Днес интернет е до такава степен необходим, колкото са водата,

Днес интернет е дотам нужен, колкото са водата, токът и отоплението. Масивното спиране на връзки, което засегна Африка, Азия и Близкия изток през последните дни, демонстрира какъв брой нежна е инфраструктурата, която държи света онлайн.

На територията на Червено море, край протока Баб ел-Мандеб, минават към 15 подводни кабела – артерии, които придвижват съвсем целия световен интернет трафик. Четири от тях са били прекратени, като точно това предизвиква съществени нарушавания.

„ Имахме спирания в Червено море и през предходната година, а в този момент още веднъж се сблъскваме с проблеми “, разяснява Дъг Мадори, шеф по интернет разбори в Kentik пред Fast Company. Когато потенциалът се свие, трафикът се пренасочва по останалите връзки, а това води до забавяния и по-ниска надеждност на услугата.

Този път ремонтът е по-сложен за осъществяване, тъй като случаят е в регион край крайбрежията на Йемен, където спорът с хутите блокира достъпа. Обичайно подводните кабели се поправят бързо, само че в този случай забавянето наподобява неизбежно. Всяка година се записват към 200 сходни случая, което единствено укрепва дебата дали светът не би трябвало да търси други възможности на подводните кабели.

Една от вероятните други възможности е сателитният интернет. Украйна към този момент разчита на технологията на Starlink, с цел да избегне саботажи по наземната си инфраструктура. Подобни услуги се развиват и от съперници като Project Kuiper и Eutelsat OneWeb. По данни на нов отчет на MoffettNathanson пазарът бързо се уголемява, а Starlink към този момент има над 6 млн. клиенти по целия свят. В разнообразни райони, като Субсахарска Африка, компанията се трансформира във значим авариен вид, когато наземната връзка прекъсне.

На доктрина спирания като това в Червено море могат да ускорят внедряването на сателитни услуги там, където бизнесът и потребителите са подготвени да платят по-висока цена за резистентност. Но все още това остава първокласна опция – оборудването коства стотици долари, а месечните такси надвишават тези на локалните снабдители, което доста лимитира всеобщото ползване в по-бедните пазари.

И въпреки всичко, макар бързото развиване на орбиталните мрежи, спътниците не могат да се съпоставят с потенциала на оптичните нишки. „ Starlink или която и да е друга сателитна услуга просто няма по какъв начин да възпроизведе потенциала, който получаваме от оптичните кабели “, споделя Мадори. Подводните кабели могат да придвижват до три пета бита данни в секунда, против едвам 150 терабита за сателитните системи. Очаквани изстрелвания през идващите три години могат да усилят сателитния потенциал до 800 терабита, само че все още кабелите по дъното на океана остават гръбнакът на световната интернет връзка.

А проблематичният регион край Суецкия канал единствено акцентира какъв брой уязвима е системата – стотици кораби изчакват своя ред, спускат котви в плитки води и, както признава Мадори: „ Те би трябвало да хвърлят котва, до момента в който към момента чакат. А когато доста кораби хвърлят доста котви в плитки води, това е съвършената рецепта за злополучие. “

Глобалната стопанска система към този момент се убеждава в това – интернет връзката е невидимата инфраструктура на 21 век. Но зад удобството на „ постоянно свързани “ устройства стои комплицирана и извънредно уязвима мрежа, която всяка година ни припомня, че не е толкоз непробиваема, колкото наподобява.