Нещата от живота
Днес вървях до града. Заредих газ за автомобила си. 1,19 лева за литър. Толкова беше и преди година. Не съм наясно с тия драми към танкери, диверсификации, интерконектори, изпъждане на дипломати и така нататък
Но друго ме вълнува през днешния ден.
Притесних се преди визитата в града. Понеже в този момент към този момент бедните се разграничават от богатите (през август специално). Богатите имат морски загар, а бедните в най-хубавия случай са изгорели на потник, до момента в който прекопават зелето кьосе.
За мое облекчение, в Русе имаше единствено пенсионери, които с жалката си пенсия от 200 евро са обречени да стоят в града си като пандизчии с доживотна присъда. Естествено, пенсионери без загар. Но финалът ми ще е подобен. На какъв брой съм аз - на съвсем 50. И от кого се тормозя, че съм безпаричен - очевидно не от пенсионерите, а от някоя относително млада жена...
Та относително младата жена мен ли ще гледа - индивидът без загар като пенсионер? Естествено, че никой няма да ме забележи. Но не би трябвало и аз да се веселя, като видя младост или хубост. Срамно е към този момент. Моята категория е друга. Трябва да се оглеждам за бастун, да вземем за пример, за наколенките на лекар Ливайн и прочие.
И напълно на финала.
Наложи се да повеждам майка ми на обзор при три лекарки през днешния ден. Абсолютно непознати. За пръв път ги посещаваме. Изключително внимание и човешко отношение. Дано не е било, тъй като от понеделник излизат в отпуск. Вярвам, че всеки ден е по този начин. И макар че все по-малко поддържам връзка и все по-затворен живот повеждам, само че наблюденията ми са, че възпитаните и културни хора се усилват. А идиотите - понижават.
Ивайло ЙОРДАНОВ, Facebook style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Но друго ме вълнува през днешния ден.
Притесних се преди визитата в града. Понеже в този момент към този момент бедните се разграничават от богатите (през август специално). Богатите имат морски загар, а бедните в най-хубавия случай са изгорели на потник, до момента в който прекопават зелето кьосе.
За мое облекчение, в Русе имаше единствено пенсионери, които с жалката си пенсия от 200 евро са обречени да стоят в града си като пандизчии с доживотна присъда. Естествено, пенсионери без загар. Но финалът ми ще е подобен. На какъв брой съм аз - на съвсем 50. И от кого се тормозя, че съм безпаричен - очевидно не от пенсионерите, а от някоя относително млада жена...
Та относително младата жена мен ли ще гледа - индивидът без загар като пенсионер? Естествено, че никой няма да ме забележи. Но не би трябвало и аз да се веселя, като видя младост или хубост. Срамно е към този момент. Моята категория е друга. Трябва да се оглеждам за бастун, да вземем за пример, за наколенките на лекар Ливайн и прочие.
И напълно на финала.
Наложи се да повеждам майка ми на обзор при три лекарки през днешния ден. Абсолютно непознати. За пръв път ги посещаваме. Изключително внимание и човешко отношение. Дано не е било, тъй като от понеделник излизат в отпуск. Вярвам, че всеки ден е по този начин. И макар че все по-малко поддържам връзка и все по-затворен живот повеждам, само че наблюденията ми са, че възпитаните и културни хора се усилват. А идиотите - понижават.
Ивайло ЙОРДАНОВ, Facebook style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




