Днес можем да открием най-различни източници на информация, имаме свободен

Днес можем да открием най-различни източници на информация, имаме свободен достъп до интернет, всяка библиотека е налична и подготвена да разгърне своя набор на информация, а учебните заведения, за най-голяма наслада на мнозина, са безвъзмездни. Въпреки това можем да бъдем очевидци на понижаващия се интерес към науката, откриваме неналичието на хъс и предпочитание за откриването на нови хоризонти, както и самоограничение и даже игнориране на науката, която във всеки един миг е подготвена да подаде ръка на жадните за познания. Преди повече от 2 века, всички прозорци на света са затворени или доста лимитирани.

Само заможните българи са имали достойнството да прекрачат прага на учебното заведение. Стоян Кръстов Ватралски е лишен от това благополучие. Роден на 7 март 1860 година в село Вакарел, той може да наследи само и единствено специалността на татко си Кръсто – пастир. Като доста други свои връстаници по това време, Стоян няма опция да се образова. Любопитството му го стимулира да натрупа познания, колкото се може повече, само че не може да чете до 14-годишна възраст. Преди това работи с татко си, а вечерните истории към огъня са свързани с гневните и безпощадни еничари, които не простят на никого.

През 1874 година е признат в интернат за подготовка на учители и свещеници в Самоков, преподава му духовник Захари Николов. С доста труд и безсънни нощи, само че най-сетне покрай мечтаните си отговори, дребният Стоян Ватралски съумява да вземе четири години за две. Той не съжалявал за пропуснатите години, изключително в този момент, когато вратите на знанието към този момент са налични. Връща се във Вакарел през 1877 година и съумява да избяга от башибозуци на полето, които в този миг били жадни за кръв. За този миг, Ватралски постоянно ще споделя в спомените си, че тогава се е молил на Христос за избавление. Същата година се връща назад в Самоков и стартира да работи измежду американски мисионери.

Занимава се най-вече с домашна работа. Дали поради положителното отношение или за по-сериозни шансове за развиване, Стоян приема евангелското вероизповедание. Смяната на вярата, освен това в много бурни времена за България, носи единствено главоболия от родния му татко, както и митрополит Доситей, който избира да изпрати точно овчарския наследник в учебно заведение. Митрополитът в никакъв случай не прости тази измяна, а в резултат на това отричане, както и още доста други спорове, ще се забрани и по-нататъчното самопризнание като създател, държавник и журналист. Ватралски бързо печели реномето си на нежелателен посетител и изменник. Със лични средства, младежът продължава да учи в Американското учебно заведение в Самоков и прекарва още четири години – 1878-1882 година След това работи още веднъж с евангелисти в Хасково.

В този интервал харчи парите си само за прехранване и книги, когато не работи, овчарският наследник постоянно се забелязвал с книга в ръка. През 1884 година е предложен от американските мисионери да продължи образованието си в Съединени американски щати. Като доста други емигранти, той се озовава в Ню Джърси без никакви пари, а британският език е изключително отдалечен. За интервала от 1886-1888 година ще приключи Теологическо учебно заведение при Хауърдския университет във Вашингтон. След това ще проповядва в разнообразни църкви и най-често ще приказва за родната си България. Разказите му притеглят вниманието на аудиторията и скоро стартира да написа материали и за разнообразни вестници.

Снимка: By Vladimirov st – Template:Изворът на бялото приятелство т.24, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11457581

През 1892 година се мести в Кеймбридж, Масачузетс. Именно там за първи път ще успее да види Харвардския университет. Приемат го като „ специфичен студент “, без да осъзнават, че Стоян Ватралски е доста повече от това. За две години той учи и в същото време работи с редица ежедневници, някои от изявленията му са стихотворения. Ораторските благоприятни условия на младежа са изключителни, той има мощен и компактен глас, а като прибавим и впечатляващия европейски акцент, доста скоро Стоян получава един специфичен прякор – „ Българският Толстой “. Най-вероятно и дългата му брада оказва помощ за това название.

Сред някои от най-големите му триумфи са премиите за красноречие, връчени освен за гения му, само че и за разнообразните знания. Последната му година става още по-паметна за историята на влиятелното образователно заведение. В неизвестен конкурс за текст на бакалаварския химн, Стоян взе участие в псевдоним „ попа “. Неговата ария продължава да се извършва и до през днешния ден при дипломирането на студентите със степен „ Бакалавър “. Въпреки голямото разстояние, възпитаникът на Харвард в никакъв случай не не помни своите корени и се включва на драго сърце в емигрантско студентко сдружение „ България “.

Същото е основано от братя Балабанови през 1890 година и съществува още 7 години. По това време българите там срещат американската общност с българския народен въпрос. Многократно написа до София с молба да бъдат изпратени книги и вестници, които да преведе на британски и да популяризира. Пише два пъти – през 1896 година и през 1990 година Във второто си писмо прибавя следното:

„ Трябват ми документи, които преглеждат въпроса всестранно за да подготвя на британски отбраната на македонската идея в Съединените страни. То ми е патриотична служба. Хората дано разискват дали перото е по-мощно от сабята. Аз за себе си съм решил, че моето перо е по-мощно от моята сабя. “

Не е ясно дали получава помощ от София, само че на 7 април 1900 година неговата публикация „ Наближаващото въстание в Македония “ е оповестено на страниците на вестник „ Бостън Транскрипт “. Неговите думи са казус и до този миг липсва съответно разглеждане на казуса, освен това, Ватралски не стопира да припомня, че за българите в Македония – България е свободната част от отечеството. В последните си редове приканва учени като Джордж Кенън да ревизират даже езика и етническата принадлежност на македонците, чийто език е просто акцент на българския.

Българинът от Вакарел се оказва мечтано перо за издания като The New York Tribune, The Forum, The Chicago Tribune и още доста други. В началото на XX век или 1900 година декларира, че се прибира в България и всеки вестник, където е оставил своето име, с горест оповестява за неговото тръгване. Мнозина считат, че Стоян Ватралски изоставя блестяща кариера, само че корените са по-силни от всичко. Преди да замине, държи една последна тирада в чест на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан.

Същият е боен сътрудник на лондонското издание „ Daily News “ и идва в България, с цел да отразява Априлското въстание, както и Руско-турската война. Редовете му за Батак са красноречиви:

„ „ …Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, само че не и разрушена, не и изключително потърпевша. Сградата бе ниска, с невисок покрив, поддържан от тежки неравномерно ситуирани сводове, които, доколкото можехме да забележим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе прекомерно ужасно, в случай че човек задържеше погледа си. Огромно количество отчасти обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели остатъци, насъбрани до половината от дистанцията до тъмния таван, правейки го да наподобява още по невисок и тъмен, защото лежащите в развой на изгниване тела бяха прекомерно страшни за гледане. Човек не би могъл да си показа чак подобен смут. Всички отвърнахме взор отвратени и замаяни и се заклатушкахме на открито от тази къща на страшната злина, щастливи да се озовем още веднъж на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо още веднъж и още веднъж над 100 пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях облекла и към момента висяща плът, гниещи дружно, глави на дами, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни на всички места. На едно място ни демонстрираха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина девойки били изклани до едно, откакто се скрили – несметно удостоверение за което са останалите там кости. Навсякъде – смут след ужас… “

Именно за този собствен сътрудник, Стоян Ватралски дава обещание да направи всичко допустимо, с цел да вдигне отговарящ монумент. При завръщането си в България, възпитаникът на Харвард закупува къща в Красно село и се дами за брачната половинка си Василка. Основава Българо-Американско сдружение. До края на живота си се бори за установяването на другарски връзки сред двете страни, които е обикнал толкоз доста. Преподава в Американския лицей и Софийския университет. Става добър другар с Иван Вазов, професор Иван Шишманов, Симеон Радев и Пейо Яворов. Многократно отхвърля политически постове и постоянно ще бъде последовател на Стефан Стамболов.

По време на Балканската и Първата Световна война ще употребява своите връзки с известни персони, с цел да сложи българския въпрос и пред тях, запознавайки света с проблемите на страната. С експлоадирането на Балксанската война ще замине за Англия, с цел да пази ползите на родината си. Обяснява, че познанията му са доста по-силни в дипломацията и даже да жертва живота си на фронта, няма да бъде толкоз скъп, колкото ще бъде в Англия. Българското законодателство отхвърля финансиране. В финален опит, Стоян взема решение да изтегли заем против ипотека на жилището си и на 22 октомври 1912 година отпътува за острова.

На лични разходи стартира да чете лекции, намира се с наследниците на Уилям Гладстоун. Обикаля Лондон, Ливърпул, Лийдс, Брадфорд и още доста други. В благотворителната сметка „ Подпомагателният комитет за заболели и потърпевши от войната “ в София, управителен персонално от кралица Елеонора, са насъбрани над 50 000 английски лири. Междувременно българското перо продължава да пуска публикации в разнообразни издания, говорейки за войната на Балканите. За всичко това, Ватралски в никакъв случай не желае и стотинка, както и не трансформира метода си на живот. Продължава да живее непретенциозно в дребната си къща. Отглежда плодове и зеленчуци, обръща изключително внимание на копринени буби и ракита.

Снимка:  By Vladimirov st – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11445505

Отказва редица държавни постове, в никакъв случай не става свещеник на евангелистка черква, с цел да получава пари. Не се отхвърля и от корените си. Не пропуща да опише, че е пастирски наследник. През 1924 година гостува в Съединени американски щати, където се празнува 30-годишнината от завършването в Харвард. Вестник Boston Globe отделя първата страница за толкоз мистичния българин, който им дава фотография до татко си в обичайно облекло. Никога не стопира да приказва за детството си, за положителния поп Захари и за овчарските си прекарвания.

Стоян Ватралски е пропуснат и премахнат от историята в резултат на неговите убеждения и вяра, постигнатото като че ли се не помни, само че хората въпреки всичко го познават. След дълго боледуване, брачната половинка му Василка е извикала професор Молов. Същият е прочут като величие в медицината и не взимал по-малко от 500 лв. за посещаване. Молов дошъл, прегледал пациента и отказал парите. Той познал доста добре Ватралски. Заявил, че в никакъв случай не може да се отблагодари за стореното и в този момент имал тази опция. Доктор Молов посещавал Ватралски по няколко пъти в седмица и в никакъв случай не протяга ръка към парите. В едно от многото изявленията, Ватралски е запитан дали е редно да се изпратят и други посланици в Съединени американски щати, с цел да срещат света с българската идея, ето какво дава отговор той:

„ Много вярна е мисълта ви. Не единствено че не е неприятно, само че нужда е. Ние постоянно сме правили неточност, че сме считали тия неща за разкош – непотребни. Считайки нашата идея за права, ние сме желали чужденците да ни съчувстват; само че те не постоянно знаят нещата в същинската им светлина. Не е задоволително за една идея да е права: нужно е и да я представиш на непознатото публично мнение. То би трябвало да я знае, в случай че желаеш да ти симпатизира и да те поддържа. “

Въпреки забравата, дано не забравяме и една доста значима мисъл на Стоян Ватралски:
„ „ Щом днешний дух те не схваща, след 100 години различен ще те цитира?? “ “

Заглавна фотография: By Vladimirov st – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11445505