Партийни мутри налитат от екрана. Могат ли медиите да ги изпратят...
Днес още веднъж един подобен се нахвърли на Мария Цънцарова от бТВ. Тя и сътрудника й Златомир Йочев се пробваха да обезвреждат опасността и да излязат от обстановката къде с причини, къде с възприятие за комизъм. Чувството обаче, че нещо не е наред, че нещо се обърква рисково, се ускорява.
Подобни изяви съпътстват и предизборните студия в разнообразни медии.
Ръководството на бТВ преди дни излезе с декларация след сходен епизод на обществено принуждение против водещата Цънцарова. Не им се получи, тъй като текстът бе общ, пожелателен. Нещо като отблъскване на номер.
Много по-задълбочена, съответна и предупреждаваща за настъпващия фашизъм против медиите бе позицията на преподавателя в СУ „ Св. Климент Охридски “ Георги Лозанов.
Опасността от разпасалите се политици, оповестили открита война на медии и публицисти, които не им харесват – разбирай, чме не им играят по свирката – бе тематика и на проф. Евгени Дайнов.
Гласът им обаче остава приглушен, нечут поради огромния звук, който подвигат представители на политическата тайфа. Или лудница, както ви харесва.
Поведението на въпросните политически мачовци припомня психопортрета, който Д-р Хенри Мъри, един от водещите специалисти по логика на психиката на личността през ХХ век, прави на Хитлер. Той е следният: невроза, нервност, шизофрения, параноя. Прибавя Едипов комплекс и боязън от „ загуба на известност или въздействие “.
Тези хора треперят, тъй като надникналите у нас независимост и народна власт дадоха късмет на хорските фантазии и очаквания да станат действителност. Когато човек усети светът като отзивчиво място, той няма по какъв начин да бъде върнат в моделите на Сталин и Хитлер. Трудно се манипулира и плаши. Затова путинчетата и фюрерчетата бързат.
Пред очите ни Путин пробва не просто да възкреси, а да сътвори нова империя от примитивно закърпени болшевизъм и див капитализъм. С патриотични апели. И върху труповете на стотици хиляди руснаци и украинци, което би трябвало да го трансформира в нещо като съветски вид на Злостър, Франкенщайн или Кашчей Бессмертный. Така той се надява да пребори вътрешните демони и комплексит, които го разяждат, както ръждата единствения и излишен съветски самолетоносач...
Затова прекроява брутално историята освен на Русия, само че и на други страни, както е угодно на неговата политическа и военна теория. За постигането на тази цел той хвърля големи старания, човешки запас и пари, с цел да трансформира пропагандата в оръжие за всеобщо поразяване. Информационната война той трансферира от народен в световен мащаб. Всяка своя неистина той популяризира за минути в целия свят през обществените мрежи. Преборва същинската действителност със основана от него действителност. Постоянно, нападателно, със закани и обещания за някакъв нов живот. Метареалност, в която той миксира всички безумия, плод на психологичните му проблеми.
Тази путинова действителност марширува и в България, надянала новите ботуши на национализма в най-уродливите му форми. Това трансформира действителностите в недействителност, в някакъв фиктивен, наложен свят.
На 2 септември 2024 година Путин в изявление за монголското издание „ Оноодор “ декларира, че Западът се пробва по всякакъв начин да „ трови съветската публицистика и медиите “. Този метод опонира на демократичните правила и свободата на словото. Западът счита себе си за „ пример за независимост “, само че се пробва да скрие неприятните обстоятелства за себе си и оказва напън върху съветските публицисти да изкривяват действителността, - гневи се Путин. Според него Западът продължава да насажда мнението, че Русия е агресор и зложелател на Украйна, а не приятелски народ-освободител.
Перверзия, нали? И е тъкмо това.
По негово предписание бе гласуван законът за „ задграничните сътрудници “ в региона на медиите, културата и неправителствените организации. 273 каузи се водят против публицисти в Русия по този закон. В момента 25 публицисти са в пандиза. Редакторът на вестник „ Комерсантъ “ Иван Софронов е наказан на 22 години отнемане от независимост за разбори на военните дейности против Украйна.
Над 40 са хората от медии в следствените арести. Десетки са напуснали страната с цел да избегнат полицейско и прокурорско гонене.
През 2023 година Русия е в първата десятка на страните, където публицисти и създатели на изявления са преследвани грубо от управляващите и са подложени на репресии. По независимост на словото и медиите страната се намира на 164-о място.
В съветските арести се намират 13 задгранични кореспонденти по обвинявания, че са правили шпионска активност или са засегнали положителното име на съветската войска.
Нападките против медии и публицисти у нас не са необичайност. Публичното принуждение против срещу тях се упражнява поредно и брутално. Словесните нападки са може би най-леката форма на експанзия. Много ефикасни са икономическият напън, лишаването от достъп до реклами (такива са поправките в Закона за хазарта и рекламирането в медии), политически напън, институционален напън, правосъдно гонене, напън от Министерство на вътрешните работи и тайните служби, компроматни офанзиви, лични непублични закани и прочие
Това окрилява вулгарното и нерядко пошло държание на политици по отношение на медии и изобщо по отношение на свободата на словото. И тази скотщина се реализира по матрицата на Путиновата агитация.
Ето по този начин се прави, споделят ни те и се изплюват в лицето ни.
Няма медийна взаимност нито отбрана от гилдията. В самото общество пускат корени неприязънта и недоверието към медиите. Всъщност политическите мутри посредством заканите към медии и публицисти се пробват да уплашат жителите, да им внушат, че силата е в тях, а не в хората.
Седим и гледаме. Дали нещо ще се промени от единствено себе си? Наистина ли сме беззащитни? Ако десетина дни не се загатва за един подобен безсрамник в медиите, ще се окаже доста бързо в политическата морга. Където им е мястото на тези случайници и където ще се окажат един ден.
Огнян Стефанов
Подобни изяви съпътстват и предизборните студия в разнообразни медии.
Ръководството на бТВ преди дни излезе с декларация след сходен епизод на обществено принуждение против водещата Цънцарова. Не им се получи, тъй като текстът бе общ, пожелателен. Нещо като отблъскване на номер.
Много по-задълбочена, съответна и предупреждаваща за настъпващия фашизъм против медиите бе позицията на преподавателя в СУ „ Св. Климент Охридски “ Георги Лозанов.
Опасността от разпасалите се политици, оповестили открита война на медии и публицисти, които не им харесват – разбирай, чме не им играят по свирката – бе тематика и на проф. Евгени Дайнов.
Гласът им обаче остава приглушен, нечут поради огромния звук, който подвигат представители на политическата тайфа. Или лудница, както ви харесва.
Поведението на въпросните политически мачовци припомня психопортрета, който Д-р Хенри Мъри, един от водещите специалисти по логика на психиката на личността през ХХ век, прави на Хитлер. Той е следният: невроза, нервност, шизофрения, параноя. Прибавя Едипов комплекс и боязън от „ загуба на известност или въздействие “.
Тези хора треперят, тъй като надникналите у нас независимост и народна власт дадоха късмет на хорските фантазии и очаквания да станат действителност. Когато човек усети светът като отзивчиво място, той няма по какъв начин да бъде върнат в моделите на Сталин и Хитлер. Трудно се манипулира и плаши. Затова путинчетата и фюрерчетата бързат.
Пред очите ни Путин пробва не просто да възкреси, а да сътвори нова империя от примитивно закърпени болшевизъм и див капитализъм. С патриотични апели. И върху труповете на стотици хиляди руснаци и украинци, което би трябвало да го трансформира в нещо като съветски вид на Злостър, Франкенщайн или Кашчей Бессмертный. Така той се надява да пребори вътрешните демони и комплексит, които го разяждат, както ръждата единствения и излишен съветски самолетоносач...
Затова прекроява брутално историята освен на Русия, само че и на други страни, както е угодно на неговата политическа и военна теория. За постигането на тази цел той хвърля големи старания, човешки запас и пари, с цел да трансформира пропагандата в оръжие за всеобщо поразяване. Информационната война той трансферира от народен в световен мащаб. Всяка своя неистина той популяризира за минути в целия свят през обществените мрежи. Преборва същинската действителност със основана от него действителност. Постоянно, нападателно, със закани и обещания за някакъв нов живот. Метареалност, в която той миксира всички безумия, плод на психологичните му проблеми.
Тази путинова действителност марширува и в България, надянала новите ботуши на национализма в най-уродливите му форми. Това трансформира действителностите в недействителност, в някакъв фиктивен, наложен свят.
На 2 септември 2024 година Путин в изявление за монголското издание „ Оноодор “ декларира, че Западът се пробва по всякакъв начин да „ трови съветската публицистика и медиите “. Този метод опонира на демократичните правила и свободата на словото. Западът счита себе си за „ пример за независимост “, само че се пробва да скрие неприятните обстоятелства за себе си и оказва напън върху съветските публицисти да изкривяват действителността, - гневи се Путин. Според него Западът продължава да насажда мнението, че Русия е агресор и зложелател на Украйна, а не приятелски народ-освободител.
Перверзия, нали? И е тъкмо това.
По негово предписание бе гласуван законът за „ задграничните сътрудници “ в региона на медиите, културата и неправителствените организации. 273 каузи се водят против публицисти в Русия по този закон. В момента 25 публицисти са в пандиза. Редакторът на вестник „ Комерсантъ “ Иван Софронов е наказан на 22 години отнемане от независимост за разбори на военните дейности против Украйна.
Над 40 са хората от медии в следствените арести. Десетки са напуснали страната с цел да избегнат полицейско и прокурорско гонене.
През 2023 година Русия е в първата десятка на страните, където публицисти и създатели на изявления са преследвани грубо от управляващите и са подложени на репресии. По независимост на словото и медиите страната се намира на 164-о място.
В съветските арести се намират 13 задгранични кореспонденти по обвинявания, че са правили шпионска активност или са засегнали положителното име на съветската войска.
Нападките против медии и публицисти у нас не са необичайност. Публичното принуждение против срещу тях се упражнява поредно и брутално. Словесните нападки са може би най-леката форма на експанзия. Много ефикасни са икономическият напън, лишаването от достъп до реклами (такива са поправките в Закона за хазарта и рекламирането в медии), политически напън, институционален напън, правосъдно гонене, напън от Министерство на вътрешните работи и тайните служби, компроматни офанзиви, лични непублични закани и прочие
Това окрилява вулгарното и нерядко пошло държание на политици по отношение на медии и изобщо по отношение на свободата на словото. И тази скотщина се реализира по матрицата на Путиновата агитация.
Ето по този начин се прави, споделят ни те и се изплюват в лицето ни.
Няма медийна взаимност нито отбрана от гилдията. В самото общество пускат корени неприязънта и недоверието към медиите. Всъщност политическите мутри посредством заканите към медии и публицисти се пробват да уплашат жителите, да им внушат, че силата е в тях, а не в хората.
Седим и гледаме. Дали нещо ще се промени от единствено себе си? Наистина ли сме беззащитни? Ако десетина дни не се загатва за един подобен безсрамник в медиите, ще се окаже доста бързо в политическата морга. Където им е мястото на тези случайници и където ще се окажат един ден.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ