Днес отбелязваме Светли понеделник. Това е вторият ден от Великденските

...
Днес отбелязваме Светли понеделник. Това е вторият ден от Великденските
Коментари Харесай

Започва Светлата седмица: Традиции, обичаи и духовно значение след Великден

Днес означаваме Светли понеделник. Това е вторият ден от Великденските празници. С него стартира Светлата седмица. Този интервал е напълно отдаден на прославата на Христовото Възкресение. Вярващите почитат също светите апостоли и Пресвета Богородица. Светлата седмица е най-радостният интервал в християнския календар. Тя символизира успеха на живота над гибелта.

През тези седем дни радостната новина доближава до всички. Храмовете се огласяват от празнични песнопения. Светлата седмица е знак на новото начало. Тя носи вяра и духовно прояснение. Възкресението на Исус Христос дава вяра за безконечен живот. Християните честват възкръсването на природата и хубостта.

Според църковния канон Светлата седмица е сплошна седмица, през която постът в сряда и петък се анулира. Това акцентира празничния темперамент на интервала. Всички вярващи могат да се насладят на празничната софра. Царските врата в православните храмове остават отворени през цялата седмица. Това символизира свободния достъп до Божието царство след Възкресението. Вместо нормалните молебствия в църквите се четат Пасхални часове. Литургиите са изпълнени с церемониалност и светлина.

Народните обичаи обогатяват всеки ден от седмицата. Всеки ден от седмицата носи характерно име и е обвързван с национални традиции. Светли понеделник е прочут като „ Поливален ден “. На този ден младежите поливат девойките с вода за здраве. Това е античен бит за филтриране и плодовитост. Хората посещават своите родственици и кумове. Те носят пасхални угощения като козунаци и боядисани яйца. Тези срещи укрепват фамилните и обществените връзки.

Светли вторник се назовава „ Купалища “. В предишното на този ден са се провеждали обредни измивания. Светла сряда е известна като „ Хороводница “. На този ден дамите са играли специфични хора. Тези танци са отдадени на пролетта и новата годишна продукция. Светли четвъртък носи името „ Навски ден “. Някои го назовават още „ Пасха на мъртвите “. На този ден се уважава паметта на умрелите близки.

Светли петък е „ Прощен ден “. Това е време за примирение и амнистия. Вярващите се стремят към вътрешен мир. Светла събота е денят за разпределяне на артос – специфичен осветлен пасхален самун. Артосът се пази в храма през цялата седмица. Той се разчупва и раздава на вярващите за здраве и благословение. Този обред е доста значим за православната общественост. Целият интервал е кондензиран с духовна наслада. Църквата възпява Христовото възкресение като празник на празниците.

Християните посрещат новото начало на границата сред зимата и пролетта. Природата се пробужда за нов живот дружно с вярата. Периодът приключва с Томина неделя, когато се напомня явяването на Христос пред апостолите. Този ден носи името на деятел Тома. Той не повярвал незабавно във Възкресението. Исус му се явил, с цел да разсее подозренията му. Томина неделя се назовава още Антипасха. Тя затваря цикъла на най-тържествените великденски празнувания.

В храмовете не престават празничните възкресни служби. Те включват литургии и вечерни служби през цялата седмица. Вярващите се събират, с цел да споделят общата наслада. Светлата седмица сплотява хората към полезностите на любовта и вярата. Тя ни припомня за безконечните истини на християнството. Празникът е изпълнен с младост, хубост и светлина. Всеки ден носи своето неповторимо обръщение за човечеството.

Светлата седмица е време, в което земното и небесното се срещат. Името „ Светла “ идва от божествената светлина на Възкресението. Тази светлина би трябвало да освети душите на всички хора. Вярва се, че през тези дни небесата са отворени. Молитвите на вярващите доближават по-лесно до Бога. Християните се поздравяват с „ Христос Воскресе! “ от самото начало. Отговорът „ Воистину Воскресе! “ удостоверява общата религия.

В българската традиция Светлата седмица е време за отмора и наслада. Работата на полето постоянно се прекъсва в чест на празника. Хората се отдават на другарство и празнични трапези. Яйцето остава централен знак на живота и прераждането. Козунакът символизира тялото на Христос и сладостта на вярата. Всяко семейство споделя тези знаци с откровена наслада. Светлината на празника озарява домовете на всички вярващи.

Източник: paragraph.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР