171 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов
Днес, на 9-и юли, се навършват 171 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Поетът е роден 9 юли 1850 година в град Сопот и умира на 22 септември 1921г. в София, като през целия си живот постоянно е носил България в сърцето си.
Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите. Иван Вазов е роден в семейство на състоятелен сопотски търговец Минчо Вазов. „ Борът ” е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870-а в „ Периодическо списание ”. Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на татко си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров.
Именно в Браила се среща и с Христо Ботев и основава повестта „ Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач, а няколко години по-късно през 76-та година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ". Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките,,Избавление " (1878),,,Гусла " (1881),,,Италия " (1884),,,Поля и гори " (1884),,,Сливница " (1885).
За малко е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ".
Поетът е роден 9 юли 1850 година в град Сопот и умира на 22 септември 1921г. в София, като през целия си живот постоянно е носил България в сърцето си.
Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите. Иван Вазов е роден в семейство на състоятелен сопотски търговец Минчо Вазов. „ Борът ” е първото му оповестено стихотворение отпечатано през 1870-а в „ Периодическо списание ”. Макар Събка Вазова - майка му, да поддържа писателската кариера на сина си, татко му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на татко си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее измежду хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров.
Именно в Браила се среща и с Христо Ботев и основава повестта „ Немили-недраги ".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на просветителното дело - преподавател е в Свиленград, за малко работи и като преводач, а няколко години по-късно през 76-та година Вазов се открива в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там приготвя първите си стихосбирки - „ Пряпорец и гусла " и „ Тъгите на България ". Следват още значими произведения, увековечени в стихосбирките,,Избавление " (1878),,,Гусла " (1881),,,Италия " (1884),,,Поля и гори " (1884),,,Сливница " (1885).
За малко е назначен за ръководител на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива необятна социална активност, демонстрира се като труженик за възстановяване ситуацията на българите в Османската империя, интензивно показва своята мощна гражданска позиция. В Пловдив става основен редактор на списание „ Наука ", а дружно с Константин Величков основават списание „ Зора ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ