За тъмницата, наречена комплекс
Днес научих много забавни обстоятелства за 19-тия в света, мой съгражданин и другар. Научих, мой съгражданино и приятелю, че не си в позиция да избираш с кого да бъдеш в контакт, че не си цар и стопанин на себе си, с цел да си разрешаваш сходно държание. Научих още, че ти си извънредно отговорен, че прославяш българския байрак, опс, извини ме, БГ флага. Виновен си още, че татко ти е търсил метод да спомогне развиването ти.
Интересен факт е и, че ти като световноизвестна звезда нямаш право да имаш имение, камо ли да избираш къде да тренираш. В този подтекст ти, приятелю, си неприятен образец и твоите почитатели ще бъдат надути като теб. Разбрах, че България не се гордее с теб, че по никакъв метод ти не помагаш на българския тенис. Ооо, да, и пари, пари, пари, и нелепостите, че си националист. Къде децата да се допрян до теб? А и виждам, че когато си дойдеш в Хасково, освен нито едно дете не може да се допре до теб, ами и липсват стотици фотоси за подписи, усмивки и същински празник за града. И най-после, толкоз доста някои хора се радват на триумфите ти, че ти въпреки всичко не си индивидът, за който се представяш.
Сега си представете тези тъмници от приказките, подземен, изолирани. Вътре не виждаш нищо, няма светлина, не можеш да огледаш нито себе си, нито света.
И, с цел да Ви подскажа за основния воин на този текст, ще избягам скоростно от евфемизма. Без съмнение по отношение на какви прилагателни да слага на върха на тази низходяща последователност, четейки “ударното” му писмо, грубо скарано с грамотността, граматиката и правописа, мога да предложа единица мярка за позор – един Радослав.
По подигравка или не, името на героя, значещо радващ се на славата, става пандизчия на личните си комплекси. Колко ли е трудно да живееш с възприятие за непълноценност, подбудено от липса на власт, и в същото време да вменяваш дефекти на достигналите върха, пробвайки се да прокараш лъч светлината в душевните си терзания.
И евентуално би трябвало да чакаме този самодеец да тренира и възпитава деца в среда на ненавист, неуважение на съумелите и заклеймяване. Ужасното изтезание остава за нас да намерим цената в биографията на Радослав, пробвайки се да реализираме точка от сервиз-надежда за всички негови ученици.
А Григор Димитров постоянно ще е Григор Димитров, без значение какви инсекти леко жужат през късия си път. Григор Димитров постоянно ще е емблема на българския спорт, колкото и да не им се желае на някои.
Съгражданино, приятелю, на твоя вагон ще се помъчат да се качат още много сходни, па въпреки и правостоящи. Аз ти благодаря освен за близо 300-те победи на сингъл и повече от 80-те седмици измежду най-хубавите 10 тенисисти в света, благодаря ти за трепета, който постоянно виждам в сърцата на децата и техните родители при всичките ти срещи с тях.
Ти не си горделивост единствено за Мария и Димитър, не си горделивост единствено за родния Хасково, ти си горделивост за всички благонамерени българи, чиито очи пълниш със сълзи от благополучие.
Източник: stanislavastankova.com
Интересен факт е и, че ти като световноизвестна звезда нямаш право да имаш имение, камо ли да избираш къде да тренираш. В този подтекст ти, приятелю, си неприятен образец и твоите почитатели ще бъдат надути като теб. Разбрах, че България не се гордее с теб, че по никакъв метод ти не помагаш на българския тенис. Ооо, да, и пари, пари, пари, и нелепостите, че си националист. Къде децата да се допрян до теб? А и виждам, че когато си дойдеш в Хасково, освен нито едно дете не може да се допре до теб, ами и липсват стотици фотоси за подписи, усмивки и същински празник за града. И най-после, толкоз доста някои хора се радват на триумфите ти, че ти въпреки всичко не си индивидът, за който се представяш.
Сега си представете тези тъмници от приказките, подземен, изолирани. Вътре не виждаш нищо, няма светлина, не можеш да огледаш нито себе си, нито света.
И, с цел да Ви подскажа за основния воин на този текст, ще избягам скоростно от евфемизма. Без съмнение по отношение на какви прилагателни да слага на върха на тази низходяща последователност, четейки “ударното” му писмо, грубо скарано с грамотността, граматиката и правописа, мога да предложа единица мярка за позор – един Радослав.
По подигравка или не, името на героя, значещо радващ се на славата, става пандизчия на личните си комплекси. Колко ли е трудно да живееш с възприятие за непълноценност, подбудено от липса на власт, и в същото време да вменяваш дефекти на достигналите върха, пробвайки се да прокараш лъч светлината в душевните си терзания.
И евентуално би трябвало да чакаме този самодеец да тренира и възпитава деца в среда на ненавист, неуважение на съумелите и заклеймяване. Ужасното изтезание остава за нас да намерим цената в биографията на Радослав, пробвайки се да реализираме точка от сервиз-надежда за всички негови ученици.
А Григор Димитров постоянно ще е Григор Димитров, без значение какви инсекти леко жужат през късия си път. Григор Димитров постоянно ще е емблема на българския спорт, колкото и да не им се желае на някои.
Съгражданино, приятелю, на твоя вагон ще се помъчат да се качат още много сходни, па въпреки и правостоящи. Аз ти благодаря освен за близо 300-те победи на сингъл и повече от 80-те седмици измежду най-хубавите 10 тенисисти в света, благодаря ти за трепета, който постоянно виждам в сърцата на децата и техните родители при всичките ти срещи с тях.
Ти не си горделивост единствено за Мария и Димитър, не си горделивост единствено за родния Хасково, ти си горделивост за всички благонамерени българи, чиито очи пълниш със сълзи от благополучие.
Източник: stanislavastankova.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ