Празнуваме Петдесетница! Ето какво се прави на днешния ден
Днес, на 12 юни означаваме Петдесетница. Това е един от най-големите православни празници. Той се отбелязва на 50-ия ден след Великден – постоянно в неделя.
Петдесетница се чества рожденият ден на Христовата черква. На този ден Иисус Христос основава църквата си на земята посредством пращането на Светия Дух.
Според библейското поверие на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било цялостно с поклонници, пристигнали за огромния юдейски празник, отдаден на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха дружно с Христос. Внезапно се чул звук, като че ли задухал мощен вятър и извършил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, наподобяващи на огнени езици.
Апостолите се изпълнили със Светия Дух и почнали да славят Бога на всички езици, които до тогава не знаели. Пламъците били забележимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите възпитаници, на които била дадена силата да проповядват Христовото обучение на всички нации. Така били сложени основите на Църквата, по тази причина и празникът Петдесетница се счита за неин рожден ден.
Празникът Петдесетница се назовава също и Света Троица, защото слизането на Светия дух преобразява освен апостолите, само че и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение. В понеделника след Петдесетница е празникът на Светия Дух.
Ореховите листа имат значимо значение и в българските обичаи на Света Троица. Тъй като се има вяра, че душите на умрелите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои региони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници дамите носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си.
Вярва се, че по този метод те „ могат да чуят или да видят “ умрелите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „ с цел да вършат сянка на умрелите “.
В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а по-късно също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско назовават Петдесетница „ празник на липата “, тъй като в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората минават под венец от липови клони „ за здраве “.
Петдесетница се чества рожденият ден на Христовата черква. На този ден Иисус Христос основава църквата си на земята посредством пращането на Светия Дух.
Според библейското поверие на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било цялостно с поклонници, пристигнали за огромния юдейски празник, отдаден на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха дружно с Христос. Внезапно се чул звук, като че ли задухал мощен вятър и извършил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, наподобяващи на огнени езици.
Апостолите се изпълнили със Светия Дух и почнали да славят Бога на всички езици, които до тогава не знаели. Пламъците били забележимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите възпитаници, на които била дадена силата да проповядват Христовото обучение на всички нации. Така били сложени основите на Църквата, по тази причина и празникът Петдесетница се счита за неин рожден ден.
Празникът Петдесетница се назовава също и Света Троица, защото слизането на Светия дух преобразява освен апостолите, само че и всички присъстващи, които повярвали в Христа и приели Светото кръщение. В понеделника след Петдесетница е празникът на Светия Дух.
Ореховите листа имат значимо значение и в българските обичаи на Света Троица. Тъй като се има вяра, че душите на умрелите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои региони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници дамите носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си.
Вярва се, че по този метод те „ могат да чуят или да видят “ умрелите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „ с цел да вършат сянка на умрелите “.
В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а по-късно също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско назовават Петдесетница „ празник на липата “, тъй като в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората минават под венец от липови клони „ за здраве “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ