Следите на времето: Изоставеният детски лагер край Батошевския манастир СНИМКИ
Днес от лагера край Батошевски манастир са останали единствено следи от разрухата на времето и дългогодишното безучастие. Кадри, споделени в обществените мрежи, демонстрират място, в което тишината е заместила детския смях, а спомените – грижата. Там, където в миналото е кипял живот, през днешния ден стоят изоставени здания – глух очевидец на една съвсем забравена, само че значима част от историята на ученическото образование и детството в България.
Ето какво написа в мрежата Мариян Трифонов:
" Гледката през днешния ден е тъжна.
Трудно е да си представиш, че това място в миналото е било цялостно с детски гласове, смях и живот. Не знам по кое време за последно тук е имало деца. Може би датата от пожълтелия вестник, към момента оживял някъде, би подсказала.
Лагерът край Батошевския манастир е част от една съвсем забравена, само че значима страница от историята на ученическото образование в България през втората половина на ХХ век. По мемоари и локални разкази, той действа интензивно през 60-те, 70-те и 80-те години, когато в цялата страна съществува добре проведена система от училищен лагери – планински, морски и балнеоложки.
Тези лагери се провеждат от учебни заведения, общини и юношески структури с ясна цел – летен отдих, закаляване, групово образование и отделяне на децата от градската среда. Районът към Батошевския манастир не е определен инцидентно – чист въздух, река Росица, гора, тишина и мощно историческо и духовно наличие.
Всяко лято тук идват възпитаници от разнообразни краища на страната. Дните минават в походи, спорт, игри, лагерни огньове, диалози до късно и първи другарства. Материалните условия са скромни, само че средата е богата – без телефони, без интернет, без телевизия с 200 стратегии и екшъни, цялостни с принуждение. Честно казано, даже не помня дали въобще е имало тв приемник.
След края на 80-те и началото на 90-те години държавната система за училищен лагери последователно се разпада. Базите остават без ясно ръководство, без средства за поддръжка и без визия за бъдещето си. Така доста от тях, в това число и този лагер край Батошево, стартират да запустяват и постепенно да изчезват от картата на детството.
Днес тук не виждаме просто изоставени здания. Виждаме следите на едно изгубено време, в което детството беше по-бавно, по-истинско и по-близо до природата. "
Под обявата му разясниха:
" Два пъти съм била там на лагер и беше прелестно! Най-вълшебните разходки в гората към манастира и най-вкусните следобедни закуски. А поляната над лагера - фантазия... Преди години заведох моите деца на това място, само че видяхме единствено съсипия и изгубени измежду самораслите дървета останки от постройки. Много тъжно! "
" Лагерът се споделяше " Здравец ". Два пъти съм била като преподавател, началник на отряди с деца от Второ главно учебно заведение " Стефан Пешев ". "
" Поне два пъти съм била там,а може и по към този момент да е!!! Стояхме по две седмици и това са най хубавите ми детски мемоари!!! В стая бяхме по 10 или 12 индивида, а банята беше на приземния етаж!!! Всеки следобяд от 14 до 16 часа беше отмора, а по двама индивида постоянно имаше на пост в беседката пред лагера. Всеки искаше да е там, с цел да се отърве от следобедния сън. Най-много се радвахме на сергиите, които идваха и на захаросаните ябълки и петлета. Незабравими са лагерните огньове, стилните ревюта и надпревари, които се проведоха. В столовата постоянно имаше дежурни, които нареждаха приборите и най-вкусната храна. От там се прибирахме постоянно с някой кг от горната страна и още и още мемоари, които остават вечно в сърцето и душата ми. А двете песни които научихме там ДУНАВ ДУНАВ БЕЛИЙ ДУНАВ и ТУМБАЛА ЛАЙКА - ПЕЙ БАЛАЛАЙКА, пях на моите деца, а в този момент пея и на моите внуци. "
Ето какво написа в мрежата Мариян Трифонов:
" Гледката през днешния ден е тъжна.
Трудно е да си представиш, че това място в миналото е било цялостно с детски гласове, смях и живот. Не знам по кое време за последно тук е имало деца. Може би датата от пожълтелия вестник, към момента оживял някъде, би подсказала.
Лагерът край Батошевския манастир е част от една съвсем забравена, само че значима страница от историята на ученическото образование в България през втората половина на ХХ век. По мемоари и локални разкази, той действа интензивно през 60-те, 70-те и 80-те години, когато в цялата страна съществува добре проведена система от училищен лагери – планински, морски и балнеоложки.
Тези лагери се провеждат от учебни заведения, общини и юношески структури с ясна цел – летен отдих, закаляване, групово образование и отделяне на децата от градската среда. Районът към Батошевския манастир не е определен инцидентно – чист въздух, река Росица, гора, тишина и мощно историческо и духовно наличие.
Всяко лято тук идват възпитаници от разнообразни краища на страната. Дните минават в походи, спорт, игри, лагерни огньове, диалози до късно и първи другарства. Материалните условия са скромни, само че средата е богата – без телефони, без интернет, без телевизия с 200 стратегии и екшъни, цялостни с принуждение. Честно казано, даже не помня дали въобще е имало тв приемник.
След края на 80-те и началото на 90-те години държавната система за училищен лагери последователно се разпада. Базите остават без ясно ръководство, без средства за поддръжка и без визия за бъдещето си. Така доста от тях, в това число и този лагер край Батошево, стартират да запустяват и постепенно да изчезват от картата на детството.
Днес тук не виждаме просто изоставени здания. Виждаме следите на едно изгубено време, в което детството беше по-бавно, по-истинско и по-близо до природата. "
Под обявата му разясниха:
" Два пъти съм била там на лагер и беше прелестно! Най-вълшебните разходки в гората към манастира и най-вкусните следобедни закуски. А поляната над лагера - фантазия... Преди години заведох моите деца на това място, само че видяхме единствено съсипия и изгубени измежду самораслите дървета останки от постройки. Много тъжно! "
" Лагерът се споделяше " Здравец ". Два пъти съм била като преподавател, началник на отряди с деца от Второ главно учебно заведение " Стефан Пешев ". "
" Поне два пъти съм била там,а може и по към този момент да е!!! Стояхме по две седмици и това са най хубавите ми детски мемоари!!! В стая бяхме по 10 или 12 индивида, а банята беше на приземния етаж!!! Всеки следобяд от 14 до 16 часа беше отмора, а по двама индивида постоянно имаше на пост в беседката пред лагера. Всеки искаше да е там, с цел да се отърве от следобедния сън. Най-много се радвахме на сергиите, които идваха и на захаросаните ябълки и петлета. Незабравими са лагерните огньове, стилните ревюта и надпревари, които се проведоха. В столовата постоянно имаше дежурни, които нареждаха приборите и най-вкусната храна. От там се прибирахме постоянно с някой кг от горната страна и още и още мемоари, които остават вечно в сърцето и душата ми. А двете песни които научихме там ДУНАВ ДУНАВ БЕЛИЙ ДУНАВ и ТУМБАЛА ЛАЙКА - ПЕЙ БАЛАЛАЙКА, пях на моите деца, а в този момент пея и на моите внуци. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ