Кризата с коронавируса реабилитира „Черната нула“
Днес, повече от всеки път, Германия е уверена в правотата на своята политика на уравновесен бюджет без трупане на нов дълг, известна като „ черната нула “ (schwarze Null),. Благодарение на високия си бюджетен остатък страната разполага с нужните средства, с цел да отговори уместно на рецесията, провокира на ковид, написа Блумбърг.
От години държавното управление на най-голямата европейска стопанска система е атакувано от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и даже администрацията на американския президент Доналд Тръмп за това, че не харчи задоволително пари и не взима задоволително заеми, с цел да подтиква забавящата се немска икономика(а и тази на Еврозоната като цяло). През всичките тези години финансовите й министри уверено поддържаха позицията, че бюджетният остатък и ниският дълг съставляват рационални политики, които оказват помощ на страната да бъде подготвена за рецесия.
Днес тази рецесия към този момент е реалност, а немският канцлер Ангела Меркел е подготвена да употребява големия бюджетен остатък на страната, с цел да подтиква стопанската система и да способства за избавителният проект в размер на 540 милиарда евро, контрактуван предходната седмица от финансовите министри на страните от Европейски Съюз. Този резултат кара доста икономистите да се запитат дали Германия не е била права да пази политиката на „ черната нула “ през по-голямата част от последното десетилетие.
„ По отношение на своята фискална политика, Германия се усеща изцяло оправдана “, разяснява Холгер Шмидинг, основен икономист в основаната в Хамбург банка Berenberg.
„ Сега сме изправени пред най-голямата градушка в спокойно време и имаме средствата да се оправим с нея “, прибавя тйо.
Това в общи линии е и позицията на министърът на финансите в Германия Олаф Шолц, който е безапелационен, че актуалната рецесия демонстрира какъв брой вярна е била политиката на уравновесен бюджет и невисок дълг на неговия предходник Волфганг Шойбле.
„ Когато говорех за намаляването на държавния дълг, моят главен мотив постоянно беше, че може да има рецесия. Сега ние имаме нужната мощ и ще я използваме “, съобщи Шойбле в изявление за Блумбърг на 25 март.
Тези изявления срещнаха мощен отзив в огромна част от Европа, и то освен измежду другите страни членки на Еврозоната като Австрия и Холандия. Швейцарският министър на финансите разгласи предишния месец пакет от ограничения за стимулиране на стопанската система в размер на 20 милиарда швейцарски франка (20,4 млрд щатски долара) под претекста, че през последните години страната е понижила държавния си дълг и в този момент може да си разреши да харчи повече.
Марсел Фратзшер, началник на икономическия институт DIW в Берлин и някогашен чиновник на ЕЦБ, обаче поддържа позицията, че Германия в реалност би трябвало да харчи повече от бюджета си за стимулиране на стопанската система и че тази рецесия не оправдава политиката на държавното управление. Според него няма разлика дали съответствие на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт е 50% или 70%.
„ Не бих се съгласил с тезата, че в този момент Германия може да си разреши да харчи доста, тъй като в предишното се е придържала към уравновесен бюджет. Ако държавното управление бе отделило повече пари за вложения, способността му да реагира на днешната рецесия щеше да бъде същата “, споделя той.
Имиджът на немската политика отвън границите на страната обаче ще има потребност от повече време, с цел да бъде преобърнат. Годините на избягване на дефицити и трупане на дълг са спечелили на Германия репутацията като „ скъперника “ на индустриализирания свят.
В изявление малко преди рецесията с ковид да удари съществено Европа, президентът на Централната банка на Германия Йенс Вейдман съобщи, че доста постоянно му се постанова да слуша рецензии за фискалната политика на Берлин от страна на неговите сътрудници в ЕЦБ и че това е „ спор, който е привикнал да води “.
Фискален „ Фетиш “
Аргументите против „ черната нула “ на Германия варират от тези на представители на администрацията на Тръмп, които споделят, че страната би трябвало да харчи повече, с цел да понижи несъразмерния си търговски си остатък, до тези на МВФ, който твърди, че страната би трябвало да усили вложенията си и да понижи налозите освен с цел да поправя комерсиалния си дисбаланс, само че и с цел да насърчи икономическия си напредък. Преди към две години френският президент Еманюел Макрон дефинира немската фискална политика като „ непрестанен култ за остатъци “
„ Историята е една и съща: Ако структурните въпроси не бъдат позволени, те няма просто да изчезнат “, разяснява Гертруде Тумпел-Гугерел, някогашен член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.
„ Идеята на дълговите спирачки е да се каже „ може да има сложни времена, когато ще имаме потребност от тази фискална независимост. Този метод е сполучлив в някои страни и не толкоз в други “, прибавя тя.
ЕЦБ, чиито членове заобикалят да разясняват характерните политики на обособените страни членки, от дълго време се надява на немски стопански тласъци. Надеждата несъмнено е, че те няма да поддържат единствено немската стопанска система, само че и тази на района на единната валута като цяло.
Както обаче и да протекат събитията, фискално консервативните представители на немското държавно управление имат мотив да се усещат оправдани в своя метод през годините.
„ Тези, които се придържаха към разпоредбите, в този момент имат фискална независимост “, споделя Отмар Исинг, някогашен член на съвета на шефовете на Бундесбанк и на ЕЦБ.
„ Тези, които не го направиха, в този момент имат специфични проблеми “, прибавя той.
От години държавното управление на най-голямата европейска стопанска система е атакувано от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и даже администрацията на американския президент Доналд Тръмп за това, че не харчи задоволително пари и не взима задоволително заеми, с цел да подтиква забавящата се немска икономика(а и тази на Еврозоната като цяло). През всичките тези години финансовите й министри уверено поддържаха позицията, че бюджетният остатък и ниският дълг съставляват рационални политики, които оказват помощ на страната да бъде подготвена за рецесия.
Днес тази рецесия към този момент е реалност, а немският канцлер Ангела Меркел е подготвена да употребява големия бюджетен остатък на страната, с цел да подтиква стопанската система и да способства за избавителният проект в размер на 540 милиарда евро, контрактуван предходната седмица от финансовите министри на страните от Европейски Съюз. Този резултат кара доста икономистите да се запитат дали Германия не е била права да пази политиката на „ черната нула “ през по-голямата част от последното десетилетие.
„ По отношение на своята фискална политика, Германия се усеща изцяло оправдана “, разяснява Холгер Шмидинг, основен икономист в основаната в Хамбург банка Berenberg.
„ Сега сме изправени пред най-голямата градушка в спокойно време и имаме средствата да се оправим с нея “, прибавя тйо.
Това в общи линии е и позицията на министърът на финансите в Германия Олаф Шолц, който е безапелационен, че актуалната рецесия демонстрира какъв брой вярна е била политиката на уравновесен бюджет и невисок дълг на неговия предходник Волфганг Шойбле.
„ Когато говорех за намаляването на държавния дълг, моят главен мотив постоянно беше, че може да има рецесия. Сега ние имаме нужната мощ и ще я използваме “, съобщи Шойбле в изявление за Блумбърг на 25 март.
Тези изявления срещнаха мощен отзив в огромна част от Европа, и то освен измежду другите страни членки на Еврозоната като Австрия и Холандия. Швейцарският министър на финансите разгласи предишния месец пакет от ограничения за стимулиране на стопанската система в размер на 20 милиарда швейцарски франка (20,4 млрд щатски долара) под претекста, че през последните години страната е понижила държавния си дълг и в този момент може да си разреши да харчи повече.
Марсел Фратзшер, началник на икономическия институт DIW в Берлин и някогашен чиновник на ЕЦБ, обаче поддържа позицията, че Германия в реалност би трябвало да харчи повече от бюджета си за стимулиране на стопанската система и че тази рецесия не оправдава политиката на държавното управление. Според него няма разлика дали съответствие на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт е 50% или 70%.
„ Не бих се съгласил с тезата, че в този момент Германия може да си разреши да харчи доста, тъй като в предишното се е придържала към уравновесен бюджет. Ако държавното управление бе отделило повече пари за вложения, способността му да реагира на днешната рецесия щеше да бъде същата “, споделя той.
Имиджът на немската политика отвън границите на страната обаче ще има потребност от повече време, с цел да бъде преобърнат. Годините на избягване на дефицити и трупане на дълг са спечелили на Германия репутацията като „ скъперника “ на индустриализирания свят.
В изявление малко преди рецесията с ковид да удари съществено Европа, президентът на Централната банка на Германия Йенс Вейдман съобщи, че доста постоянно му се постанова да слуша рецензии за фискалната политика на Берлин от страна на неговите сътрудници в ЕЦБ и че това е „ спор, който е привикнал да води “.
Фискален „ Фетиш “
Аргументите против „ черната нула “ на Германия варират от тези на представители на администрацията на Тръмп, които споделят, че страната би трябвало да харчи повече, с цел да понижи несъразмерния си търговски си остатък, до тези на МВФ, който твърди, че страната би трябвало да усили вложенията си и да понижи налозите освен с цел да поправя комерсиалния си дисбаланс, само че и с цел да насърчи икономическия си напредък. Преди към две години френският президент Еманюел Макрон дефинира немската фискална политика като „ непрестанен култ за остатъци “
„ Историята е една и съща: Ако структурните въпроси не бъдат позволени, те няма просто да изчезнат “, разяснява Гертруде Тумпел-Гугерел, някогашен член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ.
„ Идеята на дълговите спирачки е да се каже „ може да има сложни времена, когато ще имаме потребност от тази фискална независимост. Този метод е сполучлив в някои страни и не толкоз в други “, прибавя тя.
ЕЦБ, чиито членове заобикалят да разясняват характерните политики на обособените страни членки, от дълго време се надява на немски стопански тласъци. Надеждата несъмнено е, че те няма да поддържат единствено немската стопанска система, само че и тази на района на единната валута като цяло.
Както обаче и да протекат събитията, фискално консервативните представители на немското държавно управление имат мотив да се усещат оправдани в своя метод през годините.
„ Тези, които се придържаха към разпоредбите, в този момент имат фискална независимост “, споделя Отмар Исинг, някогашен член на съвета на шефовете на Бундесбанк и на ЕЦБ.
„ Тези, които не го направиха, в този момент имат специфични проблеми “, прибавя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ