Честито Рождество Христово!
Днес християнският свят чества Рождество Христово. Светият ден е прочут в България под имената Коледа, Божик или Божич. Според религиозния календар тъкмо в среднощ във Витлеем проплаква Божият наследник. На 25 декември фамилията се събира на обща софра и не се пропущат радостните гостувания за отбелязване на щастливия мотив.
Празникът стартира в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се чества три дни – в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се върви на черква, а трапезата не се подвига целия ден. Народното вярване сочи, че за благополучие на площада се извива кръшно хоро.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера във Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Традицията повелява рано сутринта на Голяма Коледа стопанинът да излезе в градината и със брадва в ръка да заплаши овошките, че ще ги отсече, в случай че те не родят изобилна годишна продукция.
Всички знаци, свързани с празника, водят началото си от библейския роман за Рождество Христово, по този начин както е отразен в Светото Писание на Новия Завет. Гостуването също не е изключение. Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и другари идва от апела към пастирите да разпространят навсякъде вестта за раждането на Спасителя. Коледните дарове, които хората си разменят, още веднъж водят началото си от Светото Писание - даровете, които мъдреците принесли на Младенеца Христос (злато, лаван и смирна).
На Коледа всички вървят на черква. Прави се обичайното общоселско хоро. По традиция Коледа се чества в нашата страна 3 дни. Според националните вярвания, в случай че вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, значи, че ангел небесен е минал край теб. Затова би трябвало да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо. Централно място на нея заемат хлябът и виното - детайлите, които съставляват светото Причастие - "тялото " и "кръвта " Христови. Те са духовната храна, нужна на индивида да придобие величие и безконечен живот. На трапезата има още баница, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз и печена кокошка.
Трапезата не се подвига през целия ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а след това се събира и служи за лек на разнообразни заболявания през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, върви наведен, с цел да са по този начин приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва плява, с цел да раждат.
На Коледната софра могат да се видят хлябове и питки с разнообразни форми и шарки, които също са свързани с огромния празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях съгласно старите обичаи са с формата на разнообразни селскостопански сечива, с които се обработва земята, с цел да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, мебелировка, домашни животни, без които животът в селото е невъобразим. Някои от тези значими за фамилията фигури са обрисувани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съгласно усета и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или дребни питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се слага и по една паричка - знак на благополучие и благосъстояние.
Според най-старите обичаи, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, с цел да стане "копринено ", както се пее за него, а водата, с която се замесва, би трябвало да бъде донесена в бяло менче от госпожица или млада младоженка в къщата, която още не е раждала.
Коледната декорация на християнските домове символизира божествената отбрана, на която се е радвало фамилията на Йосиф и Мария. Звездата, която се слага на върха на елхата, показва звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божият наследник. Извитата захарна пръчица, която постоянно се вижда измежду украшенията по елхата, пък припомня за гегата на пастирите, които първи са се удостоили да чуят радостната новина за Христовото раждане. Коледният венец от своя страна е увещание за короната от тръни, която по-късно била сложена на главата на Спасителя, и увещание за Неговата жертва за спасението на човечеството.
Камбанките са свързани с разпространението на богатствата новина. Техният звън е предопределен да прикани вярващите да дойдат и да се поклонят на Бога. Камбанките са медиатор сред небето и земята, сред хората и Бога. Запалената свещ от своя страна припомня за светлината, която Христос носи на земята, с цел да разпръсне езическото незнание.
Според християнските вярвания украсата на дома не би трябвало да бъде обилна и помпозна, а скромна. Все отново къщата би трябвало да е празнично украсена, тъй като се приготвя да посрещне безценен Гост - Самият Господ Иисус Христос. Скромността е наложителна, тъй като божият наследник не се ражда в искра и популярност, а като мирен Младенец в пещера, избирайки бедността и смирението пред благосъстоянието и величието на човешкия свят.
Вечнозеленото дърво, което е неизменима част от празника, също не прави изключение. То е увещание за безконечния живот, който е невъобразим без Бога. Вплетената тук християнска концепция гласи, че както дървото не може да живее, без да бъде посадено в земята и да получава живителна влага от нея, по този начин и индивидът не може да реализира своето висше предопределение, в случай че не бъде подхранван и оживотворяван от благодатта на Светия Дух. Коледните песни пък припомнят за песента на ангелския хор, който популяризирал Бога и донесъл новина за мир сред индивида и Бога.
Имен ден през днешния ден честват Христа, Христо, Рада, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Радомира, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Христина и Кристина.
На 26 декември коледарите се събират още веднъж, с цел да разпределят краваите между тях. Всеки взема кравая на своята обичана. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели оня, който даде най-вече пари. Останалите събрани артикули се разпродават и средствата се дават на църквата или на учебното заведение.
Към Коледните празници се числи и Стефановден, който се отбелязва на 27 декември. Празникът е отдаден на първомъченика на християнската черква архидякон Стефан. Със Стефановден приключват Коледните празници.
Екипът на "БАНКЕРЪ " ви пожелава доста здраве, топлота, уют и благополучие!
Празникът стартира в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Коледа се чества три дни – в първия, Голяма Коледа, сутринта празнично се върви на черква, а трапезата не се подвига целия ден. Народното вярване сочи, че за благополучие на площада се извива кръшно хоро.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера във Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Традицията повелява рано сутринта на Голяма Коледа стопанинът да излезе в градината и със брадва в ръка да заплаши овошките, че ще ги отсече, в случай че те не родят изобилна годишна продукция.
Всички знаци, свързани с празника, водят началото си от библейския роман за Рождество Христово, по този начин както е отразен в Светото Писание на Новия Завет. Гостуването също не е изключение. Обичаят на Коледа да се посещават домовете на близки и другари идва от апела към пастирите да разпространят навсякъде вестта за раждането на Спасителя. Коледните дарове, които хората си разменят, още веднъж водят началото си от Светото Писание - даровете, които мъдреците принесли на Младенеца Христос (злато, лаван и смирна).
На Коледа всички вървят на черква. Прави се обичайното общоселско хоро. По традиция Коледа се чества в нашата страна 3 дни. Според националните вярвания, в случай че вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, значи, че ангел небесен е минал край теб. Затова би трябвало да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо. Централно място на нея заемат хлябът и виното - детайлите, които съставляват светото Причастие - "тялото " и "кръвта " Христови. Те са духовната храна, нужна на индивида да придобие величие и безконечен живот. На трапезата има още баница, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз и печена кокошка.
Трапезата не се подвига през целия ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а след това се събира и служи за лек на разнообразни заболявания през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, върви наведен, с цел да са по този начин приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва плява, с цел да раждат.
На Коледната софра могат да се видят хлябове и питки с разнообразни форми и шарки, които също са свързани с огромния празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях съгласно старите обичаи са с формата на разнообразни селскостопански сечива, с които се обработва земята, с цел да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, мебелировка, домашни животни, без които животът в селото е невъобразим. Някои от тези значими за фамилията фигури са обрисувани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съгласно усета и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или дребни питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се слага и по една паричка - знак на благополучие и благосъстояние.
Според най-старите обичаи, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, с цел да стане "копринено ", както се пее за него, а водата, с която се замесва, би трябвало да бъде донесена в бяло менче от госпожица или млада младоженка в къщата, която още не е раждала.
Коледната декорация на християнските домове символизира божествената отбрана, на която се е радвало фамилията на Йосиф и Мария. Звездата, която се слага на върха на елхата, показва звездата, изгряла над Витлеем, когато се родил Божият наследник. Извитата захарна пръчица, която постоянно се вижда измежду украшенията по елхата, пък припомня за гегата на пастирите, които първи са се удостоили да чуят радостната новина за Христовото раждане. Коледният венец от своя страна е увещание за короната от тръни, която по-късно била сложена на главата на Спасителя, и увещание за Неговата жертва за спасението на човечеството.
Камбанките са свързани с разпространението на богатствата новина. Техният звън е предопределен да прикани вярващите да дойдат и да се поклонят на Бога. Камбанките са медиатор сред небето и земята, сред хората и Бога. Запалената свещ от своя страна припомня за светлината, която Христос носи на земята, с цел да разпръсне езическото незнание.
Според християнските вярвания украсата на дома не би трябвало да бъде обилна и помпозна, а скромна. Все отново къщата би трябвало да е празнично украсена, тъй като се приготвя да посрещне безценен Гост - Самият Господ Иисус Христос. Скромността е наложителна, тъй като божият наследник не се ражда в искра и популярност, а като мирен Младенец в пещера, избирайки бедността и смирението пред благосъстоянието и величието на човешкия свят.
Вечнозеленото дърво, което е неизменима част от празника, също не прави изключение. То е увещание за безконечния живот, който е невъобразим без Бога. Вплетената тук християнска концепция гласи, че както дървото не може да живее, без да бъде посадено в земята и да получава живителна влага от нея, по този начин и индивидът не може да реализира своето висше предопределение, в случай че не бъде подхранван и оживотворяван от благодатта на Светия Дух. Коледните песни пък припомнят за песента на ангелския хор, който популяризирал Бога и донесъл новина за мир сред индивида и Бога.
Имен ден през днешния ден честват Христа, Христо, Рада, Радослава, Радослав, Радостина, Радостин, Радомира, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Христина и Кристина.
На 26 декември коледарите се събират още веднъж, с цел да разпределят краваите между тях. Всеки взема кравая на своята обичана. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели оня, който даде най-вече пари. Останалите събрани артикули се разпродават и средствата се дават на църквата или на учебното заведение.
Към Коледните празници се числи и Стефановден, който се отбелязва на 27 декември. Празникът е отдаден на първомъченика на християнската черква архидякон Стефан. Със Стефановден приключват Коледните празници.
Екипът на "БАНКЕРЪ " ви пожелава доста здраве, топлота, уют и благополучие!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ