„Водите се развалят, въздухът се заразява“: Как древните гърци и римляни са гледали на замърсяването
Днес рисковото положение на околната среда постоянно е в новините. В доста от тях се разказва по какъв начин хората повреждат Земята и се разискват способи за попречване на това.
Тези опасения не са нови. Преди хилядолетия хората в Древна Гърция и Рим към този момент са знаели, че хората вредят на естествения свят. Литературата от тези антични времена съдържа доста препратки към околната среда и вредите, които тя понася.
Много от тези прозрения са настоящи и през днешния ден. Замърсяването на почвата, която обработваме, въздуха, който дишаме, и водата, която пием, има ясни последствия. Можем да утежняваме околната среда единствено за толкоз дълго време, преди този момент да се върне, с цел да ни преследва.
Затова дано да проучим на какво могат да ни научат античните гърци и римляни за природата и нашето място в света.
Агент на разрушението
Древният римски публицист Плиний Старши, живял през I в. от н.е., е бил угрижен за метода, по който човешките същества злоупотребяват със Земята. В своя труд „ Естествена история “ той написа:
Ние покваряваме реките и естествените стихии, а самият въздух, който е съществена опора на живота, трансформираме в средство за заличаване на живота.
Той счита, че планетата е нещо, което човечеството би трябвало да пази, а не да поврежда, тъй като изискуем съществуването си на майката Земя:
Мой прелестен дълг е на първо място да пазя идеята на Земята и да я поддържам като родител на всички неща.
Две хилядолетия по-късно думите на Плиний наподобяват директно свързани с нас.
'The waters become corrupt, the air infected': How the ancient Greeks and Romans viewed pollution and what they did about it
— Live Science (@LiveScience)
В актуалния свят загрижеността за здравето на околната среда се е трансформирала в една от най-горещите политически тематики.
Например изследване, извършено предходната година измежду съвсем 20 000 младежи в Австралия, сподели, че 44 % от тях считат, че околната среда е най-важният проблем на нашето време.
Нарастващо схващане
Римските писатели означават, че бойците им в последна сметка са отровили водата и въздуха към лагерите си. Военният публицист Флавий Ренат Вегетий, живял към IV и V век от н.е., отбелязва:
Ако многочислена войска се задържи дълго на едно място през лятото или есента, водата се скапва и въздухът се заразява, откъдето идват злокачествени и смъртоносни разстройства, които нищо друго с изключение на честата промяна на лагерите не може да предотврати.
Римските писатели също са имали какво да кажат за замърсяването на река Тибър, която минава през Рим.
Биографът Светоний, роден към 70 година от н.е., споделя, че реката е била „ цялостна с отпадъци и стеснена от стърчащи здания “, преди император Август (63 година пр.н.е. - 14 година от н.е.) да предприеме ограничения за почистването ѝ.
Лоши политики са замърсили водите на реката. Например император Нерон (37-68 г.) изхвърля в реката големи количества развалено зърно.
Римският стихотворец Ювенал (през I и II в. сл. Хр.) назовава Тибър „ бликаща канализация “. Лекарят Гален (129-216 г.) пък споделя, че Тибър е толкоз нечист, че уловената в него риба не е безвредна за консумация.
Мерки за запазване на околната среда
Гърците и римляните вкарват разнообразни ограничения за попречване или понижаване на вредите върху околната среда.
Например през 420 година пр.н.е. атиняните вкарват закон за отбрана на река Илис:
Забранява се накисването на козината [на животните] в река Илис над светилището на Херакъл, както и заголването ѝ. Забранено е да се изхвърлят остатъците от прането в реката.
Съвременните откриватели считат, че тази мярка може да е помогнала Илис да остане чист. Това е по този начин, тъй като създатели, писали през IV в. пр.н.е. (след въвеждането на закона), разказват Илис като чиста и красива река.
The summer heat continues. Let's have a look at how the ancient Romans built themselves a cool, breezy, indoor climate and supplied themselves with almost unlimited fresh, filtered, indoor water, miles from wells or aqueducts, at the same time: the impluvium.
— Wrath Of Gnon (@wrathofgnon)
Други ограничения за понижаване на замърсяването включват възбрана на дефекацията и уринирането на публични места. Често срещани са и възбраните за пране на облекла или изхвърляне на боклуци в реките.
Малко евентуално е обаче обществеността да е спазвала тези ограничавания от самото начало.
Някои владетели също по този начин се опитвали да правят публични работи, като да вземем за пример създаване на канализация и акведукти, с цел да се почисти замърсяването.
Например император Нерва, управлявал през 96-98 година от н.е., подхванал редица строителни планове, с цел да направи Рим по-чист и по-здравословен.
Секст Юлий Фронтин (35-103 г.), шеф на римските акведукти, споделя, че с помощта на Нерва:
външният тип на града е чист и изменен, въздухът е по-чист, а аргументите за нездравословната атмосфера, поради която въздухът в града е имал толкоз неприятна популярност в предходни времена, към този момент са отстранени.
Увреждането на околната среда вреди на здравето ни
Някъде в края на I или началото на II в. от н.е. римският благородник и правист Плиний Младши (61/62-112 г.) написа писмо до император Траян, управлявал през 98-117 година от н.е. Той се оплаква от проблем със здравето на популацията в град Амастрис, в днешна Турция:
Сред основните характерности на Амастрис, господине, е дълга улица с огромна хубост. По цялата ѝ дължина обаче тече нещо, което се назовава поток, само че в действителност е мръсна канализация, отвратителна панорама, която издава отвратителна миризма. Здравето и външният тип на града ще бъдат облагодетелствани, в случай че тя бъде покрита, и с Ваше позволение това ще бъде направено.
Then vs Now:
Roman Public latrines in Ephesus; located to north-east of junction of Marble and Curetes Streets, a public latrine was found. It was constructed in 1st Century CE over a channel with an uninterrupted flow of water and toilet seats, formed by cutting holes into…
— Archaeo - Histories (@archeohistories)
Императорът дал отговор, че се радва това да бъде направено:
Има всички учредения, скъпи ми Плиний, да покрием водата, която съгласно теб тече през град Амастрис, в случай че тя е рискова за здравето, до момента в който остава непокрита.
Тази история демонстрира, че античните са били наясно, че здравето на земята, въздуха и водата е обвързвано с човешкото здраве. Така че когато околната среда е в нездравословно положение, това е нездравословно и за нашето здраве и благоденствие.
Посланието на античните гърци и римляни през днешния ден е толкоз правилно за нас, колкото и за тях. Тъй като човечеството се бори с многочислените екологични рецесии, си коства да се замислим върху това вековно познание.
Изводът е, че поддържането на планетата в положително положение е потребно освен за околната среда, само че и за нас самите.
В актуалния свят, в който в новините постоянно се появяват истории за замърсяване и свързани с него екологични проблеми, си коства да си напомним това обръщение на античните.
Тези опасения не са нови. Преди хилядолетия хората в Древна Гърция и Рим към този момент са знаели, че хората вредят на естествения свят. Литературата от тези антични времена съдържа доста препратки към околната среда и вредите, които тя понася.
Много от тези прозрения са настоящи и през днешния ден. Замърсяването на почвата, която обработваме, въздуха, който дишаме, и водата, която пием, има ясни последствия. Можем да утежняваме околната среда единствено за толкоз дълго време, преди този момент да се върне, с цел да ни преследва.
Затова дано да проучим на какво могат да ни научат античните гърци и римляни за природата и нашето място в света.
Агент на разрушението
Древният римски публицист Плиний Старши, живял през I в. от н.е., е бил угрижен за метода, по който човешките същества злоупотребяват със Земята. В своя труд „ Естествена история “ той написа:
Ние покваряваме реките и естествените стихии, а самият въздух, който е съществена опора на живота, трансформираме в средство за заличаване на живота.
Той счита, че планетата е нещо, което човечеството би трябвало да пази, а не да поврежда, тъй като изискуем съществуването си на майката Земя:
Мой прелестен дълг е на първо място да пазя идеята на Земята и да я поддържам като родител на всички неща.
Две хилядолетия по-късно думите на Плиний наподобяват директно свързани с нас.
'The waters become corrupt, the air infected': How the ancient Greeks and Romans viewed pollution and what they did about it
— Live Science (@LiveScience)
В актуалния свят загрижеността за здравето на околната среда се е трансформирала в една от най-горещите политически тематики.
Например изследване, извършено предходната година измежду съвсем 20 000 младежи в Австралия, сподели, че 44 % от тях считат, че околната среда е най-важният проблем на нашето време.
Нарастващо схващане
Римските писатели означават, че бойците им в последна сметка са отровили водата и въздуха към лагерите си. Военният публицист Флавий Ренат Вегетий, живял към IV и V век от н.е., отбелязва:
Ако многочислена войска се задържи дълго на едно място през лятото или есента, водата се скапва и въздухът се заразява, откъдето идват злокачествени и смъртоносни разстройства, които нищо друго с изключение на честата промяна на лагерите не може да предотврати.
Римските писатели също са имали какво да кажат за замърсяването на река Тибър, която минава през Рим.
Биографът Светоний, роден към 70 година от н.е., споделя, че реката е била „ цялостна с отпадъци и стеснена от стърчащи здания “, преди император Август (63 година пр.н.е. - 14 година от н.е.) да предприеме ограничения за почистването ѝ.
Лоши политики са замърсили водите на реката. Например император Нерон (37-68 г.) изхвърля в реката големи количества развалено зърно.
Римският стихотворец Ювенал (през I и II в. сл. Хр.) назовава Тибър „ бликаща канализация “. Лекарят Гален (129-216 г.) пък споделя, че Тибър е толкоз нечист, че уловената в него риба не е безвредна за консумация.
Мерки за запазване на околната среда
Гърците и римляните вкарват разнообразни ограничения за попречване или понижаване на вредите върху околната среда.
Например през 420 година пр.н.е. атиняните вкарват закон за отбрана на река Илис:
Забранява се накисването на козината [на животните] в река Илис над светилището на Херакъл, както и заголването ѝ. Забранено е да се изхвърлят остатъците от прането в реката.
Съвременните откриватели считат, че тази мярка може да е помогнала Илис да остане чист. Това е по този начин, тъй като създатели, писали през IV в. пр.н.е. (след въвеждането на закона), разказват Илис като чиста и красива река.
The summer heat continues. Let's have a look at how the ancient Romans built themselves a cool, breezy, indoor climate and supplied themselves with almost unlimited fresh, filtered, indoor water, miles from wells or aqueducts, at the same time: the impluvium.
— Wrath Of Gnon (@wrathofgnon)
Други ограничения за понижаване на замърсяването включват възбрана на дефекацията и уринирането на публични места. Често срещани са и възбраните за пране на облекла или изхвърляне на боклуци в реките.
Малко евентуално е обаче обществеността да е спазвала тези ограничавания от самото начало.
Някои владетели също по този начин се опитвали да правят публични работи, като да вземем за пример създаване на канализация и акведукти, с цел да се почисти замърсяването.
Например император Нерва, управлявал през 96-98 година от н.е., подхванал редица строителни планове, с цел да направи Рим по-чист и по-здравословен.
Секст Юлий Фронтин (35-103 г.), шеф на римските акведукти, споделя, че с помощта на Нерва:
външният тип на града е чист и изменен, въздухът е по-чист, а аргументите за нездравословната атмосфера, поради която въздухът в града е имал толкоз неприятна популярност в предходни времена, към този момент са отстранени.
Увреждането на околната среда вреди на здравето ни
Някъде в края на I или началото на II в. от н.е. римският благородник и правист Плиний Младши (61/62-112 г.) написа писмо до император Траян, управлявал през 98-117 година от н.е. Той се оплаква от проблем със здравето на популацията в град Амастрис, в днешна Турция:
Сред основните характерности на Амастрис, господине, е дълга улица с огромна хубост. По цялата ѝ дължина обаче тече нещо, което се назовава поток, само че в действителност е мръсна канализация, отвратителна панорама, която издава отвратителна миризма. Здравето и външният тип на града ще бъдат облагодетелствани, в случай че тя бъде покрита, и с Ваше позволение това ще бъде направено.
Then vs Now:
Roman Public latrines in Ephesus; located to north-east of junction of Marble and Curetes Streets, a public latrine was found. It was constructed in 1st Century CE over a channel with an uninterrupted flow of water and toilet seats, formed by cutting holes into…
— Archaeo - Histories (@archeohistories)
Императорът дал отговор, че се радва това да бъде направено:
Има всички учредения, скъпи ми Плиний, да покрием водата, която съгласно теб тече през град Амастрис, в случай че тя е рискова за здравето, до момента в който остава непокрита.
Тази история демонстрира, че античните са били наясно, че здравето на земята, въздуха и водата е обвързвано с човешкото здраве. Така че когато околната среда е в нездравословно положение, това е нездравословно и за нашето здраве и благоденствие.
Посланието на античните гърци и римляни през днешния ден е толкоз правилно за нас, колкото и за тях. Тъй като човечеството се бори с многочислените екологични рецесии, си коства да се замислим върху това вековно познание.
Изводът е, че поддържането на планетата в положително положение е потребно освен за околната среда, само че и за нас самите.
В актуалния свят, в който в новините постоянно се появяват истории за замърсяване и свързани с него екологични проблеми, си коства да си напомним това обръщение на античните.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ