Отбелязваме 171 години от рождението на Христо Ботев
Днес означаваме 171 години от рождението на българския бунтовник и стихотворец Христо Ботев - народен воин, революционен демократ, стихотворец, публицист. Роден е в Калофер на 6 януари (по нов стил), 25 декември (по остарял стил), през 1848 година
Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 година Христо Ботев се подготвя да мине в България с четата на дядо Жельо челник (Ж. Чернев), на която е избран за секретар. Тогава написва стихотворението си "На сбогуване ".
След като по разнообразни аргументи прекосяването на четата в България се осуетява, Ботев отпътува за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското учебно заведение. Поради липса на средства е заставен скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 година Ботев е арестуван в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с откриване активността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на независимост се открива още веднъж в Букурещ.
Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов сподвижник в редактирането на в. "Свобода ", след неговото прекъсване през 1873 година - и на в. "Независимост ". През 1873 година Ботев стартира издаването и на своя втори независим в. "Будилник ".
На 8 декември 1874 година той стартира да издава като орган на комитета в. "Знаме ". По подобен метод след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и съмненията на Л. Каравелов, той застава отпред на БРЦК.
След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под управлението на Христо Ботев стартира подготовката на въстание в България. Преждевременното експлоадиране на въстанието и неговият крах (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до съществени различия в БРЦК.
След експлоадирането на Априлското въстание през 1876 година Ботев отпътува за Кишинев и Одеса, с цел да търси доброволци за четата (сред тях е бъдещият подвойвода на Ботевата чета, преди малко приключилият военно учебно заведение Никола Войновски), като съумява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май – в това време въстанието в Копривщица е почнало и апостолите във Врачанско желаят четата да замине по-рано от плануваната дата 11 май. Взето е решение това да стане на 5 май. Към четата на Ботев се причислява и друга забележителна и добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за прекосяване в България от Българското човеколюбиво настоятелство, ръководено от Киряк Цанков. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя финален вестник „ Нова България “.
Решението за прекосяване на четата в България на 5 май не се реализира, заради разнообразни логистични усложнения, най-много в снабдяването с оръжие. Планът за самото прекосяване планува отвличането на параход, което да провокира забележителен интернационален отзив. Участниците в четата са разпръснати в разнообразни дунавски градове, с цел да не притеглят внимание. Въпреки това дейностите им са известни както на османските, по този начин и на румънските управляващи, които обаче не се намесват. Самият Ботев идва от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва дружно с част от четата на австро-унгарския транспортен съд „ Радецки “.
Прощалното писмо на Христо Ботев към неговото семейство, написано на кораба „ Радецки “.
„ Радецки “ пътува нагоре по течението на Дунав, спирайки на няколко румънски пристанища, където на кораба се качват участници в четата – Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия, Бекет. Според някои сведения, на сутринта на 17 май Ботев получава в Оряховописмо от основния деятел на Врачански окръг Стоян Заимов, съгласно което прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в Панагюрско е безсмислено и тя би трябвало да продължи към Сърбия, само че Ботев отхвърля да се съобрази с тези инструкции. По обяд на същия ден той принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на реката край село Козлодуй, където четниците слизат от кораба.
От Козлодуй четата на Ботев се насочва към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован, само че никой от тамошните българи не се причислява към четниците, макар предварителните упования. Четата влиза в спорадични престрелки с локални черкези, само че без основни последици. Едва в ранната заран на 18 май край село Баница, на към 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно стълкновение с огромна група черкези, след което се отдръпва на височината Милин камък.
През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от към 200 – 300 черкези и различен башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където чакат да стартира въстание, само че това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени елементи на постоянната османска войска и към 30 от четниците са убити или ранени. Останалите употребяват нощта, с цел да се отдръпват на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени обилни османски войски и опцията за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.[49]
Към среднощ против 20 май четата доближава местността Вола, където се открива, с цел да пренощува, само че скоро е открита от черкези и башибозук и стартира стълкновение, към което по-късно се причислява и постоянна османска армия с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава съвсем без боеприпаси.
Привечер на 20 май (1 юни нов стил)1876 година, когато сражението е затихнало, патрон пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на гибелта и въпросът за килъра на Ботев са предмет на продължителни разногласия, само че през днешния ден доминира мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. След гибелта на Ботев главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който през днешния ден носи неговото име.[
Признат е за международен стихотворец.
Сред най-известните му творби са “Майце си”, “Към брата си”, “На прощаване”, “Елегия”, “Делба”, “До моето първо либе”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Патриот”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Зададе се облак темен”, “Ней”, “Обесването на Васил Левски”, “Защо не съм…?”, “Послание” и др.
Попада в средата на българската революционна емиграция и се сближава с Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През лятото на 1868 година Христо Ботев се подготвя да мине в България с четата на дядо Жельо челник (Ж. Чернев), на която е избран за секретар. Тогава написва стихотворението си "На сбогуване ".
След като по разнообразни аргументи прекосяването на четата в България се осуетява, Ботев отпътува за Букурещ, където се записва да следва в Медицинското учебно заведение. Поради липса на средства е заставен скоро да прекъсне образованието си.
В края на април 1871 година Ботев е арестуван в продължение на два месеца във Фокшанския затвор (във връзка с откриване активността на Н. Ф. Меледин) и след излизането му на независимост се открива още веднъж в Букурещ.
Започва работа в печатницата на Л. Каравелов и става негов сподвижник в редактирането на в. "Свобода ", след неговото прекъсване през 1873 година - и на в. "Независимост ". През 1873 година Ботев стартира издаването и на своя втори независим в. "Будилник ".
На 8 декември 1874 година той стартира да издава като орган на комитета в. "Знаме ". По подобен метод след удара, нанесен на Вътрешната революционна организация след обесването на В. Левски и съмненията на Л. Каравелов, той застава отпред на БРЦК.
След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК под управлението на Христо Ботев стартира подготовката на въстание в България. Преждевременното експлоадиране на въстанието и неговият крах (Старозагорско въстание 1875 г.) довеждат до съществени различия в БРЦК.
След експлоадирането на Априлското въстание през 1876 година Ботев отпътува за Кишинев и Одеса, с цел да търси доброволци за четата (сред тях е бъдещият подвойвода на Ботевата чета, преди малко приключилият военно учебно заведение Никола Войновски), като съумява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май – в това време въстанието в Копривщица е почнало и апостолите във Врачанско желаят четата да замине по-рано от плануваната дата 11 май. Взето е решение това да стане на 5 май. Към четата на Ботев се причислява и друга забележителна и добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за прекосяване в България от Българското човеколюбиво настоятелство, ръководено от Киряк Цанков. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя финален вестник „ Нова България “.
Решението за прекосяване на четата в България на 5 май не се реализира, заради разнообразни логистични усложнения, най-много в снабдяването с оръжие. Планът за самото прекосяване планува отвличането на параход, което да провокира забележителен интернационален отзив. Участниците в четата са разпръснати в разнообразни дунавски градове, с цел да не притеглят внимание. Въпреки това дейностите им са известни както на османските, по този начин и на румънските управляващи, които обаче не се намесват. Самият Ботев идва от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва дружно с част от четата на австро-унгарския транспортен съд „ Радецки “.
Прощалното писмо на Христо Ботев към неговото семейство, написано на кораба „ Радецки “.
„ Радецки “ пътува нагоре по течението на Дунав, спирайки на няколко румънски пристанища, където на кораба се качват участници в четата – Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия, Бекет. Според някои сведения, на сутринта на 17 май Ботев получава в Оряховописмо от основния деятел на Врачански окръг Стоян Заимов, съгласно което прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в Панагюрско е безсмислено и тя би трябвало да продължи към Сърбия, само че Ботев отхвърля да се съобрази с тези инструкции. По обяд на същия ден той принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на реката край село Козлодуй, където четниците слизат от кораба.
От Козлодуй четата на Ботев се насочва към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован, само че никой от тамошните българи не се причислява към четниците, макар предварителните упования. Четата влиза в спорадични престрелки с локални черкези, само че без основни последици. Едва в ранната заран на 18 май край село Баница, на към 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно стълкновение с огромна група черкези, след което се отдръпва на височината Милин камък.
През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от към 200 – 300 черкези и различен башибозук. Те се надяват на помощ от Враца, където чакат да стартира въстание, само че това не става. Вместо това към Милин камък са изпратени елементи на постоянната османска войска и към 30 от четниците са убити или ранени. Останалите употребяват нощта, с цел да се отдръпват на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени обилни османски войски и опцията за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина.[49]
Към среднощ против 20 май четата доближава местността Вола, където се открива, с цел да пренощува, само че скоро е открита от черкези и башибозук и стартира стълкновение, към което по-късно се причислява и постоянна османска армия с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава съвсем без боеприпаси.
Привечер на 20 май (1 юни нов стил)1876 година, когато сражението е затихнало, патрон пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на гибелта и въпросът за килъра на Ботев са предмет на продължителни разногласия, само че през днешния ден доминира мнението, че това става в подножието на връх Камарата в Стара планина. След гибелта на Ботев главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който през днешния ден носи неговото име.[
Признат е за международен стихотворец.
Сред най-известните му творби са “Майце си”, “Към брата си”, “На прощаване”, “Елегия”, “Делба”, “До моето първо либе”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Патриот”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Зададе се облак темен”, “Ней”, “Обесването на Васил Левски”, “Защо не съм…?”, “Послание” и др.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ