Днес Пантелей пак е тук. Но птиците се колебаят, дъждът

Днес Пантелей отново е тук. Но птиците се двоумят, дъждът се лута сред проливен дъжд и суша, сезоните са на разсинхронизация. И светецът към този момент не знае пътя – а ние с него.

В предишното хората гледали небето. Появата на щъркели, събирането на лястовици, редиците от ята, които потеглят на юг, били сигурен знак, че сезонът се обръща. Пантелей пасажер бележел този момент – не с прецизен час, а с чувството, че нещо се е разместило.

Днес обаче щъркелите постоянно не потеглят. Прекарват край сметища и топли покриви.

Лястовиците забавят отлитането, а някои птици даже сменят миграционните си направления. Причината не е в изгубените инстинкти – а в разбъркания климат, който обърква вековната стратегия, по която природата работи.

 

Според данни на орнитолози в Централна и Източна Европа, миграцията на част от прелетните типове към този момент закъснява с до 2–3 седмици спрямо предишния век.

 

А даже да тръгнат, птиците се изправят пред друго: накъде да отидеш, когато югът към този момент не е сигурен?
Северна Африка се задъхва от суша. Южна Европа гори. Температури от 45°C и у нас не са изключение, а новото „ обикновено “. Гнездовите зони, през които минават ятата, се трансформират в зони на риск.

 

Пантелей пасажер е знак освен на придвижването, само че и на вярната посока.

А когато тя липсва? Когато югът е пещ, а северът – излъган оазис?

Пороите към този момент не питат за благословия.

Другото име на празника е Воден Пантелей – светецът се свързва и с поройните дъждове, които идват ненадейно и без предизвестие. Народът вярвал, че Пантелей може да ги укроти или пък да ги пусне, когато природата има потребност от пречистване. Днес прочистването постоянно е потоп.

 

България помни. Само през последните няколко години:

 

* Карлово, 2022 година – наводняване, което отнесе къщи, пътища и цели квартали;
* Берковица, 2024 година – свлачища и порои след извънредно дъждовно лято;
* София, съвсем всяка година – подлези, превърнати в басейни, и булеварди, в които такситата минават с гребла.

Промененият климат не праща превалявания по календар. Той праща екстремности: или не капва капка, или пада за един час това, което по принцип би трябвало да вали за месец. И не пита дали е Пантелей, Илинден или августовска сряда.

Светецът, който към този момент не ни води

Пантелей пасажер е облик на придвижване, само че и на мъдрост. Символ на това да знаеш по кое време да тръгнеш, по кое време да се спреш, по кое време да се приготвиш за ново време. Днес обаче придвижването е безредно, сезоните нямат граници, а хората губят ориентирите си, както и птиците.

 

Дори самото време, това, по което фолклорът ни е градил епохи наред житейския темп, към този момент не служи като ориентир. Старите пословици за жътвата, за първия сняг, за дъжда на Пантелей или сухия Илинден – звучат все по-сентиментално и все по-малко използвано.

А ние накъде?

Истината е, че освен птиците са изгубили посоката. И ние не знаем накъде да летим.

Климатичната рецесия към този момент не е абстракция, а действителност с всекидневни признаци – от наводнения, горещини, пожари, до дефицит на вода и разбъркване на екосистемите.

Ако Пантелей беше знак на навременност, ние през днешния ден закъсняваме. С дейностите. С ограниченията. Със смелостта да признаем, че климатичната злополука не е в бъдещето – тя към този момент е тук.

Когато ятото тръгне, никой не го стопира. Но какво става, в случай че ятото не тръгне? Ако няма ято?
Ако посоката е изгубена?

 

Днес честваме Пантелей пасажер, само че той към този момент не е лидерът на ятото.
И може би за пръв път в националния календар не природата следва светеца – а светецът се лута с нея.
В това комплицирано небе, ние всички сме пасажери. Време е да си върнем компаса.