Днес изпратихме Сияна в затворен ковчег. Казаха ми, че ще

„ Днес изпратихме Сияна в затворен ковчег. Казаха ми, че ще полудея, в случай че я видя, а ми трябват сили, с цел да се боря в нейно име това да спре. Сияна би трябвало да спре това безумство! Явно това е била нейната задача на този свят. Да пристигна за малко и да свърши положителни неща, след това да отлети. Едно благо и красиво дете в никакъв случай повече няма да види слънцето, да се смее и да играе. “

Сияна с татко си Николай Попов

Диана Димитрова

Това сподели през вчерашния ден Николай Попов – татко на 12-годишната Сияна, чието ликвидиране на пътя край Плевен умъртви милиони съпричастни към горестта на фамилията сърца и за следващ път раздруса България.

„ Днес синът ми Емо, съучениците му, родителите и учителите на Сияна и нейните родственици изпратиха това приятно творение, което към този момент принадлежи на вечността “, показа фотографката Изабел Басмаджиян, която е майка на три деца. Тя не събрала сили да отиде на погребението, тъй като: „ От през вчерашния ден съм получовек, който търси пробойни във физическата си форма, с цел да раздере тишината. Онази тишина в домовете на хилядите жертви на транспортни катастрофи, чиито родственици схващат с времето какъв брой са сами. Сами против едно безпределно незаконно статукво в България! В страна, в която се убиваме един различен в спокойно време, убиваме почтени деца. Още едно дете си отиде без време. Нека дружно запалителен свещичка и да изпратим Сияна към светлината! А после… После е времето за яд! Убийствата на пътя би трябвало да спрат! “, отсича Басмаджиян.

Ирина Флорин

Наталия Симеонова

„ Не мога да върша даже обикновени неща. Не мога да отида до магазина, не че нуждая се от нещо. Пред магазина постоянно стои бедняк, на който със Сияна купувахме храна. След учебно заведение тя ходеше от време на време сама до там, с цел да купи на този човек сандвич, салам или нещо друго за ядене. Такава беше тя “, като че ли е труп, с еднакъв изказ и без тоналност споделя Николай Попов за единственото си дете. И има потребност да приказва за своята Сияна: „ Прибирахме и десетки бездомни животинки, грижихме се за тях и им търсехме дом. Не я карах принудително! Тя го искаше! Искаше да оказва помощ и да твори положително. Тя беше ангел! “.

Неговото надарено, мъдро, положително и красиво 12-годишно дете почина на пътя край Плевен при удар с ТИР, до момента в който дядо й, който сега е със смачкан череп след случая, карал колата си.

„ Докога? Докога корупцията ще убива децата ни? Да вземем съответни ограничения! След като страната не може, ние можем! “, изригна с яд в безпомощността си артистът Димитър Рачков.

„ Уби я безхаберието, наглостта и корупцията. Запазените марки на родната страна. Борбата в този момент стартира! Моя персонална идея оттук насетне ще бъде нито едно дете да не загине на пътя, премазано като Сияна! Ще вървя, ще дълбая, ще диря, с цел да разбутаме този кошер химикалкодържачи-престъпници и някой да свърши нещо. Не на следващия ден! Днес, в този момент и незабавно “, като проклинание звучат думите на родителя на Сияна, който обаче не е самичък в борбата си. Стотици хиляди българи застанаха зад идеята на почернения татко с подписка за радикални промени, оптималната присъда за килъра – водача на тира, затвор и оставки за отговорните служители.

„ Нефелни, неспособни, крадливи! Оставки и съд! Това са убийци! “, изригна актрисата Биляна Петринска, а след това с най-нежния майчински глас сподели: „ Покой на детенцето и Бог да оказва помощ да родителите “.

С не по-малко яд изстена и певицата Ирина Флорин: „ Ей, страната! Докога бе, докога ще убивате децата на България? “.

„ Това е чудовищно и би трябвало да спре през днешния ден! Думи нямам, сърце нямам… Искам да се свържа с бащата, имам нужда да го прегърна и в случай че мога, да му оказа помощ някак в горестта “, съпричастен е и артистът Михаил Милчев.

„ От през вчерашния ден безусловно не съм на себе си. Това прелестно творение към този момент го няма. Загинало е в ръцете на баба си, която някак ще би трябвало да доживее дните си. Ако потрошеният й дядо оцелее, също ще се мъчи с нещото, което ще назовава живот. Родителите й също ще са живи, най-малко биологично, някак “, смутен е писателят Радослав Бимбалов.

По негови думи обаче живи са и всички отговорни за гибелта на Сияна: „ Не приказвам единствено за нещастника, който въобще не е слязъл да помогне, а си е „ пил кафенцето “ в порутената кабина на тира, премазал колата на пътя. Живи са и всички чиновници на институцийки, служители, експерти и контрольори, които са позволили това злокобно място да убие за следващ път. Дете “.

Бимбалов упорства още: „ Като общество сме длъжни да крещим в лицата на тези, които убиват със своята несръчност, незаконна немарливост или елементарна, дебелокожа безсърдечност. Да крещим, до момента в който върнем някакъв живот! Не за Сияна, това, за жалост, е невъзможно… Докато върнем някакъв живот в лицата на нещастниците, позволили този пъкъл. Длъжни сме. Разбирате ли го? “. Той приканва всички българи да се включат в идните митинги и да не стопират да показват недоволството си този път, до момента в който не надвият корупцията.

„ Според АПИ и мишките, които го обитават, проблем няма. Дядото на Сияна – основен пожарникар Георги Ламбев, един от най-хубавите в Плевен, избавил десетки хора на същия този път, се бори за живота си в болница. С натрошен череп и съвсем без ръка. Същата ръка, с която вадеше и спасяваше хора “, описа бащата на Сияна за ужаса, в който се намира фамилията му, и продължава: „ И да оживее Георги, няма да желае да продължи. Защото обичаше внучката си повече от всичко. Както и ние, нейните родители. Линейката идва може би час след удара. Не зная. Но по всяко време пристигнала, е нямало късмет за живот за Сияна. А лидерът си потегля, освободен от полицията. Благодарение на окръжния прокурор на Плевен го задържат. Повдигат му обвиняване по най-лекия състав! По този състав може да се измъкне и без да лежи в пандиза “.

„ Чудя се по кое време някой почернен татко, изгубил смисъла на живота си, ще откачи и ще избие колкото се може повече паразити на държавна работа, които не си мърдат пръста да изпълнят най-малко базовите си отговорности и поради които умират такива ангелчета! Никой не би трябвало да изпитва такава болежка и никой, който я е предизвикал, даже с бездействието си, не би трябвало да остава ненаказан! “, безапелационен е един от най-мащабните предприемачи в IT бранша у нас Иво Джоков.

„ Защо постоянно страдат положителните хора? Защо в България точно те умират по най-мъчителния метод? Защо ги оставят да умират? Защо? Днес знам за какво – поради безхаберието, поради корупцията, поради една система, която не просто не оказва помощ, а убива. Виждате сами – даже стотици тъжби и сигнали не значат нищо. Системата ви предава. Институциите ви обръщат тил. Гледат в друга посока, с цел да си измият ръцете. Не им позволявайте да ви заглушат. Излизайте пред тях и крещете! Крещете с цялостно гърло, до момента в който най-сетне ви чуят. Това е единственият метод. Моите най-искрени съболезнования на фамилията на Сияна! “, на един мирис със свито от болежка сърце споделя актрисата Диана Димитрова.

„ Видях Сияна, преди да замине за почивка с баба си и дядо си, прегърна ме, сподели ми, че ме обича. В нощта преди случая отново говорихме. Тя всяка вечер ми се обаждаше. Каза ми, че ме обича, и аз й споделих, че я обичам. И повече не я видях и няма да я видя “, споделя почерненият Николай Попов. По негови думи камионджията, който умъртви детето му, не е слязъл да помогне, а е останал в кабината, пил е кафе: „ След като детето ми е агонизирало с размазан череп един час, е отишъл да събира железата от камиона си и да прибира доказателствата за закононарушението, което е направил “, споделя Попов.

„ Отивам на митинг поради чудовищната гибел на този ангел Сияна, където и да се организира той! Оставка! Да стартираме от АПИ! Негодници! “, изкрещя журналистката Наталия Симеонова, която е родом от Плевен, и посочи, че за мястото на злополуката през годините са подавани десетки сигнали до АПИ, че секторът е смъртоносно рисков, само че ограничения за обезопасяването му не са взети и до през днешния ден.

Този път освен фамилията на Сияна, само че милиони българи с подписка приканват прокуратурата неотложно да промени обвиняването си и да изиска от съда непрекъснат арест за водача на тира, както и незабавна оставка на УС на АПИ, чиито членове са краткотрайно отстранени от постовете си, само че най-безочливо вървят на работа и през днешния ден.

„ Нека Сивия кардинал на АПИ да изиска оставките им! Няма да ви оставя на мира! Ще го направя поради Сияна! Нямам какво да изгубвам и не ме е боязън от нищо! Вече изгубих всичко! “, споделя Николай Попов. Той не е самичък. Зад него стоят милионите българи с подписите си, която нарастват с всеки минал час.

„ Сияна беше художник. Творец! Рисуваше прелестно, чак в този момент разбрах какво е значела една от последните? рисунки – плачещо око. Тя е усещала нашите разплакани очи или нейните, страдащи от болежка. Почивай в мир, обич моя! Ще довърша твоята работа и отново ще бъдем дружно! “, колкото да изрича Николай Попов. Корупцията умъртви неговата Сияна. Големият митинг на българите за убийството на Сияна е на 12 април в центъра на плевенското село Телиш, близо до лобното място на детето, само че доста други се готвят в огромните градове на цялата страна.

Сияна, дете почтено, мъдро и красиво, дете на всички българи, елементарни ни! Повече няма да поносим!