НАО Рожен - там, където се прави астрономия
Днес на 16 март се отбелязва Денят на астрономическите обсерватория, а единствено преди дни - на 13 март Националната астрономическа обсерватория Рожен, открита публично на 13.03.1981 година, стана на 37 години. Редовната наблюдателна активност по научни стратегии датира от септември 1980. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура и към момента е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и изобщо в този регион на Югоизточна Европа.
Вижте какво описа доцент доктор Кирил Стоянов от Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория в изявление за Novini.bg - по какви научни задания се работи в НАО Рожен и какви са последните постижения на българската астрономия.
Свалянето на огледалото на телескоп. То е било откарано в Германия за алуминизация презсептември и в този момент още веднъж е на Рожен. Автор на фотографията: Даниел Чанлиев
1. Днес на 16 март се отбелязва Денят на астрономическите обсерватории, по какъв начин Институтът по астрономия с НАО ще означи празника?
Институтът по астрономия не планува по-специално честване на Денят на астрономическите обсерватории. Както всеки ден, обсерваторията на Рожен ще бъде отворена за гости, които ще могат да прегледат двуметровия телескоп в НАО Рожен и да изслушат забавна лекция от астрономите в Обсерваторията. През годините, Институтът постоянно провежда Дни на отворените порти, празнувания на кръгли годишнини от откриването на НАО Рожен, а през 2015 година организирахме и честване по случай 25 години от изстрелването на галактическия телескоп „ Хъбъл”.
2. По какви научни задания се работи сега в Обсерваторията в Рожен?
Различните телескопи в НАО Рожен и инстументите към тях ни дават опция да изпълняваме огромен набор от задания. С телескопите в Рожен се изследват както обекти от Слънчевата система, като комети и метеорити, през разнообразни типове звезди и звездни купове от нашата Галактика, по този начин и следим далечни галактики, квазари и блазари. Почти всички астрономи от Института работят и по огромни планове с сътрудници от разнообразни страни – Полша, Франция, Германия, Сърбия, Русия, Австрия, Испания, Индия и други Част от научните задания включват спектрално проучване на двойни звезди, проучване на магнитната интензивност на звезди колоси, проучване на фотометричната колебливост на дейни галактични ядра, проучване на слънчевите протуберанси, проучване на звездния вятър от солидни звезди и доста други. Може да се каже, че всичко, което актуалната астрофизика слага като въпроси, е застъпено в научните задания на астрономите от Института по астрономия.
3. Какви са последните постижения на българската астрономия?
В края на 2017 година бяха оповестени две научни публикации с българско присъединяване в съществени интернационалните научни списания. На първата от тях, оповестена в списание Nature, авторския колектив включва астрономи от доста страни и в него вземат участие учените от ИА с НАО проф. доктор Румен Бачев, доцент доктор Бойко Михов, проф. доктор Евгени Семков, доцент доктор Люба Славчева-Михова и доцент доктор Антон Стригачев. Изследването касае променливостта на блазара CTA 102, която се дължи на извит нехомогенен джет. Част от наблюденията за приемането на този резултат са направени с телекопите на НАО Рожен и АО Белоградчик.
Втората обява е в списание Science и също е от огромен интернационален колектив. В него взе участие проф. дфн Невена Маркова от Института по астрономия. Статията се отнася за звездообразуването в мъглявината Тарантула.
Всъщност, през 2017 година са оповестени общо 47 публикации с създатели астрономи от Института в списания с импакт фактор или импакт сан.
Участието на учените от ИА с НАО в огромни интернационалните колективи и акции за наблюдения на разнообразни астрономически обекти демонстрира, че българските астрономи са уважавани в астрономическите среди, а наблюдателната техника е надеждна и на международно равнище.
4. Имате ли информация какъв брой туристи годишно посещават обсерваторията в Рожен?
През 2017 година към 15 000 индивида са посетили НАО Рожен. Освен туристи, обсерваторията се употребява и за школи и практики на възпитаници и студенти. Опитваме се да балансираме сред профисионална астрономическа обсерватория и място, където човек може да заведе фамилията си и да научи освен това за астрономията. Но всъщност, НАО Рожен си остава място за астрономически проучвания и се надяваме, че гостите на обсерваторията ще ни извинят, в случай че от време на време лекторът по време на визитата им е недоспал.
5. Какви са проблемите на обсерваторията, с които хората, които работят там, са принудени да се сблъскват?
Проблемите на учените в България са добре известни на обществото и са свързани най-много с незадоволително финансиране на науката по принцип. През 2017 година беше отпуснато целево финансиране за обсерваторията в Рожен благодарение на Областната администрация на Смолян в размер на 540 000 лв.. С тези пари беше алуминизирано основното огледало на двуметровия телескоп на НАО Рожен, бяха ремонтирани кулите на по-малките телескопи, бяха закупени три нови CCD камери за телескопа, направи се профилактика на системата на ръководство на телескопа и други действия, които усъвършенстваха изискванията на работа за астрономите.
6. Какви са идните звездни събития?
През нощта на 27 против 28 юли ще може да се следи цялостно лунно затъмнение. Това ще бъде второто лунно затъмнение за годината, само че за разлика от първото, това ще може да се следи от България.
През август и септември, кометата 21P/Giacobini-Zinner ще доближи до към 6 звездна големина. Тя ще може да се ноблюдава с дребни телескопи и бинокли през втората половина на нощите. Най-вероятно частици от опашката на кометата ще подхранят метеорния поток Дракониди с най-много на 9 октомври.
Най-очакваната комета през годината е 46P/Wirtanen. Очаква се през декември да стане толкоз ярка, че да се вижда с просто око.
Повече информация за идните астрономически събития, читателите могат да намерят в Астрономическия календар, издаван от Института по астрономия, както и на уеб страницата на обсерваторията и Фейсбук страницата на института.
Снимка на кулата на 2м телескоп в НАО Рожен; Автор на фотографията: Венцислав Димитров
Вижте какво описа доцент доктор Кирил Стоянов от Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория в изявление за Novini.bg - по какви научни задания се работи в НАО Рожен и какви са последните постижения на българската астрономия.
Свалянето на огледалото на телескоп. То е било откарано в Германия за алуминизация презсептември и в този момент още веднъж е на Рожен. Автор на фотографията: Даниел Чанлиев
1. Днес на 16 март се отбелязва Денят на астрономическите обсерватории, по какъв начин Институтът по астрономия с НАО ще означи празника?
Институтът по астрономия не планува по-специално честване на Денят на астрономическите обсерватории. Както всеки ден, обсерваторията на Рожен ще бъде отворена за гости, които ще могат да прегледат двуметровия телескоп в НАО Рожен и да изслушат забавна лекция от астрономите в Обсерваторията. През годините, Институтът постоянно провежда Дни на отворените порти, празнувания на кръгли годишнини от откриването на НАО Рожен, а през 2015 година организирахме и честване по случай 25 години от изстрелването на галактическия телескоп „ Хъбъл”.
2. По какви научни задания се работи сега в Обсерваторията в Рожен?
Различните телескопи в НАО Рожен и инстументите към тях ни дават опция да изпълняваме огромен набор от задания. С телескопите в Рожен се изследват както обекти от Слънчевата система, като комети и метеорити, през разнообразни типове звезди и звездни купове от нашата Галактика, по този начин и следим далечни галактики, квазари и блазари. Почти всички астрономи от Института работят и по огромни планове с сътрудници от разнообразни страни – Полша, Франция, Германия, Сърбия, Русия, Австрия, Испания, Индия и други Част от научните задания включват спектрално проучване на двойни звезди, проучване на магнитната интензивност на звезди колоси, проучване на фотометричната колебливост на дейни галактични ядра, проучване на слънчевите протуберанси, проучване на звездния вятър от солидни звезди и доста други. Може да се каже, че всичко, което актуалната астрофизика слага като въпроси, е застъпено в научните задания на астрономите от Института по астрономия.
3. Какви са последните постижения на българската астрономия?
В края на 2017 година бяха оповестени две научни публикации с българско присъединяване в съществени интернационалните научни списания. На първата от тях, оповестена в списание Nature, авторския колектив включва астрономи от доста страни и в него вземат участие учените от ИА с НАО проф. доктор Румен Бачев, доцент доктор Бойко Михов, проф. доктор Евгени Семков, доцент доктор Люба Славчева-Михова и доцент доктор Антон Стригачев. Изследването касае променливостта на блазара CTA 102, която се дължи на извит нехомогенен джет. Част от наблюденията за приемането на този резултат са направени с телекопите на НАО Рожен и АО Белоградчик.
Втората обява е в списание Science и също е от огромен интернационален колектив. В него взе участие проф. дфн Невена Маркова от Института по астрономия. Статията се отнася за звездообразуването в мъглявината Тарантула.
Всъщност, през 2017 година са оповестени общо 47 публикации с създатели астрономи от Института в списания с импакт фактор или импакт сан.
Участието на учените от ИА с НАО в огромни интернационалните колективи и акции за наблюдения на разнообразни астрономически обекти демонстрира, че българските астрономи са уважавани в астрономическите среди, а наблюдателната техника е надеждна и на международно равнище.
4. Имате ли информация какъв брой туристи годишно посещават обсерваторията в Рожен?
През 2017 година към 15 000 индивида са посетили НАО Рожен. Освен туристи, обсерваторията се употребява и за школи и практики на възпитаници и студенти. Опитваме се да балансираме сред профисионална астрономическа обсерватория и място, където човек може да заведе фамилията си и да научи освен това за астрономията. Но всъщност, НАО Рожен си остава място за астрономически проучвания и се надяваме, че гостите на обсерваторията ще ни извинят, в случай че от време на време лекторът по време на визитата им е недоспал.
5. Какви са проблемите на обсерваторията, с които хората, които работят там, са принудени да се сблъскват?
Проблемите на учените в България са добре известни на обществото и са свързани най-много с незадоволително финансиране на науката по принцип. През 2017 година беше отпуснато целево финансиране за обсерваторията в Рожен благодарение на Областната администрация на Смолян в размер на 540 000 лв.. С тези пари беше алуминизирано основното огледало на двуметровия телескоп на НАО Рожен, бяха ремонтирани кулите на по-малките телескопи, бяха закупени три нови CCD камери за телескопа, направи се профилактика на системата на ръководство на телескопа и други действия, които усъвършенстваха изискванията на работа за астрономите.
6. Какви са идните звездни събития?
През нощта на 27 против 28 юли ще може да се следи цялостно лунно затъмнение. Това ще бъде второто лунно затъмнение за годината, само че за разлика от първото, това ще може да се следи от България.
През август и септември, кометата 21P/Giacobini-Zinner ще доближи до към 6 звездна големина. Тя ще може да се ноблюдава с дребни телескопи и бинокли през втората половина на нощите. Най-вероятно частици от опашката на кометата ще подхранят метеорния поток Дракониди с най-много на 9 октомври.
Най-очакваната комета през годината е 46P/Wirtanen. Очаква се през декември да стане толкоз ярка, че да се вижда с просто око.
Повече информация за идните астрономически събития, читателите могат да намерят в Астрономическия календар, издаван от Института по астрономия, както и на уеб страницата на обсерваторията и Фейсбук страницата на института.
Снимка на кулата на 2м телескоп в НАО Рожен; Автор на фотографията: Венцислав Димитров
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ