Днес отбелязваме един от най-обичаните празници у нас - Баба

Днес означаваме един от най-обичаните празници у нас - Баба Марта.

Първият ден от месец март е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата.

Традицията гласи, че всяка подарена мартеница носи благополучие и шанс на оня, който я е получил. Именно по тази причина на този ден всички окичваме околните си с мартеници.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са годни за интервала на акцията или до привършване на наличностите. Всички цени са в лв. с включен Данък добавена стойност.

На този фестивал на респект е обръщането на функциите, като мъжът взема ролята на дамата, а дамата на мъжа

Традиционната мартеница

Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка е обредна декорация от усукани бял и червен конец.

Червеният цвят символизира обич, здраве и жизнеспособност, а белият - непорочност, непорочност и наслада.

Украшението, изработвано най-вече от вълнена или памучна прежда, е номинирано от България, Северна Македония, Молдова и Румъния и вписано в представителния лист на ЮНЕСКО за детайли на нематериалното културно завещание на човечеството.

Знаете ли истинската приказка за богатствата бабичка?

Какъв е обичаят на 1 март?

На първия ден от месеца най-старата жена в фамилията връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и срещу уроки. С мартеница се украсяват още сватбените китки и сватбеното знаме, котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, с мартеница се завързват и събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до появяването на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, т.е. до настъпването на пролетта. В някои краища у нас се носят до последния ден на март, а по-късно се слагат на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.

Друг бит е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат по-късно на клонки от цъфнало дърво или шубрак. Така на доста места в България обичайно се виждат окичени с мартеници дървета и шубраци.

На някои места, като в Шоплука и Санданско, вместо бял конец в мартеницата се вплита наследник конец срещу уроки, а в Родопите се поставят още няколко цвята.

Откъде идва мартеницата?

Празникът Баба Марта е обвързван с античната езическа история от Балканския полуостров, включваща всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на обредите и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, в действителност са плод на многовековна традиция.

Историята и произходът на мартениците са тясно свързани с българския фолклор и митове, датиращи опреди над 1 300 години, още от времето на основаването на България през 681 година.

Обичаят не е единствено български, а съществува под някаква форма и в други балкански страни

Смята се, че мартеницата има тракийски, славянски или прабългарски корени. Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската античност, посочват предците на мартениците ейресионе. Названието произлиза от старогръцката дума за вълна. В началото мартениците са били изработвани от клончета, които са накичени с бели и червени вълнени конци.

Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени и със сушени плодове. Макар и относително късна, енциклопедията съдържа сведения от много по-ранни творби.

Снимка: iStock

Мартеницата е носена всекидневно на най-малко един от празниците в чест на Аполон, а измежду най-ранните извори за правене и носене на украшението е римският създател Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил изложение, в което стръкче с вплетени червени и бели влакна се носи на празник отдаден на богинята Атина Палада.

В първомартенските обреди някои откриватели виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на който е наименуван и месец март.

На 1 март окичваме близки и другари с мартеници за здраве

А една от най-известните митове за произхода на мартеницата е обвързвана с създателя на България хан Аспарух.

Според преданието – откакто минал река Дунав и се открил на нова земя, хан Аспарух изпратил новина на сестра си, с цел да ѝ заяви за триумфа си. За задачата той употребявал бял гълъб, като завързал посланието с бял конец за крайници му.

Снимка: iStock

По пътя обаче птицата била ранена и част от конеца се обагрил в алено от кръвта ѝ. Така се получила червено-бялата композиция, станала знак на успеха, живота и новото начало.

Последвайте ни за още настоящи новини в  Гугъл News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във  VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в  INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във  FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в  TIKTOK