&format=webp)
Когато креативността среща алгоритъма: AI като създател на нови културни кодове
Днес, когато логаритмите са способни да основават филми, да пишат есета и да композират симфонии, един въпрос все по-често разделя артистичната общественост: ще размени ли AI създателите – или просто ще им даде нови принадлежности?
В подтекста на иновационната платформа Sónar+D, която съчетава технологии и изкуство в границите на едноименния фестивал в Барселона, финландският електронен актьор Виле Хаймала и тайландският композитор и AI откривател Ябой Ханой (Ламтарн Хантракул) оферират изцяло друга вероятност: не да се борим с машината, а да ѝ дадем глас, написа Euro News.
„ Изкуственият разсъдък може да прави това, което ние вършим – просто по-бързо и много по-евтино “, признава Хаймала, като въпреки всичко прибавя: „ По-голямата част от AI-генерираното наличие, което виждаме онлайн, е ориентирано към най-обикновеното човешко държание. То е бланка, а не повсеместен израз. “
Със своя план Hyporeal, който дебютира за пръв път в Берлин, а по-късно на Sónar+D, Хаймала отива още по-далеч. Възприема себе си не като актьор, който употребява изкуствения разсъдък като инструмент, а като „ продуцент “ на самия AI актьор.
Вместо да диктува какво да се генерира, той основава разнообразни „ лабиринти “ от противоположни връзки сред обособени модели, тъй че логаритмите да стартират да трансформират личните си входове, до момента в който изгубят връзка с човешкото и намерят собствен неповторим почерк.
„ Все едно съм Рик Рубин на дивана, който споделя на модела: ‘Не, още звучиш прекомерно човешки’ “, майтапи се Хаймала. За него цената се крие не в повторението, а в трансформацията.
Ябой Ханой също вижда изкуствения разсъдък не като опасност, а като опция за „ по-обхватна форма “ – не за замяна на виртуозността, а за отваряне на сцената за нови гласове. Неговата победа в състезанието AI Song Contest 2022 с песента Enter Demons and Gods единствено потвърждава, че логаритъмът може да бъде действителен сътрудник в изкуството, а освен инструмент за оптимизация.
„ AI ще размени единствено това, което към този момент е функционална, фонова музика – за фитнес, фокус или реклами “, споделя Хаймала. „ Но изкуството, което споделя истории, ще стане още по-ценно. “
В този подтекст технологиите не унищожават наличието, направено от индивида – те просто го отварят, като разрешават на хора без официално образование да осъществят поетични хрумвания и да построяват „ музикални подиуми, водени от слушателя “ – съвсем както се основават интернет миймове.
И двамата актьори отхвърлят концепцията, че AI би трябвало просто да „ копира индивида “ или да основава наличие, което е безвредно за всеобща приложимост. Именно там те виждат главната заплаха – не в самата технология, а в това по какъв начин тя се употребява от всеобщите платформи.
Хаймала неслучайно подлага на критика „ шумния поток от незначителност “, който изпълва обществените мрежи. А в книгата журналистката Лиз Пели разкрива по какъв начин Spotify към този момент опитва с плейлисти, генерирани от AI – не поради самото изкуство, а за облага.
Именно по тази причина Sónar+D се оказва съвършената сцена за един нов диалог: не какво ще ни „ отнеме “ AI, а какво още не сме пробвали да вършим дружно.
Когато Хантракул, по-известен с артистичния си прякор Ябой Ханой, печели състезанието AI Song Contest през 2022 година с пробния си трак Enter Demons and Gods, това се трансформира в доста повече от софтуерна проява.
Произведението е персонален, културен и концептуален акт – кулминационна точка на кариера, почнала с двойна компетентност по приложна физика и музика в Йейл, минала през Гугъл и TikTok и завърнала се към корените му в обичайна тайландска музика.
„ Исках всички тези неща да се слеят в нещо осезаемо – един музикален манифест “, споделя Ханой.
Вместо да употребява машинното образование за основаване на повсеместен тон, той го насочва към изцяло друга задача: да въплъти мелодии, ладове и настроения от Югоизточна Азия, изключително от Тайланд, по метод, по който единствено машината може да го направи.
Enter Demons and Gods изцяло съзнателно отхвърля западната система на еднообразно темперирано конфигуриране – стандартът, по който работят множеството принадлежности и музикални софтуери. Ханой основава лични AI модели, подготвени да работят с нетемперирани скали и музикални структури, характерни за обичайните тайландски принадлежности.
„ Озовах се в едно в действителност красиво пространство – мелодии, които не биха могли да се появят без машинно образование “, споделя той. Резултатът е музика, която не се поддава на лесни избрания – не е нито класическа, нито електронна, нито тайландска в обичайния смисъл, само че звучи като нещо по едно и също време познато и изцяло ново.
След триумфа си в състезанието, Хантракул уголемява опитите си – освен в музикалната сфера, само че и в области като танцова хореография и митологично описване. Той има вяра, че AI може да се трансформира в притежател на културна памет, също както древен съд или национална носия.
„ Ако обучим изкуствения разсъдък с тайландска история, архитектура, дизайн и мелодии, той се трансформира в жив артефакт на тази просвета “, споделя той. „ Моята хармония постоянно изхожда от почитание – към традицията и историята. “
Също като Виле Хаймала, Ханой употребява AI не просто като асистент в творчеството, а като средство за извеждане на нови културни кодове.
Двамата актьори ще се срещнат по време на Sónar+D в Барселона, където не просто ще показват софтуерни нововъведения, а ще слагат и значими въпроси за идентичността, израза и авторството в ерата на логаритмите.
В подтекста на иновационната платформа Sónar+D, която съчетава технологии и изкуство в границите на едноименния фестивал в Барселона, финландският електронен актьор Виле Хаймала и тайландският композитор и AI откривател Ябой Ханой (Ламтарн Хантракул) оферират изцяло друга вероятност: не да се борим с машината, а да ѝ дадем глас, написа Euro News.
„ Изкуственият разсъдък може да прави това, което ние вършим – просто по-бързо и много по-евтино “, признава Хаймала, като въпреки всичко прибавя: „ По-голямата част от AI-генерираното наличие, което виждаме онлайн, е ориентирано към най-обикновеното човешко държание. То е бланка, а не повсеместен израз. “
Със своя план Hyporeal, който дебютира за пръв път в Берлин, а по-късно на Sónar+D, Хаймала отива още по-далеч. Възприема себе си не като актьор, който употребява изкуствения разсъдък като инструмент, а като „ продуцент “ на самия AI актьор.
Вместо да диктува какво да се генерира, той основава разнообразни „ лабиринти “ от противоположни връзки сред обособени модели, тъй че логаритмите да стартират да трансформират личните си входове, до момента в който изгубят връзка с човешкото и намерят собствен неповторим почерк.
„ Все едно съм Рик Рубин на дивана, който споделя на модела: ‘Не, още звучиш прекомерно човешки’ “, майтапи се Хаймала. За него цената се крие не в повторението, а в трансформацията.
Ябой Ханой също вижда изкуствения разсъдък не като опасност, а като опция за „ по-обхватна форма “ – не за замяна на виртуозността, а за отваряне на сцената за нови гласове. Неговата победа в състезанието AI Song Contest 2022 с песента Enter Demons and Gods единствено потвърждава, че логаритъмът може да бъде действителен сътрудник в изкуството, а освен инструмент за оптимизация.
„ AI ще размени единствено това, което към този момент е функционална, фонова музика – за фитнес, фокус или реклами “, споделя Хаймала. „ Но изкуството, което споделя истории, ще стане още по-ценно. “
В този подтекст технологиите не унищожават наличието, направено от индивида – те просто го отварят, като разрешават на хора без официално образование да осъществят поетични хрумвания и да построяват „ музикални подиуми, водени от слушателя “ – съвсем както се основават интернет миймове.
И двамата актьори отхвърлят концепцията, че AI би трябвало просто да „ копира индивида “ или да основава наличие, което е безвредно за всеобща приложимост. Именно там те виждат главната заплаха – не в самата технология, а в това по какъв начин тя се употребява от всеобщите платформи.
Хаймала неслучайно подлага на критика „ шумния поток от незначителност “, който изпълва обществените мрежи. А в книгата журналистката Лиз Пели разкрива по какъв начин Spotify към този момент опитва с плейлисти, генерирани от AI – не поради самото изкуство, а за облага.
Именно по тази причина Sónar+D се оказва съвършената сцена за един нов диалог: не какво ще ни „ отнеме “ AI, а какво още не сме пробвали да вършим дружно.
Когато Хантракул, по-известен с артистичния си прякор Ябой Ханой, печели състезанието AI Song Contest през 2022 година с пробния си трак Enter Demons and Gods, това се трансформира в доста повече от софтуерна проява.
Произведението е персонален, културен и концептуален акт – кулминационна точка на кариера, почнала с двойна компетентност по приложна физика и музика в Йейл, минала през Гугъл и TikTok и завърнала се към корените му в обичайна тайландска музика.
„ Исках всички тези неща да се слеят в нещо осезаемо – един музикален манифест “, споделя Ханой.
Вместо да употребява машинното образование за основаване на повсеместен тон, той го насочва към изцяло друга задача: да въплъти мелодии, ладове и настроения от Югоизточна Азия, изключително от Тайланд, по метод, по който единствено машината може да го направи.
Enter Demons and Gods изцяло съзнателно отхвърля западната система на еднообразно темперирано конфигуриране – стандартът, по който работят множеството принадлежности и музикални софтуери. Ханой основава лични AI модели, подготвени да работят с нетемперирани скали и музикални структури, характерни за обичайните тайландски принадлежности.
„ Озовах се в едно в действителност красиво пространство – мелодии, които не биха могли да се появят без машинно образование “, споделя той. Резултатът е музика, която не се поддава на лесни избрания – не е нито класическа, нито електронна, нито тайландска в обичайния смисъл, само че звучи като нещо по едно и също време познато и изцяло ново.
След триумфа си в състезанието, Хантракул уголемява опитите си – освен в музикалната сфера, само че и в области като танцова хореография и митологично описване. Той има вяра, че AI може да се трансформира в притежател на културна памет, също както древен съд или национална носия.
„ Ако обучим изкуствения разсъдък с тайландска история, архитектура, дизайн и мелодии, той се трансформира в жив артефакт на тази просвета “, споделя той. „ Моята хармония постоянно изхожда от почитание – към традицията и историята. “
Също като Виле Хаймала, Ханой употребява AI не просто като асистент в творчеството, а като средство за извеждане на нови културни кодове.
Двамата актьори ще се срещнат по време на Sónar+D в Барселона, където не просто ще показват софтуерни нововъведения, а ще слагат и значими въпроси за идентичността, израза и авторството в ерата на логаритмите.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ