Забравихме ли уроците на историята? /Паметна декларация/
Днес от главните средства за всеобща информация – Българска национална телевизия, БТВ, Нова ТВ и други ни убеждават, че България би трябвало да стартира да доставя Украйна с оръжие. В Народното събрание ще се организира гласоподаване по план за решение, с което да бъде даден мандат на държавното управление за даване на военна помощ за Украйна…
Всичко това ни връща повече от 80 години обратно. На 14 декември 1941 година Царство България афишира така наречен „ Символична война “ на Съединени американски щати и Обединеното кралство. Тогава съвсем всички депутати в Народното събрание при приемането на акта за „ Символичната война “ се изправят на крайници с бурни овации.
Отговорът на тази така наречен „ Символична война “ стартира през 1943 година Тогава като превземат бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии стартират интервенцията „ Point Blank “ (Прицел от упор), т.е. бомбардировъчна война против България. Резултатите за нашата Родина са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали. Тежко ранени са 4744 души. Само в София са разрушени 12 657 цивилен публични и жилищни здания, като развалените в една или друга степен са неведнъж повече.
Казано с други думи това е директната „ цена “, която заплаща българския народ за „ храбростта “ на тогавашните български нотабили да разгласят война на Съединени американски щати и Англия с цел да бъдем като страна „ солидарни с Германия и другите съдружници от Тристранния пакт “. За наслада не платихме една друга цена – третата национална злополука, т.е. да загубим обилни елементи от територията и популацията на нашата Родина. От която трета национална злополука ни избави Москва! Нима забравихме това?!
Сега, когато войнолюбиви сили извън и от вътрешната страна ни тласкат да „ наливаме масло в огъня “ на спора сред два приятелски славянски народа, би трябвало да се запитаме дали се учим от уроците на историята?!
И най-много дали мъдрата, същинско българска позиция, която не основава разграничителни линии, както в българското общество, по този начин и такива с приятелски славянски и православни нации, не е тази: нашето Отечество да се разгласи за зона на мира, т.е. да няма непознати войски и бази, да няма присъединяване – директно и непряко във военни дейности и спорове. И на тази платформа като зона на мира да съобщи за себе си и като брод за мир, като мост към мира. Т.е. да стане място, където да се водят диалозите по какъв начин да се прекратят военните действия…
Така ще потвърдим, че сме научили уроците на историята, на нашата история!!!
За Българския Национален съвет за мир: Проф. Нако Стефанов
За Брод за България: Лазар Мурджев
Всичко това ни връща повече от 80 години обратно. На 14 декември 1941 година Царство България афишира така наречен „ Символична война “ на Съединени американски щати и Обединеното кралство. Тогава съвсем всички депутати в Народното събрание при приемането на акта за „ Символичната война “ се изправят на крайници с бурни овации.
Отговорът на тази така наречен „ Символична война “ стартира през 1943 година Тогава като превземат бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии стартират интервенцията „ Point Blank “ (Прицел от упор), т.е. бомбардировъчна война против България. Резултатите за нашата Родина са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали. Тежко ранени са 4744 души. Само в София са разрушени 12 657 цивилен публични и жилищни здания, като развалените в една или друга степен са неведнъж повече.
Казано с други думи това е директната „ цена “, която заплаща българския народ за „ храбростта “ на тогавашните български нотабили да разгласят война на Съединени американски щати и Англия с цел да бъдем като страна „ солидарни с Германия и другите съдружници от Тристранния пакт “. За наслада не платихме една друга цена – третата национална злополука, т.е. да загубим обилни елементи от територията и популацията на нашата Родина. От която трета национална злополука ни избави Москва! Нима забравихме това?!
Сега, когато войнолюбиви сили извън и от вътрешната страна ни тласкат да „ наливаме масло в огъня “ на спора сред два приятелски славянски народа, би трябвало да се запитаме дали се учим от уроците на историята?!
И най-много дали мъдрата, същинско българска позиция, която не основава разграничителни линии, както в българското общество, по този начин и такива с приятелски славянски и православни нации, не е тази: нашето Отечество да се разгласи за зона на мира, т.е. да няма непознати войски и бази, да няма присъединяване – директно и непряко във военни дейности и спорове. И на тази платформа като зона на мира да съобщи за себе си и като брод за мир, като мост към мира. Т.е. да стане място, където да се водят диалозите по какъв начин да се прекратят военните действия…
Така ще потвърдим, че сме научили уроците на историята, на нашата история!!!
За Българския Национален съвет за мир: Проф. Нако Стефанов
За Брод за България: Лазар Мурджев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ