SIX-A Ден 7
Днес главната ни задача е да хванем самолета за Камчатка. Полетът е в среднощ от Иркутск, тъй че времето е наше. Първата ни задача е да разгледаме южната част на Олхон. Първата ни спирка е езеро, до което се стига по сходен на Веселият път. Колата охка и пъшка, ние подскачаме волно, с цел да стигнем да дребен мочур. Аха.
Втората ни задача е една лагуна, образувала се с пясъчна коса. Най- забавното тук беше животно, сходно на лалугер, което успяхме да снимаме. Третата трябваше да е малко заливче, което било малко мръсно, само че не нещо нездравословно и водата стигала 15 градуса - т.е. става за къпане. Решихме да го пропуснем, намерихме подобаващ наш залив и поплувахме на воля в кристалните води на Байкал. След минута в езерото, на открито времето ни се стори много топло.
Следва фериботът, Бродягата и то станало обяд. Там, където заредихме на идване, имаше и “стан ” ресторант с доста джипки начело - всекидневно това е добър знак. В “Юрта ” предлагаха доста за малко. Агнешката чорба си беше наш корбан, буузи и чебуреки бяха съвършени.
Есенен Сибир ни озарява със златото, окичено по брези и иглолистни дървета. Не, няма грешка- наподобяващи на иглолистни и са обагрени от охра до слънчеви лъчи.
В Иркутск имаме малко време преди полета и преди вечеря решаваме да го убием ледоразбивача Ангара. Google предизвестява, че музеят е краткотрайно затворен, само че ние имаме времето да го забележим най-малко. Самият ледоразбивач е закотвен съвсем до стената на Иркусткия контейнер и фактически е затворен за ремонт. Качвам се за секунда на борда за фотография, когато един чиновник досадно ме гони. Само за фотографията,- извинявам се аз - А в действителност по кое време ще работи музеят? - От на следващия ден, - дава отговор чичото - само че какво пък, в случай че желаете, разгледайте в този момент, коства 200 рубли.
Как да не желаеме, бързо навлизане на борда. Аа, в случай че желаете сказка, ще ви коства още малко пари и по този начин стартира нашето пътешестване в предишното на ледоразбивача и историята.
Транссибирската автомагистрала в края на 19 век серпантина на единия завършек на Байкал и продължава на другия. Затова, по поръчка на Императора, англичаните построили параход, на който да се качват 28 вагона, с цел да бъдат пренесени през езерото.
Суровите зими обаче постоянно обръщали вагони или спирали самия параход. Затова императорът поръчал и ледоразбивач - един от първите в света. Когато корабът бил подготвен в Англия, на ход стигнал до Санкт Петербург, там го разглобили и изпратили към Байкал с трен. Тук бил съединен отначало и почнал да извършва задачата си през 1900 - та година. Корабът бил инженерен шедьовър с мощни парни котли и специфична структура да чупи до метър лед. Но не му било писано единствено да държи разсънен Байкал.
Ангара бил участник в страшни събития от Гражданската война през 1917-1920г. Напомням, в региона на Иркутск са един от най - огромните борби сред братя - от едната стана червени, от другата - бели. Местен червеноармеец собственоръчно счупил главите на 31 души белогвардейци в салона на първа класа, в който мина част от беседата. Няколко били хвърлени живи в пещите му. Годините революция оставили свиреп отпечатък и на този транспортен съд.
След няколко години жп линията била обвързвана напълно и ледоразбивачът станал излишен. Имало и надалеч по - съвременни дизелови кораби към този момент. Докато не пристигнала 1941-ва година. С влизането на Съюз на съветските социалистически републики във Втората международна война, всички запаси отивали към фронта - включително дизелът. Тогава парният Ангара станал незаместим. С него събирали риба от всички селища към Байкал и го карали към одеве открита консервна фабрика в Алхон. После изпращали консервите на Запад. Ангара събирал мъже за фронта и прибирал бегълци от фронтовата линия. Корабът консумирал 2 тона въглища на час в двата си котела. Били му нужни към 230 тона въглища за всяка от задачите му, тъй като работел безусловно непрекъснато. Ако се наложел ремонт, не спирали котлите, а единствено пещта, в която трябвало да се поправи нещо. Огняри били локални девойки, защото мъжете воювали. Инсталирали му и оръдия, с цел да се пази.
След войната, корабът се пенсионирал и по този начин до 60-те години, когато в последно корабоплаване бил докаран до Иркутск. Тук Ангара потъвала няколко пъти, до момента в който през 1989- та година локални деятели не почнали акция за реорганизация на това инженерно достижение. Влизайки в котелното поделение и слушайки обясненията за работата на мотора, по детски се дивим на инженерното решения и комплицирания метод на поддръжка и ръководство на тази машина.
![Ден 6: Скалата Тримата братя, Байкал и вкусна вечеря]( "Ден 6: Скалата Тримата братя, Байкал и вкусна вечеря")
Ден 6: Скалата " Тримата братя ", Байкал и вкусна вечеря
Закуската стартира в 9. Домашни палачинки, гречка - каша от елда с тип на повърнато, малко самун и варени яйца. В композиция с всемогъщия...
За вечеря се озоваваме в предложен ресторант. Вече сме се примирили, че челен омул няма да намерим и разчитаме на други възможности в Сибирската кухня, с цел да осведоми общително сервитьора, че оферират отвън менюта току уловен омул. Сърцето прескача, ушите не са сигурни какво са чули.
Цял Байкал пребродихме, а омулът ни е чакал в Иркутск.
След като го пробвахме в няколко състояния- топло пушен, студено пушен, на чорба и на скара, мога самоуверено да заявя, че тази риба даже и воин за локалната гурме просвета, е просто приятна речна риба.
Зареждаме колата на път за летището, оставяме ключовете в офиса на индивида щемпел, обсъждаме манталитета на мнозина, за които опашка значи боричкане с лакти, чанти и дребни деца, с цел да стигнат първи до затворения гейт и водим интензивно разговор с лелята на чекина за тежестта на багажа ни. Точно в среднощ сме във въздуха към идната спирка- Камчатка.
Там ни следва да се борим с нова порция разлика във времето, да посетим долината на гейзерите и най- към този момент да опитаме да изкачим настоящ вулкан, през нощта.
Втората ни задача е една лагуна, образувала се с пясъчна коса. Най- забавното тук беше животно, сходно на лалугер, което успяхме да снимаме. Третата трябваше да е малко заливче, което било малко мръсно, само че не нещо нездравословно и водата стигала 15 градуса - т.е. става за къпане. Решихме да го пропуснем, намерихме подобаващ наш залив и поплувахме на воля в кристалните води на Байкал. След минута в езерото, на открито времето ни се стори много топло.
Следва фериботът, Бродягата и то станало обяд. Там, където заредихме на идване, имаше и “стан ” ресторант с доста джипки начело - всекидневно това е добър знак. В “Юрта ” предлагаха доста за малко. Агнешката чорба си беше наш корбан, буузи и чебуреки бяха съвършени.
Есенен Сибир ни озарява със златото, окичено по брези и иглолистни дървета. Не, няма грешка- наподобяващи на иглолистни и са обагрени от охра до слънчеви лъчи.
В Иркутск имаме малко време преди полета и преди вечеря решаваме да го убием ледоразбивача Ангара. Google предизвестява, че музеят е краткотрайно затворен, само че ние имаме времето да го забележим най-малко. Самият ледоразбивач е закотвен съвсем до стената на Иркусткия контейнер и фактически е затворен за ремонт. Качвам се за секунда на борда за фотография, когато един чиновник досадно ме гони. Само за фотографията,- извинявам се аз - А в действителност по кое време ще работи музеят? - От на следващия ден, - дава отговор чичото - само че какво пък, в случай че желаете, разгледайте в този момент, коства 200 рубли.
Как да не желаеме, бързо навлизане на борда. Аа, в случай че желаете сказка, ще ви коства още малко пари и по този начин стартира нашето пътешестване в предишното на ледоразбивача и историята.
Транссибирската автомагистрала в края на 19 век серпантина на единия завършек на Байкал и продължава на другия. Затова, по поръчка на Императора, англичаните построили параход, на който да се качват 28 вагона, с цел да бъдат пренесени през езерото.
Суровите зими обаче постоянно обръщали вагони или спирали самия параход. Затова императорът поръчал и ледоразбивач - един от първите в света. Когато корабът бил подготвен в Англия, на ход стигнал до Санкт Петербург, там го разглобили и изпратили към Байкал с трен. Тук бил съединен отначало и почнал да извършва задачата си през 1900 - та година. Корабът бил инженерен шедьовър с мощни парни котли и специфична структура да чупи до метър лед. Но не му било писано единствено да държи разсънен Байкал.
Ангара бил участник в страшни събития от Гражданската война през 1917-1920г. Напомням, в региона на Иркутск са един от най - огромните борби сред братя - от едната стана червени, от другата - бели. Местен червеноармеец собственоръчно счупил главите на 31 души белогвардейци в салона на първа класа, в който мина част от беседата. Няколко били хвърлени живи в пещите му. Годините революция оставили свиреп отпечатък и на този транспортен съд.
След няколко години жп линията била обвързвана напълно и ледоразбивачът станал излишен. Имало и надалеч по - съвременни дизелови кораби към този момент. Докато не пристигнала 1941-ва година. С влизането на Съюз на съветските социалистически републики във Втората международна война, всички запаси отивали към фронта - включително дизелът. Тогава парният Ангара станал незаместим. С него събирали риба от всички селища към Байкал и го карали към одеве открита консервна фабрика в Алхон. После изпращали консервите на Запад. Ангара събирал мъже за фронта и прибирал бегълци от фронтовата линия. Корабът консумирал 2 тона въглища на час в двата си котела. Били му нужни към 230 тона въглища за всяка от задачите му, тъй като работел безусловно непрекъснато. Ако се наложел ремонт, не спирали котлите, а единствено пещта, в която трябвало да се поправи нещо. Огняри били локални девойки, защото мъжете воювали. Инсталирали му и оръдия, с цел да се пази.
След войната, корабът се пенсионирал и по този начин до 60-те години, когато в последно корабоплаване бил докаран до Иркутск. Тук Ангара потъвала няколко пъти, до момента в който през 1989- та година локални деятели не почнали акция за реорганизация на това инженерно достижение. Влизайки в котелното поделение и слушайки обясненията за работата на мотора, по детски се дивим на инженерното решения и комплицирания метод на поддръжка и ръководство на тази машина.
Закуската стартира в 9. Домашни палачинки, гречка - каша от елда с тип на повърнато, малко самун и варени яйца. В композиция с всемогъщия...
За вечеря се озоваваме в предложен ресторант. Вече сме се примирили, че челен омул няма да намерим и разчитаме на други възможности в Сибирската кухня, с цел да осведоми общително сервитьора, че оферират отвън менюта току уловен омул. Сърцето прескача, ушите не са сигурни какво са чули.
Цял Байкал пребродихме, а омулът ни е чакал в Иркутск.
След като го пробвахме в няколко състояния- топло пушен, студено пушен, на чорба и на скара, мога самоуверено да заявя, че тази риба даже и воин за локалната гурме просвета, е просто приятна речна риба.
Зареждаме колата на път за летището, оставяме ключовете в офиса на индивида щемпел, обсъждаме манталитета на мнозина, за които опашка значи боричкане с лакти, чанти и дребни деца, с цел да стигнат първи до затворения гейт и водим интензивно разговор с лелята на чекина за тежестта на багажа ни. Точно в среднощ сме във въздуха към идната спирка- Камчатка.
Там ни следва да се борим с нова порция разлика във времето, да посетим долината на гейзерите и най- към този момент да опитаме да изкачим настоящ вулкан, през нощта.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ