Днес отбелязваме 122 години от гибелта на Гоце Делчев, водач

Днес означаваме 122 години от гибелта на Гоце Делчев, лидер и идеолог на българските Македоно-Одрински революционни комитети, известни по-късно като ВМОРО.

Делчев е и народен воин на България, който жертва живота си за освобождението на българските територии, останали под османско господство.

Със заупокойна молитва и поклонение пред паметниците на огромния бунтовник 122-годишнината от гибелта на Гоце Делчев ще бъде маркирана в Благоевград и в град Гоце Делчев.

По традиция на тази дата стотици българи сервират цветя и на паметната плоча в село Баница, Гърция, където е лобното място на националния ни воин.

Георги (Гоце) Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш, през днешния ден град Килкис, Гърция, в фамилията на будните българи Никола и Султана Делчеви.

Още като възпитаник в Солунската българска мъжка гимназия е отдаден в революционните хрумвания за освобождението на Македония и Одринска Тракия и присъединението им към майка България.

По-късно самият Гоце основава българските революционни комитети и става идеолог и лидер на ВМОРО.

 Учителят, трансформирал се в именит челник и бунтовник, е сред най-големите престижи в освободителните битки на българите в Македония и Одринско.

Продължител на концепцията на Васил Левски за основаване на мрежа от революционни комитети, които да приготвят въоръжено въстание. Един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, съавтор на устава на организацията.

Пада погубен в стълкновение край село Баница, на 21 април по остарял жанр (4 май по нов) през 1903 година Едва на 31 години.

До съдбовния край се стига откакто четата на Гоце Делчев е обградена от хиляден турски войник рано сутринта в село Баница, Серско. Потерята е командвана от майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце.

При опита да пробият блокадата войводата и петима негови приятели умират. Тефиков не позволява да се гаврят с телата на убитите. Турците обаче отнасят натрупа на войводата до Сяр за различаване, след това го връщат в Баница, където е заровен.

Гоце и другият челник Димитър Гущанов са положени дружно, а четиримата четници в прилежащ гроб.

Участникът в сражението от 1903 година, войводата Михаил Чаков, написа в спомените си след години: “...Срещу Гергьовден 1906 година смятахме да разкопаем гроба, където бяха заровени двамата – Делчев и Димитър Гощанов, от селяните в Баница, и които знаеха по какъв начин са поставени в гроба. На 22 април вечерта започнахме разкопаването, което за благополучие остана неусетно от турския пост насреща... За огромно наше удивление, когато разкопахме натрупа на Делчев - целият му гръден панер не беше разкапан и доста естествено, че не можеше и не трябваше да го изкарваме. Краищата - ръцете, краката и черепът, бяха напълно разложени. Прибрахме краищата и черепа, а гръдния панер отначало заровихме деликатно и се прибрахме в селото... Взех към 4-5 кг необработен алкохол, сложих костите в едно дървено корито, полях ги със алкохол и ги държах три дни в коритото. Вечерта на третия ден ги изкарах от спирта, изтърках ги със сухи кърпи и преди да напусна селото, споделих на дядо Никола Мутафчиев, клисаря на черквата, у който бяхме на квартира: „ Дядо Никола, ще вземеш още на следващия ден рано да направиш едно ковчеже, в което ще прибереш костите на Гоце, само че ще имаш поради да събереш и другите кости, които останаха в гроба. И когато Господ спи, ще ги пренесеш в черквата и ще ги поставиш под самия Свети трон в олтаря. Змия езика ти ще изяде, в случай че различен с изключение на теб узнае, че това са костите на Гоце Делчев... ”

Клисарят дядо Никола ненапълно извършва поръката на войводата Чаков. Единствената неправилност в спомените на войводата са, че наново разкопаване на гроба не е имало. Доказват го думите на различен участник, дядо Коце Мутафчиев от Банско, който в седмиците преди сражението е най-близо до Гоце Делчев.

В десетките свои писма до внуците си в Банско той ги заклева с думите: ”Идете в Баница и вземете Гоце. Половината му кости още са там. ”

Друго доказателство, че част от Делчев е още в покрайнините на Баница е панихидата и откриването на мраморен кръст на 3 май 1943-та. На същото място, където са били заровени до 1906 година. Тогава Баница още веднъж е българска. На непокътната фотография от панихидата се виждат и три от сестрите на Гоце – Руша, Велика и Елена.

Отпред на мраморния монумент е изписано:  “Тук почива Гоце Делчев, именития герой за свободата на Македония “, а на гърба на паметника: “В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 година за обединяването на Македония към майката татковина България и за безконечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, деятел и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово - челник. Стефан Духов от с. Търлис - четник; Стоян Захариев от с. Баница - революционер; Димитър Палянков от с. Броди - бунтовник. Заветът им бе - Свобода или гибел! ". 

Паметникът е взривен от гърците през 1946 година.

През 1912 година в разгара на Балканската война в Баница влиза българската армия, дружно с която се борят четите на войводите Михаил Чаков и Таската Серски. Те издействат позволение от главнокомандващия военачалник Михаил Савов сандъчето със съхранените кости на Гоце Делчев да бъде преместно до Ксанти на по-сигурно място.

Тогава стартират и перипетиите с мощите на войводата.

Клисарят Никола Мутафчиев поставя сандъчето с костите в огромна войнишка мешка (чувал) и се качва на влака Сяр – Ксанти. Влакът е цялостен с български бойци. Двама от тях се оказват крадци, които вземат решение да завлечен чувалчето. Когато откриват костите обаче изпадат в смут и изхвърлят сандъчето от влака в Серското поле.

Ужасеният от изчезналите тленни остатъци наа войводата клисар незабавно изяснява на най-старшия офицер във влака какво е пренасял. Незабавно композицията е спряна, следва тирада какво светотатство е осъществено. Виновните крадци си признават къде са метнали сандъчето, а всички бойци получават заповед да претърсят региона, до момента в който не съберат още веднъж костите на великия челник.

В последна сметката със сандъчето е открита и предадено на Михаил Чаков в Ксанти, където той е назначен от българската власт за градоначалник.

Идва обаче Ньойският контракт и през 1919 година градът би трябвало да бъде предаден на Гърция. Тогава Чаков качва на файтон брачната половинка си Костадинка и нейна другарка с тайната задача да пренесат костите на героя в Пловдив.

Пътят обаче се оказва прекомерно неравномерен, а конете прекомерно буйни. Файтонът се накланя и съвсем прекатурва, а багажът се разпилява. Въпреки премеждието двете дами съхраняват заветното ковчеже и не престават напред.  “Това е Божи знак, Божия прокоба е. Гоце не желае да напусне Македония, тъй като тя остава отново под непознато иго ”, споделя Костадинка на приятелката си.

До май 1923 година тленните остатъци на Гоце Делчев се съхраняват на особено място в една от стаите в дома на семейство Михаил и Костадинка Чакови в Пловдив, където непрекъснато гори кандило.

След това те са пренесени в София и тържествено се поставят за предпазване в одеве издигнатия Дом на македонските българи, на ъгъла на улиците “Пиротска и “Георг Вашингтон ”.

Преди това тленните остатъци на героя, дружно с костите на Георги Сава Раковски за една седмица са изложени на всенародно поклонение в църквата “Света Неделя ”.

В Македонския дом в София, в ново особено направено резбовано дървено ковчеже костите на героя се съхраняват до октомври 1946 година, радвайки се на голяма респект.

След Парижкия контракт от 1946 година под диктата на Сталин се прави изменничество на Георги Димитров към паметта на героя.

На 8 октомври 1946 година в София идват представители на така наречен македонско държавно управление, с цел да получат и пренесат костите на Гоце Делчев в Скопие.

Те биват посрещнати тържествено пред Македонския дом на улица „ Пирот ", преименувана тогава на „ Маршал Тито ".

Поставено на британски лафет и тържествено конвоирано от британски бойци, сандъчето с костите на Гоце минава през Дупница, Горна Джумая, Петрич и в Струмица поемат към Скопие. Най-трогателна е гледката в Симитли, където стотици бежанци от родния на Гоце изпепелен Кукуш са налягали с рев около преминаващия лафет, сбогувайки се вечно със своя нашенец и воин.

След края на Втората международна война Баница още веднъж влиза в територията на Гърция. През 1946 година вандали безусловно взривяват гроба ­на войводата и неговите съратници. Мраморни осколки са останали и до ден сегашен като удостоверение за митарствата и трагичната орис на тленните остатъци на Гоце Делчев.

Сега костите на Гоце Делчев се намират в каменен саркофаг в църквата “Св. Спас ” в Скопие.

В Скопие се хващат за тезата на войводата, че Македония и Одринско би трябвало да извоюват своята независимост и самостоятелност след вътрешна подготовка и въстание, а не да се разчита на интервенция на България, нито пък по-късно да се причисляват към царството.

Гоце Делчев е разгласен за народен воин на Северна Македония, загатва се и в химна на западната ни съседка. Той е опора и на македонския шовинизъм, който се постанова от младата страна.

Сега именитият революцинер е уважаван ревниво и от двете страни на границата.

На Гоце Делчев са кръстени град Гоце Делчев и селата Ново Делчево и Делчево в Пиринска Македония, Царево село във Вардарска, хребетът Делчев (Delchev Ridge), връх Делчев (Delchev Peak) на остров Ливингстън, Антарктида, както и най-високият връх на планината Славянка – Гоцев връх. Името на героя носят още улици и квартали в доста градове в България и Северна Македония.

Времето ще покаже дали България и Северна Македония един ден ще празнуват дружно огромния бунтовник. Вече го направиха за цар Самуил, само че към този момент Скопие настойчиво отхвърля да подели Гоце Делчев.