина.
Братя и сестри, преп. Максим Изповедник бил разгласен за държавен нарушител и изтезаван за закононарушения, които не е направил, само че все пак благодарил на Бога, молейки се посредством това да се умият волните му провинения.
За разлика от него ние постоянно възроптаваме против тестванията, които Бог ни изпраща заболяванията, страданията, несгодите. Питаме се: за какво навръх мен, с какво съм заслужил такова наказване? А не търсим виновността в себе си и не поемаме отговорност за случилото се. Не си даваме сметка, че може би с тестванията, които Бог ни изпраща, Той желае да ни докара до схващане за нашата прегрешение, до примирение и смирение, с цел да очистим душите си и да имаме опция да влезем в по-пълно общение с нашия Спасител. Страдаме ли, дано се молим по този начин: " Господи, дай ми сили да мина това тестване и да изляза от него по-мъдър, по-силен, по-добър. И дай, Боже, посредством страданията ми да се умият волните ми и неволни провинения. " Амин!
За разликата сред " огледало " и " неясно " (1Кор. 13:12)
Огледалото, в случай че се опитаме да му дадем определение, е съвест, която, надлежно на духовното дело, чисто отразява облика на всички богатства и чрез която за индивида, имащ чиста мисъл, е присъщо да вижда Бога. Или: огледало е навикът в духовното дело, еднакво съчетаващ една с друга всички добродетели и сякаш поместващ ги в обединен възвишен лик. А неясно е познанието, придобивано посредством цялостното, доколкото това е налично за човешкото естество, реализиране в съзерцаване на божествените логоси и притежаващо отражение на това, което надвишава мисленето. И в случай че се каже просто: огледало е навикът, разкриващ бъдещия облик на първообраза на добродетелите, явяван в достойните хора, тъй като бъдещата цел на деятелното любомъдрие сякаш неясно се загатва в притежаващите огледала. А неясно е проявата на първообраза на това, което се реализира с разум при (наличието на) знание.
И по този начин, всяка тукашна праведност, спрямо бъдещата, има, в случай че се придържаме към изявлението за огледалото, облика на първообразните неща, а не самите тези неща, съществуващи такива, каквито са. И всяко тукашно знание на небесното, спрямо бъдещото, е неясно, имащо отражение на истината, а не самата истина, на която й следва да стане очевидна в бъдеще. Защото, защото божествените неща се обгръщат от добродетелта и познанието, то огледалото разкрива първообразните неща съгласно добродетелта, а смътното първообразните неща съгласно познанието. Такава е разликата сред огледало и неясно, защото огледалото показва бъдещата цел на деятелното любомъдрие, а неясно демонстрира тайната на съзерцателното богословие.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ