Днес Нидерландия потвърди, че подкрепя Румъния за Шенген, вотът ѝ

Днес Нидерландия удостовери, че поддържа Румъния за Шенген, вотът ѝ е единствено против България.
Вчера канцлерът на Австрия Карл Нехамер в прав текст на наша територия даде да се разбере, че няма смяна в позицията на Австрия по отношение на разширението на Шенгенското пространство – с други думи България не е дорасла да влезе там.
Румънските политици неприкрито работят за разделянето на двете балкански страни и позитивно решение на казуса единствено за тях. Не можем да им се сърдим, те са румънски политици, не български.

Засега тематиката за разширението на Шенген не е сложена публично на дневния ред на европейските институции. Шведското председателство дава знаци, че може да я сложи. Но може би, като слушаме горепосочените вести, би трябвало да се надяваме това да не се случи.

Защото, в случай че Румъния бъде призната в зоната за свободно придвижване, а България – не, за нашата страна това би означавало влизането в нова геополитическа действителност. България би била единствената страна, член на Европейския съюз, която е отвън шенгенските правила (с изключение на Кипър, само че островната страна е необикновен случай).

Сигурно има политици в Австрия и Нидерландия, които си мислят какъв брой е комфортно шенгенската зона да е охранявана от такава труднопреодолима водна бариера като река Дунав. Вниманието им сега е концентрирано върху България и Румъния – тяхното приемане е (или не е) на дневен ред, по тази причина не се сещат, че Средиземно море е несравнимо по-голяма водна бариера, пък бива щурмувано ежедневно от мигранти.

 

За западноевропейския политик, изключително от десницата (Карл Нихамер и съдружниците в държавното управление на Марк Рюте са от тази политическа боя), несъмнено е огромно изкушението да ни наритат в ъгъла, с което да се отчетат пред своите гласоподаватели по какъв начин се борят за техните ползи, пазейки ги от злите мигранти.

България с изключение на всички останали проблеми има и този, че за междинния западноевропеец ние не сме красивата страна на розата и родината на антична европейска просвета, а нещо приблизително от някогашния най-верен спътник на Съветския съюз и страна, в която има прекомерно доста роми.

 

Последното от политическа уместност не се огласява, само че основно тях почтените бургери виждат да просят по своите площади и това ги кара да мръщят гнусливо нос. За тях това са българите и това затвърждавайки у тях убеждението, че „ тези не са като нас “.

 

Разбира се, не си спомнят, че тъкмо техните политици с поучителен звук ни укоряваха при започване на 90-те, че сме дискриминирали ромите, пречейки им да бъдат себе си. Но и това е друга тематика.

Темата за Шенген е основна за нас, тъй като, оставането ни отвън тази зона, ще затвърждава мнението, че „ не сме като тях “. А това е рисково за нас, не за тях. Оставена единствена отвън Шенген, България ще влезе в други геополитически схеми и то до момента в който последователно се трансформира в територия, където сякаш се съблюдават европейски правила и сякаш се води война против престъпността и корупцията. Територия, която ще се напълва с мигранти, яростни от това, че не могат да преминат нататък. Територия, в която нищо съвременно няма да се развива и където амбициозните младежи все по-малко ще желаят да останат. И ще гледат към Терминал 1 и Терминал 2.

И в която ще стартират да покълват рискови политически хрумвания, отдалечаващи ни още повече от Европа. Така, както неспособността на партиите да създадат държавно управление, извади от нищото концепцията за президентска република, по този начин нежеланието на едни съдружници да ни признаят за свои, може да породи желанието да се търсят други съдружници. Нищо не е постоянно под слънцето.

На Наполеон Бонапарт приписват израза „ географията е орис “. България постоянно ще зависи от две огромни страни, прекомерно покрай нейните граници – Русия и Турция. На Русия сега не й е до нас, а наподобява, че и трайно не й е до нас, откакто в ковачницата й за висши фрагменти – МГИМО (Московски държавен институт за интернационалните отношения), към този момент няма експерти по България.

Не е по този начин за Турция, която търпеливо, само че непрекъснато ни придърпва в своята орбита. Турция, която се стреми да бъде международен геополитически център със лична зона за въздействие, със мощна стопанска система и население, съвсем 13 пъти по-голямо от нашето.

Българската енергетика към този момент зависи в огромна степен от югоизточния ни комшия, от който купуваме главните количества газ, които са ни нужни. Ние по този начин и не построихме нова нуклеарна мощ и на следващия ден, откакто „ Козлодуй “ угасне, ще купуваме и ток от Турция. Произведен от съветски централи. С което ще си докараме тотална съветска взаимозависимост, само че през Босфора.

 

Положение, до което се докарахме, следвайки препоръките на западноевропейските си съдружници. На които нашите политици не съумяха, не посмяха или не можаха да обяснят, че тъкмо по този начин ще стане. Защото географията е присъда.

За разлика от междинния западноевропеец, междинният турчин добре знае кои са българите. Там не ни се мръщят, приветстват ни общително с „ комшу “. Днес това може да наподобява екзотика, само че на следващия ден като нищо ще се появят политици, които да акцентират преимуществата от едно съдействие с Турция в контраст на участието в Европейски Съюз.

 

Географията е орис. Нямам нищо срещу Турция, само че ние епохи сме се борили да не сме част от нейната зона на въздействие, тъй като културно и религиозно не сме част от Турция.

Затова нашите политици би трябвало да се активизират и да изясняват в европейските столици за какво би трябвало да сме в Шенген. Защо това е значимо – и за нас, и за останалите европейци.

 

В наш интерес е да бъдем колкото се може по-близо до сърцето на Европа, откакто географски сме в нейната външна страна и по законите на физиката ни засягат центробежните сили.

 

Нали Брюксел се бори с съветското въздействие в Европа?! Е, какъв по-голям подарък за съветската политика в българския й подтекст, в случай че ни оставят отвън Шенген? Както и за нашите ура патриоти, които незабавно ще ревнат, че ни дискриминират, тъй като сме православни и пишем на кирилица (която на запад постоянно назовават съветски щрифт).

Най-голямата заплаха за България е да бъдем оставени в някаква сива зона, с която ще се вършат разнообразни геополитически опити.

Погледнете картата. Украйна, Молдова и Грузия се стремят към Европейски Съюз. Европейска вероятност е дадена и за страните от Западните Балкани. Трудно е да си представим разширение на Европейски Съюз с всичките тези страни. Но включването им в някакъв хигиеничен кордон към Русия, който хем е Европейски Съюз, хем не е, е доста допустимо.

Ако през днешния ден остане отвън Шенген, единствена от Европейски Съюз, на следващия ден България елементарно би могла да влезе в сходен пояс от страни към Русия.

Но рисково покрай Турция.