Иван Нейков: Днес един работник има производителността на половин предприятие отпреди 20 г.
Днес един служащ има продуктивността на половин дружество отпреди 20 години. С новите технологии хората станаха доста по-незаменими. Преди имаше колективи от 1000 или 10 000 души, един на 10 000 постоянно можеш да го смениш, само че при дребни колективи изобщо не е толкоз елементарно да замениш човек, тъй като имаш неповторими експерти със познания и умения, които единствено те владеят. Това сподели за Българска телеграфна агенция ръководителят на Балканския институт по труда и обществената политика Иван Нейков.
В Международния ден на труда – 1 май, означаваме публичните и
икономическите достижения на служащите,
припомняме си за правата, които са извоювани и не би трябвало да губим, както и осмисляме новите провокации в областта на труда.
„ Нашите дядовци и баби, майки и татковци, ни оставиха една доста смислена, само че от тяхна позиция, сентенция – „ Залудо работи, напразно не спри “, само че, багра се, че тази сентенция към този момент не важи за моите синове и внуци. Това, което стана през последните двадесетина години промени коренно характера на труда. Първо се промени организацията му – през 19 и 20 век беше времето на огромните колективи, когато милиони хора заран тръгваха за работа и милиони се връщаха вечер от работното си място. Това към този момент не е доста привлекателно за хората от 21 век, трудът се промени и по тази причина се трансформират и служащите “, сподели Иван Нейков.
Работникът към този момент дефинира изискванията на трудовия контракт, 8-часов работен ден на едно място не е атрактивен
Според него в последните десетилетия нараства тежестта на служащия в връзките му с работодателя.
„ Все още битува тезата, че работодателят е мощната страна в връзките му с служащия. Това е правилно, когато има висока безработица, само че при ниска безработица, когато
условията за потенциала на хората непрестанно нарастват,
тогава се сменя парадигмата, тежестта. Има към този момент доста случаи, в които служащият диктува изискванията на трудовия контракт “, съобщи Нейков.
По думите му трудът става доста по-равностоен, трансформира се по този начин, че връзките работник-работодател стават доста по-равнопоставени.
„ Какво ще стане след 20 години към този момент никой не знае. Нови форми на труд се появяват, неща, които в никакъв случай не сме ги мислили, че могат да съществуват, тъй че това, което идва, е оня труд, който е забавен за младата генерация. За тях не е толкоз атрактивно 8 часа да са на едно и също работното място, по тази причина и с подобен самоувереност младите възприеха отдалечената работа и работата от разстояние, това беше безусловно немислимо преди четири години “, добави Нейков.
Според Нейков в идващите години ще се търси
доста по-голяма независимост в определянето на работното време, доста по-голяма независимост в развиването на един служащ, това ще бъдат по-интересни неща за младежите, в сравнение с за техните родители.
На пазара на труда в България участват четири характерно обособени генерации работна мощ, които имат известни сходства, само че и все по-задълбочаващи се разлики в своите потребности, полезности, мотивация, упования, метод на другарство, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към смяната и към престижите, установи план „ Съвместни дейности на обществените сътрудници за адаптиране на работната среда към характерните възрастови потребности на другите поколения, за поощряване на по-дълъг трудов живот и дарба за работа “, осъществен от БСК и.
Поколението Z са служащите и чиновниците на възраст 18-26 години. Това е цифровото потомство, което е към 11 % от работната мощ. Поколение Y / “Милениум “/ са служащите и чиновниците на възраст 27-39 години, които са към 26 % от работната мощ,
аналоговото потомство, или поколението X, са служащи
и чиновници на възраст 40-54 години. Те са към 40 % от работната мощ, а поколението Т /хартиеното поколение/ – служащи и чиновници на възраст 55-65 и повече години, са към 23 на 100 от работната мощ.
Всяко потомство се стимулира по друг метод, счита Нейков. Най-младите, тези до 26 години, работят, с цел да се усъвършенстват и забавляват. За тях е значимо да имат високо заплащане, да работят в реномирана компания със модерни технологии. Нужни са им многообразие и провокации, непрекъснати образования. Хората от 27 до 39 години работят, с цел да реализират и съумяват. Те търсят опция за развиване, обективна оценка и незабавни тласъци. Държат на самостоятелност и автономия, както и на ефикасна организация.
Поколението, което съставлява 40 % от работната мощ – хората на възраст 40-54 години, работи, с цел да живее. Държи на високото заплащане. Мотивира се от предвидимост и непоклатимост в работата, от умело управление. Държи да няма строги правила, натоварването да е умерено, да има положителни взаимоотношения в колектива.
Хартиеното потомство, това на най-възрастните служащи – от 55 до 65 години, живее, с цел да работи. Иска сигурност на работното място, здравословни условия на труд. Мотивира се от ясни и прецизни правила, от морални полезности, от почитание и ценене. Мотивация за възрастните служащи е и да им обезпечат опция да предават познания и опит.
Резултатите от проучването обрисуват обилни разлики в полезностите на поколенията. Първостепенна по значение житейска цел на потомство Z е „ благополучие “, на Y – са „ високи приходи “, на Х – „ сигурност “, на Т – „ достолепие “. За да реализират задачите в живота младите генерации Z и Y ценят и разчитат в по-голяма степен на качества като: „ адаптивност “; „ креативност “; „ ентусиазъм “; „ ученолюбивост “; „ прагматичност “; „ храброст “. При по-възрастните генерации Х и Т водещо значение имат обичайните инструментални полезности като: „ усърдие “; „ отговорност “; „ устойчивост “; „ почтеност “, „ преданост “; „ непримиримост “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В Международния ден на труда – 1 май, означаваме публичните и
икономическите достижения на служащите,
припомняме си за правата, които са извоювани и не би трябвало да губим, както и осмисляме новите провокации в областта на труда.
„ Нашите дядовци и баби, майки и татковци, ни оставиха една доста смислена, само че от тяхна позиция, сентенция – „ Залудо работи, напразно не спри “, само че, багра се, че тази сентенция към този момент не важи за моите синове и внуци. Това, което стана през последните двадесетина години промени коренно характера на труда. Първо се промени организацията му – през 19 и 20 век беше времето на огромните колективи, когато милиони хора заран тръгваха за работа и милиони се връщаха вечер от работното си място. Това към този момент не е доста привлекателно за хората от 21 век, трудът се промени и по тази причина се трансформират и служащите “, сподели Иван Нейков.
Работникът към този момент дефинира изискванията на трудовия контракт, 8-часов работен ден на едно място не е атрактивен
Според него в последните десетилетия нараства тежестта на служащия в връзките му с работодателя.
„ Все още битува тезата, че работодателят е мощната страна в връзките му с служащия. Това е правилно, когато има висока безработица, само че при ниска безработица, когато
условията за потенциала на хората непрестанно нарастват,
тогава се сменя парадигмата, тежестта. Има към този момент доста случаи, в които служащият диктува изискванията на трудовия контракт “, съобщи Нейков.
По думите му трудът става доста по-равностоен, трансформира се по този начин, че връзките работник-работодател стават доста по-равнопоставени.
„ Какво ще стане след 20 години към този момент никой не знае. Нови форми на труд се появяват, неща, които в никакъв случай не сме ги мислили, че могат да съществуват, тъй че това, което идва, е оня труд, който е забавен за младата генерация. За тях не е толкоз атрактивно 8 часа да са на едно и също работното място, по тази причина и с подобен самоувереност младите възприеха отдалечената работа и работата от разстояние, това беше безусловно немислимо преди четири години “, добави Нейков.
Според Нейков в идващите години ще се търси
доста по-голяма независимост в определянето на работното време, доста по-голяма независимост в развиването на един служащ, това ще бъдат по-интересни неща за младежите, в сравнение с за техните родители.
На пазара на труда в България участват четири характерно обособени генерации работна мощ, които имат известни сходства, само че и все по-задълбочаващи се разлики в своите потребности, полезности, мотивация, упования, метод на другарство, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към смяната и към престижите, установи план „ Съвместни дейности на обществените сътрудници за адаптиране на работната среда към характерните възрастови потребности на другите поколения, за поощряване на по-дълъг трудов живот и дарба за работа “, осъществен от БСК и.
Поколението Z са служащите и чиновниците на възраст 18-26 години. Това е цифровото потомство, което е към 11 % от работната мощ. Поколение Y / “Милениум “/ са служащите и чиновниците на възраст 27-39 години, които са към 26 % от работната мощ,
аналоговото потомство, или поколението X, са служащи
и чиновници на възраст 40-54 години. Те са към 40 % от работната мощ, а поколението Т /хартиеното поколение/ – служащи и чиновници на възраст 55-65 и повече години, са към 23 на 100 от работната мощ.
Всяко потомство се стимулира по друг метод, счита Нейков. Най-младите, тези до 26 години, работят, с цел да се усъвършенстват и забавляват. За тях е значимо да имат високо заплащане, да работят в реномирана компания със модерни технологии. Нужни са им многообразие и провокации, непрекъснати образования. Хората от 27 до 39 години работят, с цел да реализират и съумяват. Те търсят опция за развиване, обективна оценка и незабавни тласъци. Държат на самостоятелност и автономия, както и на ефикасна организация.
Поколението, което съставлява 40 % от работната мощ – хората на възраст 40-54 години, работи, с цел да живее. Държи на високото заплащане. Мотивира се от предвидимост и непоклатимост в работата, от умело управление. Държи да няма строги правила, натоварването да е умерено, да има положителни взаимоотношения в колектива.
Хартиеното потомство, това на най-възрастните служащи – от 55 до 65 години, живее, с цел да работи. Иска сигурност на работното място, здравословни условия на труд. Мотивира се от ясни и прецизни правила, от морални полезности, от почитание и ценене. Мотивация за възрастните служащи е и да им обезпечат опция да предават познания и опит.
Резултатите от проучването обрисуват обилни разлики в полезностите на поколенията. Първостепенна по значение житейска цел на потомство Z е „ благополучие “, на Y – са „ високи приходи “, на Х – „ сигурност “, на Т – „ достолепие “. За да реализират задачите в живота младите генерации Z и Y ценят и разчитат в по-голяма степен на качества като: „ адаптивност “; „ креативност “; „ ентусиазъм “; „ ученолюбивост “; „ прагматичност “; „ храброст “. При по-възрастните генерации Х и Т водещо значение имат обичайните инструментални полезности като: „ усърдие “; „ отговорност “; „ устойчивост “; „ почтеност “, „ преданост “; „ непримиримост “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ