Вдигнаха паметник на българския кан Алцек в Италия
Днес едно малко градче в южна Италия - Челе ди Булгерия - към момента пази загатна за брата на Аспарух - българския кан Алцек. Насред китно площадче в центъра му се издига триметрова бронзова скулптура на кана.
Зад реализацията на концепцията стоят двама пловдивчани - проф. Дамян Попхристов и Йорданка Хаджийска, създатели на Фондация „ Български Център Просветление “. Именно те подемат самодейността тук да се построи монумент на най-малкия наследник на кан Кубрат - Алцек. Изворите ни дават нищожна информация за него. Знае се единствено, че след разпадането на Велика България най-малкият брат на кан Аспарух поема с хората си към Апенините.
Вълнението се усеща на всички места из Челе ди Булгерия на 7 юни 2016 година. Български и италиански флагове се веят по централната улица на дребното градче от Ботуша. А на входа на селището се вижда табела с надпис: „ Град Челе ди Булгерия “ и изпод „ побратимен с град Велики Преслав България “.
„ Не можех да допускам какъв брой е променено градчето единствено за десетина дни. На 24 май (знаков ден) дойдох от Флоренция, с цел да превеждам на работната група по монтажа на паметника. Това бяха младежите, дружно със статуя, взели участие в събирането на средствата и изработката на статуята. Три дни кипя усилена работа, а когато си тръгвахме, след нас останаха следите от багера. Днес виждам отначало асфалтирани улици, а дребната пиаца е преобразена изцяло и превърната в амфитеатър, облагороден с доста цветя и зеленина. Италианските ни домакини бяха сътворили чудеса ", спомня си Йорданка Хаджийска.
Тя е измежду основателите, чиито старания съумяват да трансфорат една фантазия в действителност - триметров бронзов монумент на знатния български кан. Площадът към този момент носи името Piazzetta Khan Alzeco, само че по-важното е, че на него се издига първият монумент на български държател отвън страната ни. Именно нашият кан Алцек дава името на планината - Булгерия - в далечния VII век - 667 година, идвайки в тези земи.
„ За нас всичко стартира през 2015 година, когато с фондацията ни „ Български център Просветление " направихме един пътуващ семинар „ По стъпките на предците ни " в Италия. Междувременно бях издирила доста материали за българското наличие на Апенините. Още тогава вниманието ни концентрира градчето Челе ди Булгерия в Южна Италия, учредено от българския кан Алцек през VII век. Посетихме и него. „ Бихте ли ни помогнали да създадем един монумент на Алцек, ние желаеме да го сложим в центъра в града? За страдание, не знаем по какъв начин е изглеждал “, ни сподели тогава нашият гид доктор Паскуале Карели, локалният доктор, изкушен от историята. Оттук стартира и нелекият ни път по реализирането на една фантазия - паметника на Алцек “, описа Йорданка Хаджийска.
Всеки българин знае легендата за това по какъв начин преди гибелта си кан Кубрат събрал синовете си Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги предиздвикал да разчупят пълен вързоп пръчки. След като братята не съумели да ги счупят дружно, Кубрат почнал да вади една по една пръчките от снопа и да ги троши. С този прегледен урок мъдрият държател им оставил заръка да са единни, с цел да бъдат мощни. Помним легендата, единствено че по какъв начин е траял пътят на синовете на Кубрат? И какво се е случило с най-малкия - Алцек?
В средата на седми век Стара Велика България губи позиции и е победена от хазарския каганат. Най-големият - Баян, става васал на хазарите, Котраг основава Волжска България, Кубер минава Дунав и стига до днешните македонски земи, а Аспарух основава днешна България. Най-малкия също потегля на запад с цялото си подопечно население.
Историята споделя по какъв начин кан Алцек след тежка борба на територията на Панония съумява със избавилите се 700 български фамилии и останалата своя армия да потърси помощ в италийските земи при Лангобардския крал Гримуалдо (662-667 г.). Той, страхувайки се от българите, решил да ги изпрати надалеч на юг при своя наследник Ромуалд I в Беневенто. Така в 668 година българите на Алцек се откриват в региона Молизе и Кампобасо. Навремето обаче тези местности били блатисти и неподходящи за живот. Ала там Алцек и хората му намерили относително добър банкет - било им позволено да се заселят във владенията на херцога, само че на самия кан била отказана благородническата купа, тъй като не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място. Получил купата гасталд, която съгласно летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век) е втора по сан след локалния държател. Алцек бързо се утвърдил в региона като неин бранител и основал своя администрация. Спечелил си славата на най-справедлив властник в района.
И до през днешния ден доста топоними в тази италианска област са свързани с българите на Алцек от VІІ век.
Зад реализацията на концепцията стоят двама пловдивчани - проф. Дамян Попхристов и Йорданка Хаджийска, създатели на Фондация „ Български Център Просветление “. Именно те подемат самодейността тук да се построи монумент на най-малкия наследник на кан Кубрат - Алцек. Изворите ни дават нищожна информация за него. Знае се единствено, че след разпадането на Велика България най-малкият брат на кан Аспарух поема с хората си към Апенините.
Вълнението се усеща на всички места из Челе ди Булгерия на 7 юни 2016 година. Български и италиански флагове се веят по централната улица на дребното градче от Ботуша. А на входа на селището се вижда табела с надпис: „ Град Челе ди Булгерия “ и изпод „ побратимен с град Велики Преслав България “.
„ Не можех да допускам какъв брой е променено градчето единствено за десетина дни. На 24 май (знаков ден) дойдох от Флоренция, с цел да превеждам на работната група по монтажа на паметника. Това бяха младежите, дружно със статуя, взели участие в събирането на средствата и изработката на статуята. Три дни кипя усилена работа, а когато си тръгвахме, след нас останаха следите от багера. Днес виждам отначало асфалтирани улици, а дребната пиаца е преобразена изцяло и превърната в амфитеатър, облагороден с доста цветя и зеленина. Италианските ни домакини бяха сътворили чудеса ", спомня си Йорданка Хаджийска.
Тя е измежду основателите, чиито старания съумяват да трансфорат една фантазия в действителност - триметров бронзов монумент на знатния български кан. Площадът към този момент носи името Piazzetta Khan Alzeco, само че по-важното е, че на него се издига първият монумент на български държател отвън страната ни. Именно нашият кан Алцек дава името на планината - Булгерия - в далечния VII век - 667 година, идвайки в тези земи.
„ За нас всичко стартира през 2015 година, когато с фондацията ни „ Български център Просветление " направихме един пътуващ семинар „ По стъпките на предците ни " в Италия. Междувременно бях издирила доста материали за българското наличие на Апенините. Още тогава вниманието ни концентрира градчето Челе ди Булгерия в Южна Италия, учредено от българския кан Алцек през VII век. Посетихме и него. „ Бихте ли ни помогнали да създадем един монумент на Алцек, ние желаеме да го сложим в центъра в града? За страдание, не знаем по какъв начин е изглеждал “, ни сподели тогава нашият гид доктор Паскуале Карели, локалният доктор, изкушен от историята. Оттук стартира и нелекият ни път по реализирането на една фантазия - паметника на Алцек “, описа Йорданка Хаджийска.
Всеки българин знае легендата за това по какъв начин преди гибелта си кан Кубрат събрал синовете си Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер и ги предиздвикал да разчупят пълен вързоп пръчки. След като братята не съумели да ги счупят дружно, Кубрат почнал да вади една по една пръчките от снопа и да ги троши. С този прегледен урок мъдрият държател им оставил заръка да са единни, с цел да бъдат мощни. Помним легендата, единствено че по какъв начин е траял пътят на синовете на Кубрат? И какво се е случило с най-малкия - Алцек?
В средата на седми век Стара Велика България губи позиции и е победена от хазарския каганат. Най-големият - Баян, става васал на хазарите, Котраг основава Волжска България, Кубер минава Дунав и стига до днешните македонски земи, а Аспарух основава днешна България. Най-малкия също потегля на запад с цялото си подопечно население.
Историята споделя по какъв начин кан Алцек след тежка борба на територията на Панония съумява със избавилите се 700 български фамилии и останалата своя армия да потърси помощ в италийските земи при Лангобардския крал Гримуалдо (662-667 г.). Той, страхувайки се от българите, решил да ги изпрати надалеч на юг при своя наследник Ромуалд I в Беневенто. Така в 668 година българите на Алцек се откриват в региона Молизе и Кампобасо. Навремето обаче тези местности били блатисти и неподходящи за живот. Ала там Алцек и хората му намерили относително добър банкет - било им позволено да се заселят във владенията на херцога, само че на самия кан била отказана благородническата купа, тъй като не можело да има двама равнопоставени владетели на едно място. Получил купата гасталд, която съгласно летописеца Павел Дякон (историк и теолог от VIII век) е втора по сан след локалния държател. Алцек бързо се утвърдил в региона като неин бранител и основал своя администрация. Спечелил си славата на най-справедлив властник в района.
И до през днешния ден доста топоними в тази италианска област са свързани с българите на Алцек от VІІ век.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ