Ивайло Йорданов: Димитър Пенев виждаше играта като великан
Ивайло Йорданов, героят от Съединени американски щати `94 и сегашен помощник в националния тим, бе специфичен посетител в подкаста на Българския футболен съюз, отдаден на Димитър Пенев. Треньор №1 на България за ХХ век ни напусна на 3 януари на 80-годишна възраст. Бившият капитан на " лъвовете " застана пред обектива, с цел да опише от първо лице своите мемоари със Старшия, извел " трикольорите " до бронзови медали на финалите в Щатите, а по-късно и до дебют на европейско състезание.
" Няма да ми стигне през целия ден, с цел да опиша всички истории с него. Той имаше едно необикновено възприятие да присламчва положителните футболисти, с цел да може всеки един да даде максимума на терена. Може би не можеше да се изрича вярно и правилно, само че виждаше играта като исполин ", описа Йорданов в подкаста " Да поговорим за футбол ".
Ивайло Йорданов: Димитър Пенев ме направи по-добър човек
Легендата на Спортинг (Лисабон) уточни и най-ценния урок от своя треньор: " Да бъдем на първо място хора. Това би трябвало да учим нашите деца и да го предаваме между тях ".
" Когато бях в националния тим при Димитър Пенев, към този момент бях завършен като футболист, но… може би ме направи по-добър човек, не знам. Виждах добротата в него и се стремях да бъда като него. Имаше ужасно доверие към мен, знаеше, че може би ще се оправя и аз го направих (б.а засяга промяната на позицията му против Мексико). Гласува ми това доверие, видял е нещо по време на тренировките, за което аз му благодаря. Това е спомен, който ще вардя, до момента в който съм жив. Дойде на бара сутринта, до момента в който си пиех кафето и ми сподели, че вечерта ще играя като централен бранител. Казах му, че ще го направя, ще играя за България, за него и за мен. Той рискуваше доста с това включване. Това бе позиция, на която в никакъв случай не бях играл. Най-важното бе, че той виждаше тези дребни неща в играчите и това му носеше триумф ".
Йорданов описа и паметни истории от популярния си престой в Португалия, където в един миг дели съблекалня с Луиш Фиго и Петър Шмайхел, който още в първия ден след ерата му в Манчестър Юнайтед… сяда на мястото му в рейса. Гледайте целия епизод, с цел да разберете и за какво Брайън Робсън се трансформира в любим на родния национал още през 80-те и по какъв начин се стига до тандема му с Александър Димитров.
" Няма да ми стигне през целия ден, с цел да опиша всички истории с него. Той имаше едно необикновено възприятие да присламчва положителните футболисти, с цел да може всеки един да даде максимума на терена. Може би не можеше да се изрича вярно и правилно, само че виждаше играта като исполин ", описа Йорданов в подкаста " Да поговорим за футбол ".
Легендата на Спортинг (Лисабон) уточни и най-ценния урок от своя треньор: " Да бъдем на първо място хора. Това би трябвало да учим нашите деца и да го предаваме между тях ".
" Когато бях в националния тим при Димитър Пенев, към този момент бях завършен като футболист, но… може би ме направи по-добър човек, не знам. Виждах добротата в него и се стремях да бъда като него. Имаше ужасно доверие към мен, знаеше, че може би ще се оправя и аз го направих (б.а засяга промяната на позицията му против Мексико). Гласува ми това доверие, видял е нещо по време на тренировките, за което аз му благодаря. Това е спомен, който ще вардя, до момента в който съм жив. Дойде на бара сутринта, до момента в който си пиех кафето и ми сподели, че вечерта ще играя като централен бранител. Казах му, че ще го направя, ще играя за България, за него и за мен. Той рискуваше доста с това включване. Това бе позиция, на която в никакъв случай не бях играл. Най-важното бе, че той виждаше тези дребни неща в играчите и това му носеше триумф ".
Йорданов описа и паметни истории от популярния си престой в Португалия, където в един миг дели съблекалня с Луиш Фиго и Петър Шмайхел, който още в първия ден след ерата му в Манчестър Юнайтед… сяда на мястото му в рейса. Гледайте целия епизод, с цел да разберете и за какво Брайън Робсън се трансформира в любим на родния национал още през 80-те и по какъв начин се стига до тандема му с Александър Димитров.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ




