Мегафоните на властта и призраците на дезинформацията
Днес медиите май не са четвъртата власт, а единствено продължение на първата
Когато си част от машина, ти си „ в тренда “ единствено като зъбец в колелото
В ерата на осведомителна лавина, лъжата не просто се промъква в новините, мненията и анализите, тя дефилира свободно, издокарана като факт. Щом може, щом се харчи! Като няма последици, когато контролът е заобиколим, за какво въобще някой да се тормози за истината?
Не става дума за инцидентни неточности или за несъзнателно изтървана неправилност. А за лъжата като преднамерена дезинформация за реализиране на мечтана цел, придобиване на изгоди или за отбягване на нежелани последствия от лични или непознати дейности.
Любопитен е груповият типаж – умишлен производител на неистини, операции и агитация. Този артикул на цяла система, издигната върху, политическо послушание и корпоративен интерес. Как се основава подобен измамник, какви са психическите последици за него от тази процедура?
От най-дълбока античност управниците залагат на операции доста преди терминът да се е появил. Във Вавилон при представянето на Законите на Хамурапи на хората напоително е обяснявано, че се основават, с цел да пазят слабите от мощните и в полза на бедните. Разбира се, законите са били в интерес на мощните и богатите.
В „ Труд news “ от 31.03. четем в : „ Либералните институции в Съединени американски щати и Европа, в това число и в България, лимитират свободата в името на видимо потребни цели - " битка с дезинформацията ", " отбрана на разнообразието "... само „ формалната истина, утвърдена от държавното управление “, е позволена... Това е цифрова форма на идеологическа тирания. “
Колективният типаж на журналиста-лъжец не е изключение - той е норма. А нормата се поддържа, тъй като е комфортна за мощните на деня. Медиите не са баш стожери на публичния интерес, те на първо място са оръжие на властта за въздействие и надзор. С едно тракване на мишката, непроверената информация се популяризира като вирус, а истината се изкривява.
Борбата за внимание се трансформира в главен приоритет, днешните журналистически стандарти постоянно се подкопават в името на експедитивност и сензация. Възходът на цифровите технологии и обществените медии направиха новините да доближават до публиката за секунди, само че за сметка на качеството на информацията.
В обществените мрежи царува хаосът на непровереното и изсмуканото от пръстите. Истината там не се ревизира – тя се споделя. „ Ако е в интернет, значи е истина “ за голям % хора. Няма публицистичен надзор, новината минава през нечий статус във Фейсбук. Има лавинообразно разпространение на измислици и непроверени обстоятелства.
Фокусът от меродавност към сензации и неистини се измести с появяването на „ кликбeйт “ културата. На практиката за основаване на сензационни или подвеждащи заглавия с единствената цел примамване на най-широка публика за придобиване на оптимален брой кликове и трафик. Инструмент за облага, вместо за осведомление.
Там се подвизават така наречен призраци на дезинформацията. Медийни субекти или обособени публицисти, умишлено или неумишлено разпространяващи погрешни обстоятелства или подвеждащи условия. Възползват се от обществените мрежи и цифровите платформи, с цел да популяризират бързо и на нашироко дезинформация.
В интернет пространството отговорността се размива и " призраците " остават ненаказани. Затова там са необятно публикувани и „ анонимните престижи “, които постоянно се базират на източници като „ лекарите предлагат “, „ учените са потвърдили “. Мнозина имат вяра.
Пропагандата е обречена на неуспех, когато наподобява на агитация. Затова опитните манипулатори не я продават като реклама, а с доста достоверна информация и от публични източници. Бяла агитация, целяща подчертаването на превъзходството на някои идеологии, проекти, лица или акции.
Наричат ги още „ мегафони на властта “ - медии и публицисти, безрезервно предаващи посланията на поръчалите ги. Независимо дали става дума за партии или държавни управления, корпорации или други авторитетни структури. С цел пробутване на избрани хрумвания, позиции и ползи възпроизвеждат дадената им информация постоянно в необработен тип, при липса на изчерпателен разбор и обективност.
Черната агитация употребява особено изфабрикувани неистини, разпространявайки очевидно погрешна информация. Младите генерации сред 18 - 40 години всеобщо са потопени в такова дълготрайно оглупяващо манипулиране в мрежата. Те най-често пазарят и вършат разплащания в нея, разумно те са и новият прицел на телефонни измамници.
Контролираните медии и груповият поръчков типаж в публицистиката са действителност съвсем на всички места по света. Освен цензурата, същински зложелател на самостоятелната публицистика е жаждата за внимание. „ Продавай неистини, печели кликове! “, диктува комерсиализацията на медиите.
В свят, където броят на кликовете носи доходи, малко са издателите, които имат потребност от голата истина. Тя нерядко просто пречи на бизнеса. А сензацията оказва помощ. В ерата на „ Бързай, преди да е изстинало! “, кой ще ти ревизира обстоятелства? Ако е неистина – кой ще я помни на другия ден? Медиите са ориентирани да залагат на несъмнено - на късата памет на обществото.
Те са мощно оръжие за политическо влияние, дописниците в тях съгласно ползите на спонсорите образуват злободневните разкази в обществото. Слушат заповеди, подават сюжети, манипулират електората. Че и се назовават „ самостоятелни “. Днес медиите май не са четвъртата власт, а единствено продължение на първата. Тук значима мощ са и социолого-политолозите на повикване.
Кои и за какво се наемат по този начин да си вадят хляба? Защо да разклащаш лодката, в случай че това значи да загубиш приход? Когато парите приказват, истината мълчи. Мегафоните на властта не осведомят, а инструктират. Правилната “ истина е онази, която е комфортна за ръководещите. Когато си част от машина, ти си „ в тренда “ единствено като зъбец в колелото.
Лъжата, като съзнателно изкривяване на обстоятелства, е неразделна част от живота на хората. Бива бяла и позитивна, има я като резултат нездравословна и негативна, употребена за навреждане на други хора или за персонална полза. Такава нормално има съществени последствия както за този, който лъже, по този начин и за хората към него.
Лъжата е най-отровната форма на другарство. Психологическите последствия от лъжата за самия измамник могат да бъдат обилни - да загуби доверие в връзките с близки и познати; да понася стрес от боязън да не бъде разкрит; да се усеща обезпокоителен или депресиран в очакване на спорове, изживявайки се отговорен.
Стига се нерядко до морална ерозия, познавателен дисонанс, професионално отчуждение. Мнозина напуснаха журналистическото занятие, с цел да се спасят от следствията, други го вършат в последно време, въодушевени младежи не напират. Здраво стоят към момента лицата от груповия типаж, фабрикуващи агитация и операции. Примерите за професионална деградация.
Времето роди тези герои. Но и то се трансформира, вика новите. Национално и цивилен дейните, мислещите сериозно, отказващите да прислужват, морално виновните. Все още звучи наивно. Но истината не е единствено въпрос на позиция, тя е и въпрос на избор. Времето го постанова все по-твърдо!
Автор:
trud.bg
Когато си част от машина, ти си „ в тренда “ единствено като зъбец в колелото
В ерата на осведомителна лавина, лъжата не просто се промъква в новините, мненията и анализите, тя дефилира свободно, издокарана като факт. Щом може, щом се харчи! Като няма последици, когато контролът е заобиколим, за какво въобще някой да се тормози за истината?
Не става дума за инцидентни неточности или за несъзнателно изтървана неправилност. А за лъжата като преднамерена дезинформация за реализиране на мечтана цел, придобиване на изгоди или за отбягване на нежелани последствия от лични или непознати дейности.
Любопитен е груповият типаж – умишлен производител на неистини, операции и агитация. Този артикул на цяла система, издигната върху, политическо послушание и корпоративен интерес. Как се основава подобен измамник, какви са психическите последици за него от тази процедура?
От най-дълбока античност управниците залагат на операции доста преди терминът да се е появил. Във Вавилон при представянето на Законите на Хамурапи на хората напоително е обяснявано, че се основават, с цел да пазят слабите от мощните и в полза на бедните. Разбира се, законите са били в интерес на мощните и богатите.
В „ Труд news “ от 31.03. четем в : „ Либералните институции в Съединени американски щати и Европа, в това число и в България, лимитират свободата в името на видимо потребни цели - " битка с дезинформацията ", " отбрана на разнообразието "... само „ формалната истина, утвърдена от държавното управление “, е позволена... Това е цифрова форма на идеологическа тирания. “
Колективният типаж на журналиста-лъжец не е изключение - той е норма. А нормата се поддържа, тъй като е комфортна за мощните на деня. Медиите не са баш стожери на публичния интерес, те на първо място са оръжие на властта за въздействие и надзор. С едно тракване на мишката, непроверената информация се популяризира като вирус, а истината се изкривява.
Борбата за внимание се трансформира в главен приоритет, днешните журналистически стандарти постоянно се подкопават в името на експедитивност и сензация. Възходът на цифровите технологии и обществените медии направиха новините да доближават до публиката за секунди, само че за сметка на качеството на информацията.
В обществените мрежи царува хаосът на непровереното и изсмуканото от пръстите. Истината там не се ревизира – тя се споделя. „ Ако е в интернет, значи е истина “ за голям % хора. Няма публицистичен надзор, новината минава през нечий статус във Фейсбук. Има лавинообразно разпространение на измислици и непроверени обстоятелства.
Фокусът от меродавност към сензации и неистини се измести с появяването на „ кликбeйт “ културата. На практиката за основаване на сензационни или подвеждащи заглавия с единствената цел примамване на най-широка публика за придобиване на оптимален брой кликове и трафик. Инструмент за облага, вместо за осведомление.
Там се подвизават така наречен призраци на дезинформацията. Медийни субекти или обособени публицисти, умишлено или неумишлено разпространяващи погрешни обстоятелства или подвеждащи условия. Възползват се от обществените мрежи и цифровите платформи, с цел да популяризират бързо и на нашироко дезинформация.
В интернет пространството отговорността се размива и " призраците " остават ненаказани. Затова там са необятно публикувани и „ анонимните престижи “, които постоянно се базират на източници като „ лекарите предлагат “, „ учените са потвърдили “. Мнозина имат вяра.
Пропагандата е обречена на неуспех, когато наподобява на агитация. Затова опитните манипулатори не я продават като реклама, а с доста достоверна информация и от публични източници. Бяла агитация, целяща подчертаването на превъзходството на някои идеологии, проекти, лица или акции.
Наричат ги още „ мегафони на властта “ - медии и публицисти, безрезервно предаващи посланията на поръчалите ги. Независимо дали става дума за партии или държавни управления, корпорации или други авторитетни структури. С цел пробутване на избрани хрумвания, позиции и ползи възпроизвеждат дадената им информация постоянно в необработен тип, при липса на изчерпателен разбор и обективност.
Черната агитация употребява особено изфабрикувани неистини, разпространявайки очевидно погрешна информация. Младите генерации сред 18 - 40 години всеобщо са потопени в такова дълготрайно оглупяващо манипулиране в мрежата. Те най-често пазарят и вършат разплащания в нея, разумно те са и новият прицел на телефонни измамници.
Контролираните медии и груповият поръчков типаж в публицистиката са действителност съвсем на всички места по света. Освен цензурата, същински зложелател на самостоятелната публицистика е жаждата за внимание. „ Продавай неистини, печели кликове! “, диктува комерсиализацията на медиите.
В свят, където броят на кликовете носи доходи, малко са издателите, които имат потребност от голата истина. Тя нерядко просто пречи на бизнеса. А сензацията оказва помощ. В ерата на „ Бързай, преди да е изстинало! “, кой ще ти ревизира обстоятелства? Ако е неистина – кой ще я помни на другия ден? Медиите са ориентирани да залагат на несъмнено - на късата памет на обществото.
Те са мощно оръжие за политическо влияние, дописниците в тях съгласно ползите на спонсорите образуват злободневните разкази в обществото. Слушат заповеди, подават сюжети, манипулират електората. Че и се назовават „ самостоятелни “. Днес медиите май не са четвъртата власт, а единствено продължение на първата. Тук значима мощ са и социолого-политолозите на повикване.
Кои и за какво се наемат по този начин да си вадят хляба? Защо да разклащаш лодката, в случай че това значи да загубиш приход? Когато парите приказват, истината мълчи. Мегафоните на властта не осведомят, а инструктират. Правилната “ истина е онази, която е комфортна за ръководещите. Когато си част от машина, ти си „ в тренда “ единствено като зъбец в колелото.
Лъжата, като съзнателно изкривяване на обстоятелства, е неразделна част от живота на хората. Бива бяла и позитивна, има я като резултат нездравословна и негативна, употребена за навреждане на други хора или за персонална полза. Такава нормално има съществени последствия както за този, който лъже, по този начин и за хората към него.
Лъжата е най-отровната форма на другарство. Психологическите последствия от лъжата за самия измамник могат да бъдат обилни - да загуби доверие в връзките с близки и познати; да понася стрес от боязън да не бъде разкрит; да се усеща обезпокоителен или депресиран в очакване на спорове, изживявайки се отговорен.
Стига се нерядко до морална ерозия, познавателен дисонанс, професионално отчуждение. Мнозина напуснаха журналистическото занятие, с цел да се спасят от следствията, други го вършат в последно време, въодушевени младежи не напират. Здраво стоят към момента лицата от груповия типаж, фабрикуващи агитация и операции. Примерите за професионална деградация.
Времето роди тези герои. Но и то се трансформира, вика новите. Национално и цивилен дейните, мислещите сериозно, отказващите да прислужват, морално виновните. Все още звучи наивно. Но истината не е единствено въпрос на позиция, тя е и въпрос на избор. Времето го постанова все по-твърдо!
Автор:
trud.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ