Днес получихме страхотна . Признавам, че люто не обичам, но

Днес получихме страхотна. Признавам, че люто не обичам, само че да ти пламне малко от вътрешната страна по никакъв начин не е зле от време на време.

Всичко е навързано, още веднъж. " Огнените " Пламен, Огнян и Искра честват през днешния ден, супата, претендент - победител също е огнена. е, а моето меню е с арабски привкус – едни от най- положителните в света домакини са арабите, по този начин знам аз и от тяхната кухня се въодушевих. Казах си: " Който през днешния ден ме " полази ", за него ще е ".

“И кой, мислите? Чистачката на входа. ”

Приемам го доста добре. Първо, дамата е доста свястна, второ – да е по- чисто и подредено у нас – несъмнено има потребност. Подадох й пицата небрежно, тъй като тя доста се смути, една от тези мини арабски пици, та тя чак не повярва, толкова е привикнала да е незабележима и маловажна. Така ми се стори най-малко на мен и ми стана едно мъчително такова.

Пиците, не са по никакъв начин сложни, дори ги схващам като някаква форма бърза закуска. И нали чета вашите предписания и се въодушевявам, ето ги и гъбите кладници на Стефка ( ), ето я и лазанята на Анелия ( ) със запечен лук от горната страна.

Но за арабските мини пици.

Нужни са:

арабски питки,
доматен сос,
зехтин,
задушена в зехтин кладница,
глава лук.

Как ги направих:

Загряваме фурната на горен реотан, върху скаричката нареждаме питките.

Намазваме ги с доматен сос (най-добре домакински - ),

2-3 капки зехтин капваме върху всяка,

Слагаме малко задушени гъби и нарязан на кръгчета лук,

Запичаме.

Отгоре слагаме зелена салата или свеж спанак.

Можем да ядем по този начин, в моя случай, за обяд, с чаша вино или да завием и мушнем за работа или непосредствено да поднесем като арабите на своите посетители.

“Да почерпиш чужд, да го поканиш в дома си, е хубаво освен на. ”

Мисля, доста сме не запомнили това прословуто гостолюбие на старите българи. Не е до имане или нямане, беднотия или благоденствие – каквото имаме за нас, можем да предложим и на гостите си. Важно е възприятието. То прави храната по- сладка, щом е поднесена с респект и почитание.

“Понякога съмнението ни е допълнително. ”

Съмненията и недоверието към другите пречи да ги забележим в цялата им същина и едвам тогава да преценяме. Трябва да умеем да разчупваме своите граници и да поканим непознатите освен в дома си, само че и в сърцето си. Могат да вземат от него, само че могат и да дадат. Не можем да знаем, само че можем да поемем този риск.

“Нима не сте получавали неоценима помощ точно от чужд? ”

На улицата, на опашката за сметки, в градския превоз. Понякога околните ни не съумяват да напипат пътечката към това, което ни тревожи. Понякога самите ние се затваряме за тях. Но непознатите, с които сякаш единствено се разминаваме в живота, могат да ни дадат ключа към казуса. И то не за друго, а тъй като той е в самите нас, само че закостенялосттта на всекидневието, рутината от едни и същи лица ни пречи да го забележим. Ако се затваряме за непознатите и за свежия лъх, който носят със себе си, няма да се обновяваме и ние. Ще умираме лека-полека, тъй като:

“което не се трансформира, то като че ли е мъртво. ”

Днес гледаме гостите си под лупа, гадаем съгласно тях за идващата година, не трябва да ги изпращаме с празни ръце. Един ден е това в годината, а не трябва да е единствено през днешния ден. Помните ли, у нас най-малко беше по този начин, постоянно имаше нещо „ за почерпка ”. Ако звънне чужд, да го почерпим просто ей- по този начин. Ходех у съседката за чаша захар, а се връщах с най-малко два шоколадови бонбона. Имате ли нещо такова, „ за почерпка ”? Моето нещо през днешния ден бяха ето тези арабски пици. И чистачката беше доста сюрпризирана, само че щастлива, че е Някой в нечий ден, а освен непознато лице на стълбището.

Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.