Николай Слатински: Гражданското общество може да спечели в своите каузи, само ако има общество!
Днес още веднъж моите мисли ще са с протестиращите. Някога, при започване на Прехода с мои съидейници и другари в Перник искахме да помогнем на града, на заглъхващото му опазване на здравето, на изпадащите в неволя нови и нови перничани, водени от разбирането, че здравето има доста аспекти и измерения - физическо, психическо, ментално, ценностно и други
Бяхме основали фондация " Здраве ", с цел да бъдем оптимално потребни за тази идея. А дружно с това бяхме въвели и невиждано строги механизми за надзор и модерни процедури за бистрота.
А като морални гаранти за чистотата на нашите планове, ние бяхме поканили и те одобриха да влязат безусловно безкористно в управителния съвет видните ни земляци и прелестни поети Константин Павлов и Борис Христов!
Аз не знам някой различен да е заел в сходна социална активност гениалния създател Константин Павлов!
За жал, започнаха грубите ругатни и репресии против мен от локалния Конституционен съд на Съюз на демократичните сили, окинжаляването в НКС на Съюз на демократичните сили се причисли към тях, отлюспиха ме и всичко заглъхна.
Но не за това ми е разказът в този момент. А тъй като различен пернишки създател, заел се без капка изгода в това дело, Дамян Бегунов тогава ми бе споделил нещо, което не съм сигурен, че разбрах по това раннно демократично време:
- Гражданското общество може да завоюва в реализирането на своите дела, единствено в случай че има общество!
Моите мисли са с протестиращите. Те демонстрират и потвърждават, че имаме гражданско общество, само че то е нужното изискване за успеха на неговите дела. Въпросът, обаче, си остава все същият - а имаме ли общество?
Тук ще си разреша да обявявам още веднъж един собствен текст отпреди няколко дни, тъй като той за мен е извънредно значим.
Ето го този текст:
...
Пред кварталния супермаркет, до момента в който се пробвах да извадя постоянно заяждащите 20 стотинки от количката, стоящият зад мен мъж, чиято физиономия ми се е мяркала от време на време, злорадо изсъска:
- Колкото и да се пънете, няма да го свалите бат’бойко! Той е непотопяем, каквото и море от плюнки по него да изхрачите!
Зарязах 20-те стотинки и си потеглих, тъй като на публични места в политически диалози не се замесвам. Само видях по какъв начин този мъж се зарадва на авантата и взе същата количка.
Докато се прибирах с двете торби с покупки, се замислих за изсъсканото от него.
Наистина – в случай че един министър председател в една към момента най-малко отчасти демократична страна не почита демократичните правила, не зачита демократичните полезности, не обръща внимание на демократичния морал и пет пари не дава за неписаните демократични правила, по какъв начин той може да бъде свален от недоволните и несъгласните с него, колкото и доста да са те, каквито и обилни елементи от обществото те да съставляват?
Ами (почти) по никакъв начин!!
У нас „ ГЕРБ “ бе подсилен от 30% от всички дали своят вот. А всички дали своят вот бяха 30% от всички с правото на глас. 30% по 30% - това значи, че за „ ГЕРБ “ са дали своят вот 9% от всички български жители с правото на глас. Значи да го кажем 10% - това е поддръжката, с която ББ получи опцията да се опита за трети път да изкара до дъно своя мандат като министър председател.
Значи теоретично 90% по някаква причина не са били за него и-или не са отишли да гласоподават за него на последните избори.
С 10% той е получил правото да е министър председател.
Днес 60% от българите поддържат митингите.
10% против 60%.
Но да отидем отвън и оттатък числата, те са условни и могат да подвеждат.
Да се върнем към въпроса – по какъв начин у нас, в страна от Европейски Съюз (макар и Европейски Съюз да е обърнал в някаква степен задните си елементи към протичащото се в страната ни) протестиращите могат да смъкват премиера?
Цялата мощ – физическа, репресивна, груба, твърда, биеща и мачкаща – на страната е у ББ. И той не се свени да я кара да малтретира протестиращите по този начин, както и социалистическата груба мощ, най-малко след 60-те години не е малтретирала жителите.
Колкото и да са протестиращите (махаме провокаторите, внедрени там със съдействието и-или бездействието на структури на властта), те са демократично настроени, те на въоръжена война против страната няма да тръгнат. Затова няма по какъв начин да преборят смазващата мощност на властта.
Протестиращите от позиция на физическата, наказващата и удрящата мощ са един Давид против въоръжения до зъби Голиат на структурите за вътрешен ред и сигурност. Но само в библейските предания Давид побеждава Голиат.
Държавата е насъскала своята груба, твърда мощ (hard power) да бъде безпощадна към протестиращите. И обидното и жалкото е, че тази груба, твърда мощ е горда с побоите, които нанесе над протестиращите, въпреки и с техните налози да получава по никакъв начин нелошите си заплати и прелестното си въоръжение.
Протестиращите имат своята мека, символна мощ (soft power) на позициите на правилата, на полезностите, на непоносимостта си против корупцията на властта, против арогантността на властта, против нарцисизма на властта, против цинизма на властта ( министър председателят назова председателката на Народното събрание ТКП), против чекмеджетата, цялостни със злато и пачки евро, против излизането на България преди всичко по всички отрицателни и на последно място по всички положителни индикатори в Европейски Съюз.
Това имат протестиращите. И своята многост, взаимност, издръжливост и сила.
Протестиращите не могат да реализират истината с правотата на меката мощ против жестокостта на грубата мощ!
Меката мощ постоянно губи директния физически конфликт против твърдата мощ.
Меката мощ във към момента отчасти демократичната страна, в страната членка на Европейски Съюз може да победи единствено на полето на демократичните правила, на демократичните полезности, на демократичния морал и на демократични правила. Там самозабравилата се власт у нас няма равностойни причини.
В единодушие с тези демократични правила, полезности, морал и правила, министър председателят трябваше да си подаде оставката, до момента в който към момента всички западни медии не са написали крещящо разобличителни неща за него и не са трансформирали България в образец за похитена страна и насилвана народна власт!
Но министър председателят не се интересува от тези демократични правила, полезности, морал и правила. Той нехае за тях, той не желае да знае за тях, той се прави, че това за него не се отнася, той се крие плахо в миша дупка, до момента в който пратените от него легиони млатят протестиращите, а когато протестиращите ближат раните от побоищата, той яхва изтърканата от prе-употреба джипка и се прави като че ли нищо не се е случило, нищо не се случва и нищо няма да се случи.
Разбира се, митингите на протестиращите не са обречени. Те са като вълните, които следват една след друга. Но е ясно, че митингите могат да победят при някои изчезнали към този момент условия:
- Ако ББ разбере, че протакането, бавенето, шикалкавенето, рухването за дузпа единствено задълбочава рецесията и реалокира разрешаването ѝ в най-тежките зимни месеци, рискувайки повторение на събитията от 1996-1997 година Понеже стоенето на власт се обуславя освен от рационални причини, само че и от безумен боязън за времето, когато той ще се раздели с властта, нямам доверие този вид да се случи, за мен той е с съвсем нулева възможност.
или
- Ако Европа престане с двойните стандарти и кокошата си слепота по отношение на България. Но и тук не съм оптимист, щом дребният и дребен като камилче Жозеп Борел, висш представител по външните работи на Европейска комисия мълча, мъдрува, мълча, мъдрува и като напънала се планина роди мишка във връзка с Беларус – да имало разговор на биещия деспот Лукашенко и пребиваните от репресивните му органи протестиращи!
или
- Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да срутят Народното събрание дефинитивно, както в миналото ние, 39-те, де факто срутихме Велико народно събрание и накарахме всички да отидат на избори. Такъв излаз също е доста подозрителен, тъй като през цялото време Българска социалистическа партия е прекомерно плаха и хем я боли, хем я сърби във връзка с митингите, а ДПС… За Движение за права и свободи съм не запомнил по кое време за последно те са имали национално-отговорна, а не суперизгодна на върхушката на Движение за права и свободи позиция.
или
- С началото на есента и завръщането на хората в София и в огромните градове, митингите да станат толкоз огромни, че ББ да осъзнае към този момент, че времето не просто работи против него и „ ГЕРБ “ освен може да не е първа мощ, въпреки и с 20% на изборите, а да падне под 10% и по този начин да „ ГЕРБ “ да последва ориста на Национална движение „Симеон Втори", а той – тази на охранявания някого от него и дал му път в политиката някогашен цар. Този сюжет е с непренебрежима възможност, базира се в моите показа на страхливостта на ББ и е вероятен когато страхът му от тежката загуба на изборите, в случай че продължи да бъде пленник на възходящата мощ на митингите, стане по-голям от страха му от подаването на оставка.
Тук аз приказвам за различни излизания от рецесията, завършващи с реализиране на основната цел на митингите – предизвикателство на нови избори преди края на мандата на това държавно управление.
Но отново да кажа – в случай че протестиращите демократи продължат да имат против себе си съперник, който е ням и кьорав за демократични правила, полезности, морал и правила, то задънената улица, в която през днешния ден се намира България ще стане още по-задънена, напрежението под тапата на запушената бутилка на публичното неодобрение ще нараства и тогава са вероятни всевъзможни процеси, множеството от които, за жал и мое персонално оскърбление, не са положителни за България, а всичките те са неприятни за премиера.
Николай Слатински, Facebook
Бяхме основали фондация " Здраве ", с цел да бъдем оптимално потребни за тази идея. А дружно с това бяхме въвели и невиждано строги механизми за надзор и модерни процедури за бистрота.
А като морални гаранти за чистотата на нашите планове, ние бяхме поканили и те одобриха да влязат безусловно безкористно в управителния съвет видните ни земляци и прелестни поети Константин Павлов и Борис Христов!
Аз не знам някой различен да е заел в сходна социална активност гениалния създател Константин Павлов!
За жал, започнаха грубите ругатни и репресии против мен от локалния Конституционен съд на Съюз на демократичните сили, окинжаляването в НКС на Съюз на демократичните сили се причисли към тях, отлюспиха ме и всичко заглъхна.
Но не за това ми е разказът в този момент. А тъй като различен пернишки създател, заел се без капка изгода в това дело, Дамян Бегунов тогава ми бе споделил нещо, което не съм сигурен, че разбрах по това раннно демократично време:
- Гражданското общество може да завоюва в реализирането на своите дела, единствено в случай че има общество!
Моите мисли са с протестиращите. Те демонстрират и потвърждават, че имаме гражданско общество, само че то е нужното изискване за успеха на неговите дела. Въпросът, обаче, си остава все същият - а имаме ли общество?
Тук ще си разреша да обявявам още веднъж един собствен текст отпреди няколко дни, тъй като той за мен е извънредно значим.
Ето го този текст:
...
Пред кварталния супермаркет, до момента в който се пробвах да извадя постоянно заяждащите 20 стотинки от количката, стоящият зад мен мъж, чиято физиономия ми се е мяркала от време на време, злорадо изсъска:
- Колкото и да се пънете, няма да го свалите бат’бойко! Той е непотопяем, каквото и море от плюнки по него да изхрачите!
Зарязах 20-те стотинки и си потеглих, тъй като на публични места в политически диалози не се замесвам. Само видях по какъв начин този мъж се зарадва на авантата и взе същата количка.
Докато се прибирах с двете торби с покупки, се замислих за изсъсканото от него.
Наистина – в случай че един министър председател в една към момента най-малко отчасти демократична страна не почита демократичните правила, не зачита демократичните полезности, не обръща внимание на демократичния морал и пет пари не дава за неписаните демократични правила, по какъв начин той може да бъде свален от недоволните и несъгласните с него, колкото и доста да са те, каквито и обилни елементи от обществото те да съставляват?
Ами (почти) по никакъв начин!!
У нас „ ГЕРБ “ бе подсилен от 30% от всички дали своят вот. А всички дали своят вот бяха 30% от всички с правото на глас. 30% по 30% - това значи, че за „ ГЕРБ “ са дали своят вот 9% от всички български жители с правото на глас. Значи да го кажем 10% - това е поддръжката, с която ББ получи опцията да се опита за трети път да изкара до дъно своя мандат като министър председател.
Значи теоретично 90% по някаква причина не са били за него и-или не са отишли да гласоподават за него на последните избори.
С 10% той е получил правото да е министър председател.
Днес 60% от българите поддържат митингите.
10% против 60%.
Но да отидем отвън и оттатък числата, те са условни и могат да подвеждат.
Да се върнем към въпроса – по какъв начин у нас, в страна от Европейски Съюз (макар и Европейски Съюз да е обърнал в някаква степен задните си елементи към протичащото се в страната ни) протестиращите могат да смъкват премиера?
Цялата мощ – физическа, репресивна, груба, твърда, биеща и мачкаща – на страната е у ББ. И той не се свени да я кара да малтретира протестиращите по този начин, както и социалистическата груба мощ, най-малко след 60-те години не е малтретирала жителите.
Колкото и да са протестиращите (махаме провокаторите, внедрени там със съдействието и-или бездействието на структури на властта), те са демократично настроени, те на въоръжена война против страната няма да тръгнат. Затова няма по какъв начин да преборят смазващата мощност на властта.
Протестиращите от позиция на физическата, наказващата и удрящата мощ са един Давид против въоръжения до зъби Голиат на структурите за вътрешен ред и сигурност. Но само в библейските предания Давид побеждава Голиат.
Държавата е насъскала своята груба, твърда мощ (hard power) да бъде безпощадна към протестиращите. И обидното и жалкото е, че тази груба, твърда мощ е горда с побоите, които нанесе над протестиращите, въпреки и с техните налози да получава по никакъв начин нелошите си заплати и прелестното си въоръжение.
Протестиращите имат своята мека, символна мощ (soft power) на позициите на правилата, на полезностите, на непоносимостта си против корупцията на властта, против арогантността на властта, против нарцисизма на властта, против цинизма на властта ( министър председателят назова председателката на Народното събрание ТКП), против чекмеджетата, цялостни със злато и пачки евро, против излизането на България преди всичко по всички отрицателни и на последно място по всички положителни индикатори в Европейски Съюз.
Това имат протестиращите. И своята многост, взаимност, издръжливост и сила.
Протестиращите не могат да реализират истината с правотата на меката мощ против жестокостта на грубата мощ!
Меката мощ постоянно губи директния физически конфликт против твърдата мощ.
Меката мощ във към момента отчасти демократичната страна, в страната членка на Европейски Съюз може да победи единствено на полето на демократичните правила, на демократичните полезности, на демократичния морал и на демократични правила. Там самозабравилата се власт у нас няма равностойни причини.
В единодушие с тези демократични правила, полезности, морал и правила, министър председателят трябваше да си подаде оставката, до момента в който към момента всички западни медии не са написали крещящо разобличителни неща за него и не са трансформирали България в образец за похитена страна и насилвана народна власт!
Но министър председателят не се интересува от тези демократични правила, полезности, морал и правила. Той нехае за тях, той не желае да знае за тях, той се прави, че това за него не се отнася, той се крие плахо в миша дупка, до момента в който пратените от него легиони млатят протестиращите, а когато протестиращите ближат раните от побоищата, той яхва изтърканата от prе-употреба джипка и се прави като че ли нищо не се е случило, нищо не се случва и нищо няма да се случи.
Разбира се, митингите на протестиращите не са обречени. Те са като вълните, които следват една след друга. Но е ясно, че митингите могат да победят при някои изчезнали към този момент условия:
- Ако ББ разбере, че протакането, бавенето, шикалкавенето, рухването за дузпа единствено задълбочава рецесията и реалокира разрешаването ѝ в най-тежките зимни месеци, рискувайки повторение на събитията от 1996-1997 година Понеже стоенето на власт се обуславя освен от рационални причини, само че и от безумен боязън за времето, когато той ще се раздели с властта, нямам доверие този вид да се случи, за мен той е с съвсем нулева възможност.
или
- Ако Европа престане с двойните стандарти и кокошата си слепота по отношение на България. Но и тук не съм оптимист, щом дребният и дребен като камилче Жозеп Борел, висш представител по външните работи на Европейска комисия мълча, мъдрува, мълча, мъдрува и като напънала се планина роди мишка във връзка с Беларус – да имало разговор на биещия деспот Лукашенко и пребиваните от репресивните му органи протестиращи!
или
- Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи да срутят Народното събрание дефинитивно, както в миналото ние, 39-те, де факто срутихме Велико народно събрание и накарахме всички да отидат на избори. Такъв излаз също е доста подозрителен, тъй като през цялото време Българска социалистическа партия е прекомерно плаха и хем я боли, хем я сърби във връзка с митингите, а ДПС… За Движение за права и свободи съм не запомнил по кое време за последно те са имали национално-отговорна, а не суперизгодна на върхушката на Движение за права и свободи позиция.
или
- С началото на есента и завръщането на хората в София и в огромните градове, митингите да станат толкоз огромни, че ББ да осъзнае към този момент, че времето не просто работи против него и „ ГЕРБ “ освен може да не е първа мощ, въпреки и с 20% на изборите, а да падне под 10% и по този начин да „ ГЕРБ “ да последва ориста на Национална движение „Симеон Втори", а той – тази на охранявания някого от него и дал му път в политиката някогашен цар. Този сюжет е с непренебрежима възможност, базира се в моите показа на страхливостта на ББ и е вероятен когато страхът му от тежката загуба на изборите, в случай че продължи да бъде пленник на възходящата мощ на митингите, стане по-голям от страха му от подаването на оставка.
Тук аз приказвам за различни излизания от рецесията, завършващи с реализиране на основната цел на митингите – предизвикателство на нови избори преди края на мандата на това държавно управление.
Но отново да кажа – в случай че протестиращите демократи продължат да имат против себе си съперник, който е ням и кьорав за демократични правила, полезности, морал и правила, то задънената улица, в която през днешния ден се намира България ще стане още по-задънена, напрежението под тапата на запушената бутилка на публичното неодобрение ще нараства и тогава са вероятни всевъзможни процеси, множеството от които, за жал и мое персонално оскърбление, не са положителни за България, а всичките те са неприятни за премиера.
Николай Слатински, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ