Днес пицата е глобален символ на удобната храна – от

Днес пицата е световен знак на комфортната храна – от тийнейджърските срещи до късните офис вечери, тя е на всички места. Но в родината ѝ Италия, пицата е доста повече от елементарен обяд или вечеря – тя е просвета, изкуство и въпрос на национална еднаквост . Да ядеш пица „ като италианец “ не значи просто да я изядеш, а да я уважаваш.

Корените на актуалната пица водят към Неапол в края на XVIII и началото на XIX век. Първоначално пицата е била храна на бедните – фино тесто с домати, чесън, зехтин и от време на време малко сирене. Исторически пробив идва през 1889 година, когато пицарят Рафаеле Еспозито основава пица „ Маргарита “ в чест на кралица Маргарита Савойска – с домати (червено), моцарела (бяло) и босилек (зелено), символизиращи цветовете на италианското знаме.

Как се прави същинска италианска пица?

В Италия – и изключително в Неапол – пицата се прави по строги правила. Неаполитанската пица, приета от ЮНЕСКО като нематериално културно завещание, включва:

Брашно вид 00 , вода, квас и сол – без захар или мазнини в тестото.

Дълга ферментация (поне 24 часа).

Ръчно разточване – не с точилка!

Печене в пещ на дърва при температура над 450°C за не повече от 90 секунди.

Домати Сан Марцано , прясна моцарела , зехтин екстра върджин , свеж босилек – нищо повече.

Как се яде пицата в Италия?

С ръце или нож и вилица? В взаимозависимост от ситуацията – в случай че сте в ресторант, е признато да употребявате нож и вилица (особено за неаполитанска пица, която е по-мека). Но за пица на парче от павилион – наложително с ръце. Без кетчуп, без сосове. Италианците не топят пицата си в сос. Няма „ чеснов сос “, няма „ барбекю “, няма „ кетчуп в профил “. Това е засегнатост към готвача и рецептата. Коричките не се изхвърлят. В Италия е обикновено да се яде и края на пицата – така наречен cornicione. Ако не го желаете, ще предизвикате покачване на вежди. Не добавяй ананас. За италианците „ Хавайската пица “ е не просто непозната, а осквернение. Ананасът е може би най-обсъжданото табу в света на пицата – и в Италия просто няма място за него.

Как НЕ се яде пицата:

Не я режете с ножици. Това е възможно в някои неофициални римски пицарии, само че като цяло – ножици и пица не се съчетават. Не се поръчва всичко едновременно. В Италия няма “пица със всичко ” – „ quattro stagioni “ и „ capricciosa “ са измежду дребното по-богати пици, само че и те следват баланс и традиция. Без спомагателни сирена, шунки и колбаси. Пицата не е сандвич. В Италия няма „ екстра чедър “ или „ двойна пеперони “.

Пицата по света: акомодации и отклонения

С разпространяването си по света пицата придобива разнообразни форми. В Съединени американски щати, да вземем за пример, господства дебелата „ чикагска “ пица с пълен блат и щедро сирене. В Япония пиците включват майонеза, царевица и морски блага. В Бразилия не е извънредно да се прибавя грах. В Швеция има пица с банан и къри. В България – постоянно се употребява кашкавал вместо моцарела, а „ лютеницата “ от време на време заменя доматения сос.

Макар тези разновидности да са известни на локално равнище, те надалеч не отразяват философията на оригинала – баланс, елементарност и почитание към съставките. Италианската пица не цели да те засити – тя цели да ти достави наслаждение. Тънко тесто, качествени артикули, минимализъм и пристрастеност. Всичко останало е разновидност. Не безусловно неприятна – просто друга.

Финални препоръки за ястие на пица като италианец:

Избирай елементарни усети: Маргарита, Маринара, Диавола Яж с ръце или с нож и вилица, според от мястото Уважавай съставките – не добавяй непотребни сосове Яж постепенно – за наслаждение, не за наяждане Наслади се на пицата като обред, не като на бърза храна

Ако Италия има усет, той е на пица. Но не просто храна – а история, традиция и културен код. А когато следваш разпоредбите, даже най-простата Маргарита може да се трансформира в кулинарно признание.