От сушени жаби до горчица: как са миели косата си преди да изобретят шампоана
Днес по рафтовете на магазините можем да открием огромно многообразие от шампоани за коса. Това е един от незаменимите артикули за персонална хигиена, без който е доста мъчно да си представим живота.
Въпреки това, първият шампоан, сходен на тези, които виждаме в магазините, се появява относително неотдавна - едвам при започване на 20 век. Решихме да разберем с какво дамите са миели косата си преди основаването му и по какъв начин са изглеждали първите проби за основаване на шампоан.
iStock
В античните времена хората са измисляли разнообразни естествени смеси за разчистване на косата. Например античните египтянки миели техните със примес от глина и етерични масла. Бедните употребявали пепел за тази цел - като цяло те постоянно прибягвали до нея, когато било належащо.
В Индия употребявали ароматна рафинирана примес от кокосово мляко и черен пипер. В Централна Азия миели косата си с ферментирали млечни артикули.
Древните хора, несъмнено, не са се ограничавали единствено с разчистване. Рецептите за красива коса в старите времена били разнородни - употребявали се масла, вино, мед и даже сушени жаби. Съставките се смесвали усърдно и се нанасяли върху косата като подхранваща маска.
Жителите на средновековна Европа миели косите си съвсем по същия метод, само че също по този начин търкали кожата с амоняк до зачервяване.
През 18 век кралица Мария Антоанета вкарва в модата комплицираните прически и обемните перуки. Придворните дами създавали триизмерни структури от косите си, накичени с изкуствени цветя и пера. Такива прически не издържали една вечер, а седмици или даже месеци, до момента в който модата премине. Разбира се, за постоянно миене на косата не ставало и дума. И с цел да предотвратят проникването на мишки в перуката, придворните дами даже носели специфични шапки през нощта.
В Русия подхождали по-отговорно към измиването на косата. Всички - дребни и огромни, постоянно ходели на баня и употребявали национални средства за пречистване. Те се миели с грахово, овесено или царевично брашно, разредено с вода и оставено да престои няколко часа. Получената паста се нанасяла върху косата и се оставяла за половин час.
iStock
Някои предписания за грижа за косата са непокътнати и до през днешния ден. Накиснат ръжен самун, горчица, сурови яйца, запарка от коприва и даже бира - всичко това дейно почиства и подхранва косата.
Първият опит за основаване на шампоан е изработен от англичанина Кейси Хърбърт, който донася цветето франжипани от Индия. Той го смила, смесва го със сапунен прахуляк и назовава разтвора “шампоан ”.
Хърбърт не се сеща да патентова сместа си. Честно казано, първият шампоан не е идеален. Продуктът, изработен от естествени съставки, не може да се съхранява дълго време и клиентите се оплакват, че косата им става прекомерно твърда.
Следващият първообраз на съвременен шампоан се появява през 1903 година Немският фармацевт и химик Ханс Шварцкопф прави първия си шампоан с дестилат от виолетка. Продуктът е прахуляк, който би трябвало да се разтвори във вода. Новият артикул бързо става известен и скоро формулата на продукта е патентована.
Година по-късно в Берлин се появява първата фабрика за произвеждане на артикули за коса. Гамата от шампоани става по-разнообразна - жълтък, лайка, О2, билки, ланолин, бреза, сяра и смола. През 1927 година шампоанът Schwarzkopf се появява в познатата си течна форма. Всичко в тубичката е готово за приложимост: елементарно се нанася, изплаква и разпенва.
iStock
През 30-те години френската компания L'Oreal също се интересува от производството на артикули за измиване на косата, само че по някаква причина първият им шампоан не е сполучлив. Представете си изненадата на основателите, когато вследствие на изследване се оказва, че французите мият косата си толкоз рядко, че просто не виждат потребност от нов шампоан. И тогава компанията започва рекламна акция, която приканва възрастни и деца да съблюдават разпоредбите за хигиена. След това търсенето на шампоани се усилва доста.
С времето фирмите непрекъснато се състезават между тях, измисляйки нови формули за артикули за коса. Така стигаме до днешно време.
Въпреки това, първият шампоан, сходен на тези, които виждаме в магазините, се появява относително неотдавна - едвам при започване на 20 век. Решихме да разберем с какво дамите са миели косата си преди основаването му и по какъв начин са изглеждали първите проби за основаване на шампоан.
iStock В античните времена хората са измисляли разнообразни естествени смеси за разчистване на косата. Например античните египтянки миели техните със примес от глина и етерични масла. Бедните употребявали пепел за тази цел - като цяло те постоянно прибягвали до нея, когато било належащо.
В Индия употребявали ароматна рафинирана примес от кокосово мляко и черен пипер. В Централна Азия миели косата си с ферментирали млечни артикули.
Древните хора, несъмнено, не са се ограничавали единствено с разчистване. Рецептите за красива коса в старите времена били разнородни - употребявали се масла, вино, мед и даже сушени жаби. Съставките се смесвали усърдно и се нанасяли върху косата като подхранваща маска.
Жителите на средновековна Европа миели косите си съвсем по същия метод, само че също по този начин търкали кожата с амоняк до зачервяване.
През 18 век кралица Мария Антоанета вкарва в модата комплицираните прически и обемните перуки. Придворните дами създавали триизмерни структури от косите си, накичени с изкуствени цветя и пера. Такива прически не издържали една вечер, а седмици или даже месеци, до момента в който модата премине. Разбира се, за постоянно миене на косата не ставало и дума. И с цел да предотвратят проникването на мишки в перуката, придворните дами даже носели специфични шапки през нощта.
В Русия подхождали по-отговорно към измиването на косата. Всички - дребни и огромни, постоянно ходели на баня и употребявали национални средства за пречистване. Те се миели с грахово, овесено или царевично брашно, разредено с вода и оставено да престои няколко часа. Получената паста се нанасяла върху косата и се оставяла за половин час.
iStock Някои предписания за грижа за косата са непокътнати и до през днешния ден. Накиснат ръжен самун, горчица, сурови яйца, запарка от коприва и даже бира - всичко това дейно почиства и подхранва косата.
Първият опит за основаване на шампоан е изработен от англичанина Кейси Хърбърт, който донася цветето франжипани от Индия. Той го смила, смесва го със сапунен прахуляк и назовава разтвора “шампоан ”.
Хърбърт не се сеща да патентова сместа си. Честно казано, първият шампоан не е идеален. Продуктът, изработен от естествени съставки, не може да се съхранява дълго време и клиентите се оплакват, че косата им става прекомерно твърда.
Следващият първообраз на съвременен шампоан се появява през 1903 година Немският фармацевт и химик Ханс Шварцкопф прави първия си шампоан с дестилат от виолетка. Продуктът е прахуляк, който би трябвало да се разтвори във вода. Новият артикул бързо става известен и скоро формулата на продукта е патентована.
Година по-късно в Берлин се появява първата фабрика за произвеждане на артикули за коса. Гамата от шампоани става по-разнообразна - жълтък, лайка, О2, билки, ланолин, бреза, сяра и смола. През 1927 година шампоанът Schwarzkopf се появява в познатата си течна форма. Всичко в тубичката е готово за приложимост: елементарно се нанася, изплаква и разпенва.
iStock През 30-те години френската компания L'Oreal също се интересува от производството на артикули за измиване на косата, само че по някаква причина първият им шампоан не е сполучлив. Представете си изненадата на основателите, когато вследствие на изследване се оказва, че французите мият косата си толкоз рядко, че просто не виждат потребност от нов шампоан. И тогава компанията започва рекламна акция, която приканва възрастни и деца да съблюдават разпоредбите за хигиена. След това търсенето на шампоани се усилва доста.
С времето фирмите непрекъснато се състезават между тях, измисляйки нови формули за артикули за коса. Така стигаме до днешно време.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ