ЧЕРНА ДАТА: Почитаме жертвите на комунизма, избити от Народния съд
Днес почитаме жертвите на комунизма, избити от Народния съд.
Навършват се 78 години от един от най-кървавите дни на този интервал от историята ни.
Т. нар. Народен съд е ексклузивен правосъден орган, основан след окупацията на Царство България от Червената войска на Съюз на съветските социалистически републики и преврата на 9 септември 1944 година от властта на Отечествения фронт в нарушаване на настоящата по това време Търновска конституция.
Функционира в интервала декември 1944 година – април 1945 година, като вследствие на активността му е обезглавен държавният, политическият и боен хайлайф на страната*.
На 17 септември 1944 година министър-председателят Кимон Георгиев афишира програмата на държавното управление на Отечествения фронт, която включва и „ Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за националните свободи и над мирното население в България”.
На 30 септември 1944 година Министерски съвет гласоподава единомислещо Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за замесване България в Световната война против Съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея.
Наредбата-закон е призната с поддръжката на земеделци, социалдемократи, звенари и даже политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт.
Впоследствие огромна част от тях попадат под ударите на признатите закони. На 6 октомври 1944 година Наредбата е обнародвана и влиза в действие.
Тя е показана от министър-председателя Кимон Георгиев като опит да се постави завършек на кървавия гнет, почнал директно след 9 септември 1944 година, само че на процедура узаконява физическите чистки и се трансформира в комфортно средство за разправата с политическите съперници.
Наредбата е призната и работи в изискванията на продължаваща окупация на България от част от войски на Трети украински фронт на Съветския съюз и против използването ѝ няма никаква опозиция.
Всяко деяние по организирането и реализирането на процесите е в съгласие със руските представители в Съюзна контролна комисия.
При подготовката на процесите близо 30 000 са задържаните, като над 10 000 от тях са подсъдими.
Срещу фамилиите на изправените пред " народния” съд също са подхванати ограничения – изселени са над 11 000 души в разнообразни краища на страна.
За протичането на правосъдните процеси са основани 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни състава. Първи висш състав съди на някогашните министри, регенти и царски съветници, а Втори висш състав – народните представители от 25-то Народно заседание (1940-1944).
Директивите на Георги Димитров, управлявал на Международния отдел на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 година и началото на януари 1945 година в специфични телеграми от Москва за това по какъв начин би трябвало да работят " националните съдилища”, са показателни за реваншизма и жестокостта, изпълнили руският жител, който тогава руската столица спуска нарежданията на Българската работническа партия (комунисти).
" Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “, са заповедите на Георги Димитров.
Висшите ръководители на компартията в София, с които той води непрекъсната връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт, а останалите, в това число ръководителите на правосъдните съставите – от министъра на правораздаването Минчо Нейчев, т.е. от политически орган или от изпълнителната власт, като няма условие за учебен ценз, в това число и юридически.
Обвинителите и основният обвинител са назначени от държавното управление.
Обвинителният акт против основните подсъдими е направен на 5 декември 1944 година Разпитът и следствието против тримата регенти принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и против няколко генерали от висшето управление на армията, е извършено от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Москва.
Те са върнати в София малко преди началото на правосъдния развой.
На 1 февруари 1945 година се произнасят Първи и Втори висши правосъдни състава.
На гибел са наказани 8 царски съветници, 22-ма министри от държавните управления след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени незабавно.
" Народният съд” издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди провеждането на правосъдните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Навършват се 78 години от един от най-кървавите дни на този интервал от историята ни.
Т. нар. Народен съд е ексклузивен правосъден орган, основан след окупацията на Царство България от Червената войска на Съюз на съветските социалистически републики и преврата на 9 септември 1944 година от властта на Отечествения фронт в нарушаване на настоящата по това време Търновска конституция.
Функционира в интервала декември 1944 година – април 1945 година, като вследствие на активността му е обезглавен държавният, политическият и боен хайлайф на страната*.
На 17 септември 1944 година министър-председателят Кимон Георгиев афишира програмата на държавното управление на Отечествения фронт, която включва и „ Народен съд над виновниците за издевателствата над борците за националните свободи и над мирното население в България”.
На 30 септември 1944 година Министерски съвет гласоподава единомислещо Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за замесване България в Световната война против Съюзените нации и за злодеянията, свързани с нея.
Наредбата-закон е призната с поддръжката на земеделци, социалдемократи, звенари и даже политически необвързани интелектуалци, като част от Отечествения фронт.
Впоследствие огромна част от тях попадат под ударите на признатите закони. На 6 октомври 1944 година Наредбата е обнародвана и влиза в действие.
Тя е показана от министър-председателя Кимон Георгиев като опит да се постави завършек на кървавия гнет, почнал директно след 9 септември 1944 година, само че на процедура узаконява физическите чистки и се трансформира в комфортно средство за разправата с политическите съперници.
Наредбата е призната и работи в изискванията на продължаваща окупация на България от част от войски на Трети украински фронт на Съветския съюз и против използването ѝ няма никаква опозиция.
Всяко деяние по организирането и реализирането на процесите е в съгласие със руските представители в Съюзна контролна комисия.
При подготовката на процесите близо 30 000 са задържаните, като над 10 000 от тях са подсъдими.
Срещу фамилиите на изправените пред " народния” съд също са подхванати ограничения – изселени са над 11 000 души в разнообразни краища на страна.
За протичането на правосъдните процеси са основани 13 висши правосъдни състава и 125 елементарни състава. Първи висш състав съди на някогашните министри, регенти и царски съветници, а Втори висш състав – народните представители от 25-то Народно заседание (1940-1944).
Директивите на Георги Димитров, управлявал на Международния отдел на Централен комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 година и началото на януари 1945 година в специфични телеграми от Москва за това по какъв начин би трябвало да работят " националните съдилища”, са показателни за реваншизма и жестокостта, изпълнили руският жител, който тогава руската столица спуска нарежданията на Българската работническа партия (комунисти).
" Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля “, са заповедите на Георги Димитров.
Висшите ръководители на компартията в София, с които той води непрекъсната връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт, а останалите, в това число ръководителите на правосъдните съставите – от министъра на правораздаването Минчо Нейчев, т.е. от политически орган или от изпълнителната власт, като няма условие за учебен ценз, в това число и юридически.
Обвинителите и основният обвинител са назначени от държавното управление.
Обвинителният акт против основните подсъдими е направен на 5 декември 1944 година Разпитът и следствието против тримата регенти принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов и ген. Никола Михов, както и против няколко генерали от висшето управление на армията, е извършено от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Москва.
Те са върнати в София малко преди началото на правосъдния развой.
На 1 февруари 1945 година се произнасят Първи и Втори висши правосъдни състава.
На гибел са наказани 8 царски съветници, 22-ма министри от държавните управления след 1941 година, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
Присъдите не подлежат на обжалване, като смъртни са изпълнени незабавно.
" Народният съд” издава общо 9550 присъди в 135 правосъдни процеса. На гибел са наказани общо 2730 души, а 305 получават пожизнен затвор. Около 200 души от наказаните на гибел са избити още преди провеждането на правосъдните процеси. Конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими парцели и движимости. Изселени са 4325 фамилии на близки на наказани, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ