На този ден: 82 години от екзекуцията на Никола Вапцаров
Днес означаваме 82 години от гибелта на популярния български стихотворец Никола Йонков Вапцаров. Той е разстрелян през 1942 година от тогавашната власт поради подривна активност.
Никола Йонков Вапцаров е български стихотворец, чието творчество е най-вече със обществена и хуманна тема. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, озаглавена " Моторни песни “, излиза през 1940 година Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на незаконната тогава Българска комунистическа партия и е деен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на Българска комунистическа партия е повлиян от концепциите на македонизма. През 1942 година е задържан и наказан на гибел по силата на Закона за отбрана на страната за образуване на подривна активност против открития държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 година
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в границите на Османската империя. Баща му е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка му Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун приключва американския лицей в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на образователна процедура в началото на кораба " Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба " Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на учебното заведение е създаден в сан офицерски претендент и получава диплом за машинен механик.
След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на " Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново – като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда наследник, Йонко, само че скоро детето се разболява и умира. През 1936 година след повреда е уволнен от фабриката. Премества се в София, където дълго време не съумява да си откри работа, само че Бойка стартира да работи като чиновничка в една банка. От 1936 до 1938 година Вапцаров работи за малко като механик във фабриката на братя Бугарчеви, а по-късно като огняр в Българските държавни железници и в Софийския общински екарисаж. През септември 1940 година Вапцаров напуща екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуща, оставайки незает.
Творчество :
Вапцаров редактира вестник " Литературен критик “ (1941). Публикува във вестниците " Кормило “ (1936), " Нова камбана “ (1937), " Светлоструй “ (1939), " София “ (1941), сп. " Занаятчийска сказка “ (1937 – 41) и други През 1937 година печели конкурс на сп. " Летец “ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си " Романтика “. Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка – " Моторни песни “ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса. Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си.
- Стихосбирка: " Моторни песни “
- Стихотворения: " Вяра “, " Двубой “, " Пролет “, " История “, " Селска хроника “, " Писмо “, " Романтика “, " Кино “, " Доклад “, " Ботев “, " Хроника “, " Борбата е безмилостно жестока “, " Прощално “ и други
- Драма: Вълната, която бучи
Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на индивида, от който Йонко – бащата на Никола, купува къща с вапцарница (бояджийница). Йонко трансформира фамилното си име на Вапцаров.
Племенницата на поета, Мая Вапцарова, е известна кинорежисьорка и писателка.
Критики и несъгласия
В историографията за Вапцаров се разграничават два интервала: до 1989 година той е пропагандиран като пример на поет-комунист, а след 1989 година се разкриват нови обстоятелства за живота му и обликът му придобива по-противоречиви измерения. Автори, като журналистката Даниела Горчева, даже го упрекват в тероризъм, държавна измяна и национално изменничество, а творбите му дефинират като чисто пропагандни, и с някои изключения – лишени от художествена стойност.
Никола Йонков Вапцаров е български стихотворец, чието творчество е най-вече със обществена и хуманна тема. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, озаглавена " Моторни песни “, излиза през 1940 година Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на незаконната тогава Българска комунистическа партия и е деен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на Българска комунистическа партия е повлиян от концепциите на македонизма. През 1942 година е задържан и наказан на гибел по силата на Закона за отбрана на страната за образуване на подривна активност против открития държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 година
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в границите на Османската империя. Баща му е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка му Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун приключва американския лицей в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.
Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на образователна процедура в началото на кораба " Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба " Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на учебното заведение е създаден в сан офицерски претендент и получава диплом за машинен механик.
След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на " Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново – като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда наследник, Йонко, само че скоро детето се разболява и умира. През 1936 година след повреда е уволнен от фабриката. Премества се в София, където дълго време не съумява да си откри работа, само че Бойка стартира да работи като чиновничка в една банка. От 1936 до 1938 година Вапцаров работи за малко като механик във фабриката на братя Бугарчеви, а по-късно като огняр в Българските държавни железници и в Софийския общински екарисаж. През септември 1940 година Вапцаров напуща екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуща, оставайки незает.
Творчество :
Вапцаров редактира вестник " Литературен критик “ (1941). Публикува във вестниците " Кормило “ (1936), " Нова камбана “ (1937), " Светлоструй “ (1939), " София “ (1941), сп. " Занаятчийска сказка “ (1937 – 41) и други През 1937 година печели конкурс на сп. " Летец “ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си " Романтика “. Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка – " Моторни песни “ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса. Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си.
- Стихосбирка: " Моторни песни “
- Стихотворения: " Вяра “, " Двубой “, " Пролет “, " История “, " Селска хроника “, " Писмо “, " Романтика “, " Кино “, " Доклад “, " Ботев “, " Хроника “, " Борбата е безмилостно жестока “, " Прощално “ и други
- Драма: Вълната, която бучи
Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на индивида, от който Йонко – бащата на Никола, купува къща с вапцарница (бояджийница). Йонко трансформира фамилното си име на Вапцаров.
Племенницата на поета, Мая Вапцарова, е известна кинорежисьорка и писателка.
Критики и несъгласия
В историографията за Вапцаров се разграничават два интервала: до 1989 година той е пропагандиран като пример на поет-комунист, а след 1989 година се разкриват нови обстоятелства за живота му и обликът му придобива по-противоречиви измерения. Автори, като журналистката Даниела Горчева, даже го упрекват в тероризъм, държавна измяна и национално изменничество, а творбите му дефинират като чисто пропагандни, и с някои изключения – лишени от художествена стойност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ