На 13 март имен ден празнува Никифор
Днес името Никифор се среща извънредно рядко в светските среди, единствено измежду църковните чиновници към момента има хора, носещи името на Свети Никифор Цариградски, въведен за патриарх през 806 година, малко след Седмия Вселенски събор против иконоборческата разкол.
В предишното обаче името Никифор се срещало постоянно измежду елементарните хора и историята на един елементарен човек с това име наподобява на приказна история, която е забавна да се научи около имения ден на тези, които се именуват с това име с античен генезис.
Историята на Никифор стартира тъкмо като в приказките - живели в миналото в Сирия двама положителни другари. Единият бил презвитер и се казвал Саприкий, а другият бил елементарен човек и се казвал Никифор.
Свързвало ги дълго другарство, което за Никифор безспорно имало доста по- огромно значение, в сравнение с за Саприкий. Това станало ясно от събитията, които се случили с тях.
Веднъж двамата другари се скарали неприятно и не си говорили дълго време. Никифор обаче изискал да възвърне другарството си със Саприкий и изпратил хора да ги сдобрят. Саприкий обаче отказал. Това се повторило 3 пъти и постоянно хората били отпращани от гордия Саприкий, който отказвал всякаква връзка с предходния си добър другар.
Настанало време на гонения против християните и Саприкий бил изпратен на съд при шефа. Той не се отказал от християнската си религия, даже когато бил подложен на мъчения и отказал да принесе жертва на идолите. Тогава бил наказан на посичане. Повели наказания към палача и Никифор опитал за последно да измоли амнистия от своя другар, само че Саприкий още веднъж му отказал.
Преди да бъде посечен Саприкий попитал палача защо е наказването му и палачът му споделил, че го санкционират, тъй като не желае да принесе жертва на идолите. Пред лицето на гибелта Саприкий внезапно се отказал от вярата си и се съгласил да извърши настояването.
Тогава се намесил Никифор и изискал да вдъхне кураж на своя другар да резервира вярата си. Той изискал самичък да бъде посечен като християнин на мястото на Саприкий. Така Никифор умрял вместо приятеля си, а Бог отдръпнал своята берекет от Саприкий, тъй като не приел да елементарни на приятеля си.
Историята на Никифор е прекомерно настояща през днешния ден и е образец за откровено другарство и религия. Празнуват Никифор и производните му имена, само че деня могат да отбележат и всички, които ценят другарството и прошката.
Вижте още каква е силата на името ни.
