5000-годишно решение определя как броим времето днес
Днес най-разпространената бройна система в света е десетичната. Учените допускат, че тя съществува, тъй като нашите антични предшественици броили елементарно с пръстите си. Когато античните цивилизации почнали да разделят денонощието на части, те изоставили тази логичност. Те възприели напълно други способи за отмерване на времето. За да разберем за какво денонощието има 24 часа, би трябвало да се върнем обратно в историята. Първите основи на модерния часовник са положени преди хиляди години.
Всичко стартира с метода, по който античните шумери отчитали количествата. Тази антична цивилизация процъфтява сред реките Тигър и Ефрат. Месопотамия се е намирала на територията на сегашен Ирак. Шумерите първи почнали да строят огромни градове. Шумерите основават бройна система, учредена на цифрата 60, подбудена от потребността за водене на аграрни записи. Те измислили напоителни системи, плуга и шестдесетичната система. Учените считат, че цифрата 60 също е определено поради броенето с пръсти.
Ако сгънете показалеца си, ще видите, че той има три стави. Четирите пръста на едната ръка (без палеца) имат общо 12 стави. Когато преброите до 12, вдигате един пръст на другата ръка. Този развой се повтаря пет пъти. Така елементарно се доближава до цифрата 60. Това е елементарна математика: 12 по 5 е равно на 60.
Археологът Мартин Уилис Монро от Университета на Ню Брънзуик изяснява произхода на тези цифри:
Развитието на писмените цифри в цивилизацията на шумерите е било подбудено от практическата потребност да се водят записи за все по-сложната земеделска система, която изхранвала растящите градове. За задачата те почнали да употребяват дребни глинени плочки, постоянно с размер на сегашен смарт телефон или даже по-малки. В меката глина те отпечатвали разнообразни знаци, с които отбелязвали количества и цифри. Постепенно тези изображения се развили в добре познатия шумерски клинопис
Едва в средата на XIX век учените разчитат тези глинени плочки. Става ясно, че шумерите са употребявали разнообразни способи за преброяване. Най-важен за астрономията се оказва шестдесетичният модел. Д-р Ерика Месарош от университета „ Браун “ прецизира неговата логичност:
Шумерите употребявали цифрата 60 по подобен метод с този, по който през днешния ден работим с 10. В актуалната десетична система броим до 9, след което прекосяваме с едно място наляво. Тоест записваме единица и прибавяме нула отдясно. Същото било и при шумерската шестдесетична система: античните стигали до 59 и вместо да имат число, по-голямо от 59, просто употребявали единица, само че едно място по-наляво
Докато шумерите слагат математическите основи, други цивилизации развиват практическото премерване. Египтяните първи разделят нощта на 12 часа посредством специфични диагонални звездни часовници. Тези принадлежности са открити върху вътрешната страна на капаците на ковчези. Те датират от интервала сред 2100 и 1800 година пр.н.е. Не е изцяло ясно за какво египтяните са избрали тъкмо цифрата 12. Може би повода е техният зодиакален цикъл от 12 съзвездия.
Археоложката Рита Гаучи от Базелския университет споделя за първите принадлежности:
Най-ранните известни принадлежности за премерване на времето били слънчевите и водните часовници. Появяват се в Египет към 1500 година пр.н.е. Някои от тях са били употребявани при ежедневната работа, само че множеството евентуално са били свързани по-скоро с религиозната сфера и ритуалите, в сравнение с с отчитането на времето. Лично аз считам, че доста от тях са били блага за боговете. Нямаме доста информация за научното отмерване на времето от тази ера
Междувременно вавилонците доразвиват концепциите на своите прародители. Те наследяват клинописа и бройната система от изчезналите шумери. Вавилонците вкарват делението на часовете на 60 по-малки единици за точно наблюдаване на небето. В всекидневието си те делели деня на 12 елементи, които не били равни. Продължителността им се променяла съгласно сезона. През лятото часовете били по-дълги, а през зимата – по-къси.
За потребностите на науката вавилонците употребявали по-точен способ. Те делели деня на 12 огромни елементи, равни на два модерни часа. Всяка част се деляла на 30 единици от по четири минути. Тези единици се разделяли на още 60 елементи. Това е директният предходник на нашите минути и секунди.
Гърците също способстват за еволюцията на времето. Те употребявали пясъчни часовници в съдилищата за равни изявления. В елинистическия свят се оформят понятията, които използваме през днешния ден. В продължение на епохи минутите и секундите били единствено научни абстракции. Едва преди няколко епохи механичните часовници станали задоволително точни за всеобща приложимост.
В модерната ера науката изисква още по-голяма точност. Появиха се милисекунди и микросекунди. През XX век атомните часовници трансформираха дефиницията за време. Съвременната секунда се дефинира посредством тъкмо избран брой вибрации на атома на цезий-133. Глобална мрежа от тези устройства през днешния ден задава времето на всички цифрови системи.
