Днес исках да опитам да не казвам на хората как

Днес желаех да опитам да не споделям на хората по какъв начин да си живеят живота и какво да вършат. Обаче не съумях! Пак не се получи! И ще кажете " но за какво по този начин не се получи? " Ами простичко е. Ще опиша приказка. В нея се намира ненапълно отговорът на въпроса.   Значи, имало в днешно време едни хора, които доста желали да се занимават с политика, тъй като били положителни, умни и сигурни, че в случай че те се занимават с политиката, нещата в тяхната страна най-сетне ще потръгнат. Хората твърдо вярвали, че политиката не е замърсен бизнес, а са мръсни единствено тези, които те виждали по какъв начин я вършат. Добрите хора не можели и за момент да позволен, че те биха се трансформирали в същите такива неприятни хора, тъй като не си представяли свят, в който това може да се случи.   Добрите хора се свързали с други положителни хора. Привлякли ги като съидейници, траяли напред, от време на време с смяната, от време на време - без нея. Успяли да влязат в Народното събрание, дори на някой път успяли да създадат държавно управление и да застанат отпред на страната. Разбира се, били под братското крило на други положителни хора, само че това в действителност било наред, тъй като нали, и другите хора също били положителни.   Минало се малко време и зли хора, които изначало били положителни хора, успяли да смъкват властта на положителните хора. Настанали тъмни времена на един зелено-червен чорап, който извадил какви ли не други чорапи, кой от кой по-миризливи, и ги насложил да ръководят клетата страна на положителните хора. Добрите хора били доста възмутени от миризмата, само че някак пропущали да виждат, че част от миришещите чорапи били техни... тъй като когато положителните хора ги носили тези чорапи, те не миришели чак толкоз. Затова и положителните хора не можели и за момент да си показват свят, в който това може да се случи.   Минало още време. Няколко чифта миризливи чорапи се сменили, а положителните хора по този начин и не успявали да си вземат властта още веднъж. След техния " първи път " болшинството от тях към този момент твърдо вярвало, че властта им се поставя не по желание, а по право. И заради това не се интересували от избора на тези, които ги избрали, а от правото, по което им се полагала властта.   И по този начин, след още един чифт чорапи, положителните хора намерили други положителни хора, с които решили да поемат още веднъж ръководството на благата им страна. Добрите хора били толкоз радостни от тази опция, че изобщо пропуснали да виждат, че в действителност хората, които им оказват помощ този път са същите хора, поради битката с които положителните хора изобщо влязоха в политиката. Най-вероятно зрението на положителните хора се беше развалило, не, беше краткотрайно заслепено, тъй като властта свети доста примамливо, с доста, доста мощен искра.   И по този начин, положителните хора застанаха още веднъж отпред на страната, старателно подкрепени от новите положителни хора, които преди бяха неприятните хора, против които положителните хора се бореха. Но такава е силата на Властта: тя ухае по този начин привлекателно, тя свети толкоз мощно, че създва от време на време невероятни, само че мощни другарства с хора, с които един добър човек не би предположил, че ще стане другар.   Приказката няма поука. Защото няма и край. Приказката е безкрайна, тъй като положителни хора, които да желаят да вземат властта, с цел да добруват там, ще има постоянно. Ще се сменят единствено цветовете, лицата, лозунгите и враговете. И добрината ще прелива от едни положителни хора в други, с цел да ги обгърне и издигне там, където Добри Хора НЯМА!