Православната църква почита днес паметта на Света Параскева
Днес Православната черква уважава паметта на Света великомъченица Параскева. Тя била родом от Икония, Мала Азия. След гибелта на благочестивите й родители поискала да си остане девственица, за вярата Христова хвърлена в тюрма, в огън, излязла невредима и била посечена с меч по време на император Диоклетиан в 303 година.
Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била щерка на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с огромна обич възпитавали щерка си. Разкривали й истините на християнската религия. Просвещавали я в Христовия закон.
Параскева била още малко момиче, когато родителите й умряли. Получила в завещание много огромно богаство. Тя помнела наставленията на положителните си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в злочестина или болежка. Параскева използвала богаството не за лукс, не за обилни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за облекла на голите, храна на гладните, за заслон на странниците.
Тя също по този начин усърдно разпространявала словото Божие. Разказвала навсякъде за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила мощна завист у езичниците.
Параскева решила да не се омъжва. Посветила напълно себе си на Бога и на положителните каузи.
При Диоклетиановото гонение на християните тя била хваната и изправена на съд. Това станало в 303 година.
Очарован от пленителната й хубост, съдията запитал бойците:
- В какво е наклеветена тая хубава госпожица? Бива ли да се погубва такава блестяща хубост?
След това се обърнал към света Параскева:
- Кажи ми по какъв начин се казваш, девойко!
- Аз съм християнка, Христова служителка – дала отговор твърдо тя.
- Не желая да слушам такива думи – споделил съдията. – Твоята красота ме прави мирен, само че думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.
- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към безконечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във краткотрайния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, тъй като съм серодила в ден "параскева " /т.е. петък/.
Параскева е ден на доброволните и животворни премеждия на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молебствия и положителни каузи. А аз, тяхната щерка, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От млади години мислите ми са ориентирани към Христовите премеждия.
- Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя брачна половинка. Ще имаш огромно благосъстояние. Ще те почитат всички.
- Не искам да се бракосъчетавам – дала отговор девойката. – Искам да числя се единствено на Господа Иисуса. Негова булка желая да стана...
- Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.
Девойката възразила на съдията:
- Не мисли за краткотрайната хубост, която цъфти и прецъфтява. А намерения за своята душа, тъй като те чака постоянно изтезание!
Съдията се ядосал и заповядал да бият грубо, безмилостно девойката. Изранена, едвам дишаща, тя била хвърлена в тюрма.
На другия ден я видял напълно здрава и се почудил. Нямало по нея ни диря от ужасните рани. Лицето й сияело.
През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цялостен в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били породени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й споделил:
- Ето какво ти донесох за разтуха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри закононарушението на Адам. Стани, изцелява те Христос!
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, мощна, Параскева изявила предпочитание да отиде в езическия храм. Езичниците в близост са зарадвали, като помислили, че тя най-сетне се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, отпред със съдията. Като влезнала вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният арбитър заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я измежду колосален, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се пробвали да ги усилват.
- Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто към грамадната клада.
Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.
На другия ден след блажената й кончина той ненадейно умрял. Всички изтълкували ненадейната му гибел като Божие наказване поради светата девственица.
Тленните остатъци на светата великомъченица Параскева били с чест заровени от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всевъзможни заболявания.
Имен ден през днешния ден честват: Параскева, Лъчезар, Лъчезара
Света Параскева живяла в края на втория и началото на третия век. Била щерка на благочестиви родители, които живеели в Никония, Мала Азия. Родителите нямали други деца. Те с огромна обич възпитавали щерка си. Разкривали й истините на християнската религия. Просвещавали я в Христовия закон.
Параскева била още малко момиче, когато родителите й умряли. Получила в завещание много огромно богаство. Тя помнела наставленията на положителните си родители – да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в злочестина или болежка. Параскева използвала богаството не за лукс, не за обилни ястия и пития, не за суетни удоволствия, а за облекла на голите, храна на гладните, за заслон на странниците.
Тя също по този начин усърдно разпространявала словото Божие. Разказвала навсякъде за Спасителя и за Неговото дело в света. С това възбудила мощна завист у езичниците.
Параскева решила да не се омъжва. Посветила напълно себе си на Бога и на положителните каузи.
При Диоклетиановото гонение на християните тя била хваната и изправена на съд. Това станало в 303 година.
Очарован от пленителната й хубост, съдията запитал бойците:
- В какво е наклеветена тая хубава госпожица? Бива ли да се погубва такава блестяща хубост?
След това се обърнал към света Параскева:
- Кажи ми по какъв начин се казваш, девойко!
- Аз съм християнка, Христова служителка – дала отговор твърдо тя.
- Не желая да слушам такива думи – споделил съдията. – Твоята красота ме прави мирен, само че думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.
- Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към безконечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във краткотрайния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, тъй като съм серодила в ден "параскева " /т.е. петък/.
Параскева е ден на доброволните и животворни премеждия на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молебствия и положителни каузи. А аз, тяхната щерка, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От млади години мислите ми са ориентирани към Христовите премеждия.
- Това са празни приказки – рекъл съдията. – Съгласи се по-добре да станеш моя брачна половинка. Ще имаш огромно благосъстояние. Ще те почитат всички.
- Не искам да се бракосъчетавам – дала отговор девойката. – Искам да числя се единствено на Господа Иисуса. Негова булка желая да стана...
- Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.
Девойката възразила на съдията:
- Не мисли за краткотрайната хубост, която цъфти и прецъфтява. А намерения за своята душа, тъй като те чака постоянно изтезание!
Съдията се ядосал и заповядал да бият грубо, безмилостно девойката. Изранена, едвам дишаща, тя била хвърлена в тюрма.
На другия ден я видял напълно здрава и се почудил. Нямало по нея ни диря от ужасните рани. Лицето й сияело.
През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цялостен в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били породени страданията на Господа Иисуса Христа. Той й споделил:
- Ето какво ти донесох за разтуха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри закононарушението на Адам. Стани, изцелява те Христос!
Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, мощна, Параскева изявила предпочитание да отиде в езическия храм. Езичниците в близост са зарадвали, като помислили, че тя най-сетне се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, отпред със съдията. Като влезнала вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята.
Разгневеният арбитър заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я измежду колосален, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се пробвали да ги усилват.
- Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто към грамадната клада.
Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева.
На другия ден след блажената й кончина той ненадейно умрял. Всички изтълкували ненадейната му гибел като Божие наказване поради светата девственица.
Тленните остатъци на светата великомъченица Параскева били с чест заровени от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всевъзможни заболявания.
Имен ден през днешния ден честват: Параскева, Лъчезар, Лъчезара
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ