Как е протекло първото честване в Пловдив на Кирил и Методий и осъзнаваме ли колко значимо е тяхното дело
Днес означаваме празникът на Светите братя Кирил и Методий или още Денят на славянската книжовност и просвета. Този ден за разлика от много други е много прочут за българите. Не се случват неточности, както е примерно при 6 и 22 септември, само че това може би се дължи, че децата вземат участие в честванията на празника с шествия из цялата страна. Хубавото е, че празникът не се политизира за разлика от 3 март, 6 септември, 22 септември.
Прочетете още
TrafficNews потърси мнението на историка Самуил Шивачев за честването на празника в Пловдив и какъв брой в действителност е важен той и дали осъзнаваме това.
" Празникът се е чествал постоянно на 11 май, а след това остава като дата остарял жанр или църковния празник на светите братя. Ние знаем, че имаме два дни - 14 февруари, когато е Успението на Св. Кирил и 6 април, когато е успението на Св. Методий. Дълги години е имало празник, който и двамата да се почитат. На 11 май 1852г. в един трептих за първи път излиза, че двамата се празнуват на една дата. Първото честване на празника се водят разногласия дали е в Пловдив или Шумен. За Шуменското честване става въпрос, че има дописка в арменски требник, че се е случило събитие, в което децата са изиграли сценка отдадена на Кирил и Методий, само че там е на 22 май, а в честването в Пловдив е на 11 май. На 11 май 1851г. в Пловдив за първи път се празнува празника по самодейност на Найден Геров, което в началото е като общо градско забавление. Вече идващите години и други градове се включват празнични шествия в този празник. Той постоянно си е останал като празник на духа, нещо което учен Лихачов споделяше в неговата " Идеята за страната на духа ", че хан Аспарух е основал България, само че Кирил и Методий са основали подобен дух, че след това никой, който е превзел този народ не е могъл да го пречупи ", съобщи Шивачев.
" Първото честване на празника се състои в края на първата образователна година на Епархийското учебно заведение в Пловдив. На това честване вземат участие главно български първенци. Гръцкият епископ отхвърля да се включи и в края на шествието се организира и първия изпит за годината. Вече можем да приказваме в идната година, че се трансформира в един общобългарски празник, който е приет и от управляващите през идната 1852г., тъй като тогава се включва и гръцкия епископ, владиката взе участие и в провеждането и на изпита. Папският представител също се включва събитията в Пловдив, както и доста общественици. По този метод празникът стартира да се трансформира в общобългарски, само че това обичайно шествие, което се прави всяка година за 24 май е сложено 1851г. от Найден Геров. Тогава те потеглят от храма Света Богородица до Жълтото учебно заведение, което е било тогава, а идната година, когато и владиката се включва се прави огромното шествие, което сме привикнали да виждаме всяка година за празника. Тръгва от Хуманитарната гимназия, минава през Главната и свършва на Пощата. В него се включват всички учебни заведения, само че съгласно мен в това шествие би трябвало да се включват и пловдивските висши учебни заведения, тъй като тогава ще се съобщи напълно приключен тип ", сподели Шивачев.
" Празникът в никакъв случай не е имал политическо разделяне. Може би последните години имаше по-скоро такива опити с чисто националистическа чест. Да е ден на българската книжовност и просвета, а не на славянската. Това са изкуствени опити да се промени празникът. Историческата истина е реалност, тъй като България е център и избавя това дело и го развива. България е главният камък на целия славянски свят. Проблемът, който съгласно мен идва е в неосъзнаването на празника. Ние си приказваме за светите братя Кирил и Методий за писмеността, за химна Върви народе съживен, само че не можем да си разбираем какъв брой е значимо тяхното дело. Акцентираме върху писмеността, само че не си даваме сметка, че не е единствено писмеността. Това да създадеш едни графеми на един народ, не основава език. Целият труд, който влагат в преводите на свещените книги е голям труд, който демонстрира какъв брой е значимо тяхното дело, тъй като на база всичко това те основават езика. Богатството на българския език е това, че едно нещо можеш да го кажеш най-малко с пет думи. Много ясно индикативен е тъкмо за този техен детайл и тази значителност, която имат. Преводът на една книга би трябвало да буди удивление. Трябва да се акцентира на този факт, че те не са единствено дали една писменост, а са основали цялостен един език ", добави още пловдивският историк за значимостта на делото на Светите братя.
Прочетете още
TrafficNews потърси мнението на историка Самуил Шивачев за честването на празника в Пловдив и какъв брой в действителност е важен той и дали осъзнаваме това.
" Празникът се е чествал постоянно на 11 май, а след това остава като дата остарял жанр или църковния празник на светите братя. Ние знаем, че имаме два дни - 14 февруари, когато е Успението на Св. Кирил и 6 април, когато е успението на Св. Методий. Дълги години е имало празник, който и двамата да се почитат. На 11 май 1852г. в един трептих за първи път излиза, че двамата се празнуват на една дата. Първото честване на празника се водят разногласия дали е в Пловдив или Шумен. За Шуменското честване става въпрос, че има дописка в арменски требник, че се е случило събитие, в което децата са изиграли сценка отдадена на Кирил и Методий, само че там е на 22 май, а в честването в Пловдив е на 11 май. На 11 май 1851г. в Пловдив за първи път се празнува празника по самодейност на Найден Геров, което в началото е като общо градско забавление. Вече идващите години и други градове се включват празнични шествия в този празник. Той постоянно си е останал като празник на духа, нещо което учен Лихачов споделяше в неговата " Идеята за страната на духа ", че хан Аспарух е основал България, само че Кирил и Методий са основали подобен дух, че след това никой, който е превзел този народ не е могъл да го пречупи ", съобщи Шивачев.
" Първото честване на празника се състои в края на първата образователна година на Епархийското учебно заведение в Пловдив. На това честване вземат участие главно български първенци. Гръцкият епископ отхвърля да се включи и в края на шествието се организира и първия изпит за годината. Вече можем да приказваме в идната година, че се трансформира в един общобългарски празник, който е приет и от управляващите през идната 1852г., тъй като тогава се включва и гръцкия епископ, владиката взе участие и в провеждането и на изпита. Папският представител също се включва събитията в Пловдив, както и доста общественици. По този метод празникът стартира да се трансформира в общобългарски, само че това обичайно шествие, което се прави всяка година за 24 май е сложено 1851г. от Найден Геров. Тогава те потеглят от храма Света Богородица до Жълтото учебно заведение, което е било тогава, а идната година, когато и владиката се включва се прави огромното шествие, което сме привикнали да виждаме всяка година за празника. Тръгва от Хуманитарната гимназия, минава през Главната и свършва на Пощата. В него се включват всички учебни заведения, само че съгласно мен в това шествие би трябвало да се включват и пловдивските висши учебни заведения, тъй като тогава ще се съобщи напълно приключен тип ", сподели Шивачев.
" Празникът в никакъв случай не е имал политическо разделяне. Може би последните години имаше по-скоро такива опити с чисто националистическа чест. Да е ден на българската книжовност и просвета, а не на славянската. Това са изкуствени опити да се промени празникът. Историческата истина е реалност, тъй като България е център и избавя това дело и го развива. България е главният камък на целия славянски свят. Проблемът, който съгласно мен идва е в неосъзнаването на празника. Ние си приказваме за светите братя Кирил и Методий за писмеността, за химна Върви народе съживен, само че не можем да си разбираем какъв брой е значимо тяхното дело. Акцентираме върху писмеността, само че не си даваме сметка, че не е единствено писмеността. Това да създадеш едни графеми на един народ, не основава език. Целият труд, който влагат в преводите на свещените книги е голям труд, който демонстрира какъв брой е значимо тяхното дело, тъй като на база всичко това те основават езика. Богатството на българския език е това, че едно нещо можеш да го кажеш най-малко с пет думи. Много ясно индикативен е тъкмо за този техен детайл и тази значителност, която имат. Преводът на една книга би трябвало да буди удивление. Трябва да се акцентира на този факт, че те не са единствено дали една писменост, а са основали цялостен един език ", добави още пловдивският историк за значимостта на делото на Светите братя.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ