Днес обаче има признаци за завръщането ѝ. Това се дължи

Днес обаче има признаци за завръщането ѝ. Това се дължи на няколко фактора – стопляне на водата, по-чисто море и доста понижаване на популацията на рапаните.

Черноморските стриди имат по-фин, чист и внимателен усет от вносните типове, съгласно шеф-готвачи и локални ресторантьори. Те са по-малки по мярка, само че с високо качество и могат да се трансфорат в районен специалитет. Стридата има лек морски мирис, по-слабо изразен йоден усет, което я прави по-достъпна за начинаещи в потреблението на стриди, мек, кремообразен послевкус.

 

Първите сигнали за връщането на черноморската стрида пристигнаха от Несебър. Местен гражданин, до момента в който почиствал лодката си, разкрил под корпуса ѝ едри екземпляри. Те били бързо приготвени и изядени с другари – с изненада и възхита от усета. По думите на локални спасители, сходни находки не са се случвали от десетилетия.

 

Според специалистите, в случай че климатичните трендове продължат и морето остане чисто, стридата може трайно да се завърне по нашето крайбрежие. Това ще даде опция освен за резистентен лов на риба и аквакултура, само че и за развиване на гастрономически туризъм. Местни фермери край Кранево към този момент отглеждат стриди с триумф, макар суровите условия в Черно море.

 

Техният проект е да изградят повсеместен кулинарен цикъл – от морето, през фермата, до чинията. Идеята е туристите освен да пробват черноморски стриди, само че и да научат повече за тяхната история, екология и културна стойност.

 

Черноморската стрида има капацитет да се трансформира в знак на устойчивата българска кухня – артикул с локален генезис, неповторим усет и огромно бъдеще.