5 факта за Независимостта на България, които вероятно не знаете
Днес означаваме 109 години от оповестяването на Независимостта на България.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест княз Фердинанд афишира Независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Обявен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите страни в Европа, още веднъж се появява на международната карта пет века забвение.
Условията за оповестяване на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, по време на посещение във Виена, се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф да съгласуват дейностите си.
Изпълнение
Когато българските управляващи завземат източните железници в Южна България, това поражда "известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се опасява да разгласи Независимостта. Но държавното управление към този момент е решило това да стане на 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на Независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар.
Цар Фердинанд
Международно признание
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо е извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Руската империя поема върху себе си изплащането на желаните от Турция 125 хиляди лева като приспадне тази сума от турския дълг, останал от Освободителната война (1877-1878). Така България няма да заплаща нищо на Турция, а ще издължи 82 хиляди лева на Русия, само че като подписа заем с съветската държавна банка при преференциални условия. В подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта ѝ.
Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Провъзгласяването на Независимостта без подозрение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределяне на българската нация в годините след Освобождението. Царство България стартира да приготвя окончателното присъединение на останалите под османска власт територии.
Интересни обстоятелства
1. Търновската общност е тази, която поставя основите на честването, директно след 22 септември 1908 година, осъзнавайки изключителната значителност на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята съответна оценка още по време на самия акт.
2. Любопитен и малко прочут е фактът, че единствено три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на постоянната си сесия Градският общински съвет на Търново, утвърждава и гласоподава предлагането на двама общински съветници, живописните улици "Фердинанд ", "Съборна " и "Митрополска " да се преименуват на "Цар Фердинанд I ", а улица-булевард на улица "22 септември ".
Това на процедура е първата демонстрация освен в остарялата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.
.
3. Търновци остават задоволени от локалното общинско начинание, само че смятат, че то напълно не е задоволително за увековечаването на датата 22 септември. Затова основният лесничей от това време предлага да се избере уместно място за залесяване в града, което да припомня на българите за станалото във Велико Търново.
Така в изключителна сесия на 1 декември 1908 година Общинският съвет утвърждава предлагането и преценя, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, защото е освен в непосредствена непосредственост до града за разходка, само че е и неразривно обвързван с историята на средновековния град.
4. На 22 и 23 септември 1909 година в Търново се организират първите тържества в България, отдадени на Независимостта. Те се отличават с изключителна помпозност, отговаряща на значимостта на събитието.
5. За първото честване в града идват цар Фердинанд I, кралица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната реликва "Св. 40 мъченици ", празненства на Царевец и визити на височайшите посетители на Преображенския манастир.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
На 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест княз Фердинанд афишира Независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Обявен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се прави оценка, само че на тази дата през 1908 година България - една от най-старите страни в Европа, още веднъж се появява на международната карта пет века забвение.
Условията за оповестяване на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били извънредно удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд, по време на посещение във Виена, се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф да съгласуват дейностите си.
Изпълнение
Когато българските управляващи завземат източните железници в Южна България, това поражда "известни " стопански несъгласия сред Австро-Унгария и страната ни. Дори за малко стресва Фердинанд, който се опасява да разгласи Независимостта. Но държавното управление към този момент е решило това да стане на 22 септември 1908 година в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата "Св. 40 мъченици " княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна. След това министър-председателят Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на Независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар.
Цар Фердинанд Международно признание
Деликатната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт e сполучливо позволена. Първо е извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска.
Русия не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Руската империя поема върху себе си изплащането на желаните от Турция 125 хиляди лева като приспадне тази сума от турския дълг, останал от Освободителната война (1877-1878). Така България няма да заплаща нищо на Турция, а ще издължи 82 хиляди лева на Русия, само че като подписа заем с съветската държавна банка при преференциални условия. В подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта ѝ.
Официално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.
Провъзгласяването на Независимостта без подозрение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределяне на българската нация в годините след Освобождението. Царство България стартира да приготвя окончателното присъединение на останалите под османска власт територии.
Интересни обстоятелства
1. Търновската общност е тази, която поставя основите на честването, директно след 22 септември 1908 година, осъзнавайки изключителната значителност на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята съответна оценка още по време на самия акт.
2. Любопитен и малко прочут е фактът, че единствено три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на постоянната си сесия Градският общински съвет на Търново, утвърждава и гласоподава предлагането на двама общински съветници, живописните улици "Фердинанд ", "Съборна " и "Митрополска " да се преименуват на "Цар Фердинанд I ", а улица-булевард на улица "22 септември ".
Това на процедура е първата демонстрация освен в остарялата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.
. 3. Търновци остават задоволени от локалното общинско начинание, само че смятат, че то напълно не е задоволително за увековечаването на датата 22 септември. Затова основният лесничей от това време предлага да се избере уместно място за залесяване в града, което да припомня на българите за станалото във Велико Търново.
Така в изключителна сесия на 1 декември 1908 година Общинският съвет утвърждава предлагането и преценя, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, защото е освен в непосредствена непосредственост до града за разходка, само че е и неразривно обвързван с историята на средновековния град.
4. На 22 и 23 септември 1909 година в Търново се организират първите тържества в България, отдадени на Независимостта. Те се отличават с изключителна помпозност, отговаряща на значимостта на събитието.
5. За първото честване в града идват цар Фердинанд I, кралица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната реликва "Св. 40 мъченици ", празненства на Царевец и визити на височайшите посетители на Преображенския манастир.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ