Георги Дерменджиев на 70: Не съм се отказал от треньорството
Днес един от най-успешните български треньори Георги Дерменджиев навършва 70 години. По този случай " Мач Телеграф " направи обстойно изявление с него, като той приказва освен за работата като ментор, а и за своята кариера като футболист, като е бил част от най-силния отбор в историята на Славия. Единственият треньор, спечелил 4 трофеи с Лудогорец и класирал два пъти " орлите " в групите на Шампионска лига, направи своята равносметка особено за читателите на единствения футболен ежедневник.
Прочетете още
- Г-н Дерменджиев, цветущ рожден ден. Каква е равносметката ви за тези 70 години?
- Положителна, с това, което реализирах в българския футбол. Моята фантазия беше да работя като треньор, а съм извънредно благополучен, че съумях и реализирах такива триумфи.
- Кой е най-хубавият миг във вашата кариера?
- Двата пробива в Шампионската лига! А единият път даже Лудогорец излезе от груповата фаза като трети. Това са най-впечатляващите моменти в моята треньорска кариера.
- Да ви върнем обратно – по какъв начин преживяхте дузпите със Стяуа?
- Изненадващо е, че бях доста здравомислещ в този миг. Знаех, че това е рулетка, само че тимът имаше самочувствието да го изиграе този мач. Минахме през доста премеждия, изгониха Владо Стоянов, само че пък Вандерсон вкара доста хубав гол. Определено би трябвало да бъда удовлетворен от ориста.
- Много пъти сте разказвал тази история, само че кой реши Моци да застане на вратата в този миг?
- Преди това на тренировки и след тях са оставали играчите да си бият дузпи, а Моци е заставал да пази. На мача със Стяуа аз го попитах дали е подготвен, а той самичък сподели, че няма проблем. И по този начин се получи... Това първо класиране в ШЛ обаче е триумф на всички, не на един или двама съответни индивида, тъй като всеки правеше каквото би трябвало, с цел да реализира Лудогорец този триумф.
- Този миг ли е най-важният в историята на Лудогорец?
- Не. Това е един епизод, тъй като има доста по-важни неща. Братя Домусчиеви сътвориха един план, повярваха в него и го реализираха. Това е най-важният миг. Израстването на тима стана доста бързо. Лудогорец стана първенец още първата година след доста добра групова работа. Тук приказваме за притежатели, за целия екип, изпълнителен шеф, състезателен шеф, треньори, футболисти, чиновници. Клубът израстна доста бързо. Хората се учеха в придвижване, само че са доста умни и поради това триумфите не закъсняха.
- А защо съжалявате най-вече в дългата си кариера?
- Съжалявам за този мач с Карабах. Наистина доста скърбя за този резултат – 2:7.
- Ако можеше да върнете времето бихте ли трансформирали нещо?
- Най-вероятно, да.
- Сякаш Лудогорец не заслужаваше такава загуба...
- Винаги съм вярвал само в действителността. Можеше това да се случи, можеше това, само че в последна сметка постоянно резултатът се гледа...
- Повечето хора ви свързват с сполучливата треньорска кариера, само че вие имате и отлична такава като състезател. Как започнахте като футболист?
- От доста дребен. Играех в един пловдивски квартален тим и спечелихме шампионата Футболна промяна `68. Станахме републикански първенци и премията ни беше мач в Русия – на " Лужники ", преди дуел на националните тимове на Русия и Полша. Имаше към 20 000 фенове... В нашия тим бяха Петьо Зехтински, Спас Джевизов. Тогава мисля, че кварталът ни се споделяше „ Зеленчукова борса “, по-късно „ Първи май “, а в този момент мисля, че е „ Смирненски “. После аз отидох в школата на Локо Пд...
- А по какъв начин се озовахте в Славия?
- Когато бях в казармата, ме взеха в Ударник Пловдив, боен тим. Той беше към Строителни войски в Пловдив. Имаше шампионат – Строителни войски от София, Бургас, Плевен и така нататък Финалният шампионат беше в София на стадион „ Славия “. Треньор на Славия в оня интервал беше Атанас Пържелов. Така взеха и Илиян Алдев, също от Ударник Пловдив.
- Вие играхте в може би най-силния тим на Славия...
- Бяхме един доста млад тим. Гугалов беше вратар, Цолов – другия пазач. Милчо Евтимов, Боби Григоров, Чавдар Цветков, Наско Александров, Андрей Желязков, с него спахме в една стая, Ваньо Костов, Гошо Минчев, Иван Чакъров, Любо Тасев от по-старите. Той доста ме съветваше. Костас Исакидис пък беше първата продажба - той отиде в Гърция.
- Не ви ли е гняв, че не станахте първенци с белия екип?
- Много мощен беше футболът в България в оня интервал. Имаше доста положителни футболисти в ЦСКА, Левски, Ботев Пд, в Бургас, Враца... Много мъчно беше да стигнеш до националния тим. И поради това българския футбол имаше триумфи и се класираше на огромни шампионати. Имаше от кой да се учим и имаше доста кумири, на които всеки се стремеше. Да подражава.
- Изведнъж се оказвате в Янтра. Знаем, че там една контузия бележи целия ви престой.
- В интерес на истината и в Славия имах сериозна травма на коляното. В Янтра – контузия на белия дроб, от един удар в гърдите получих кървене, много време прекарах в болница. След това бях в Спартак Пд една година и там завърших с кариера си като футболист.
- Кога решихте да станете треньор?
-Това ми беше фантазията още с прохождането ми във футбола. Когато бях в Славия, в случай че национални или непознати тимове упражняваха на „ Васил Левски “, аз вървях да ги виждам по какъв начин как се готвят. После аплайвах в НСА и приключих компетентност треньор по футбол.
- Първият тим ви като треньор е Спартак Пд. Защо не се получиха там нещата?
- Спартак Пд е тим с огромна история - Тодор Диев, Христо Дишков... Знаете ли, че Диев доста са го желали отвън България, само че по това време е нямало по какъв начин да отиде на запад. Имаше напредък в Спартак Пд първоначално, когато аз отидох, тъй като Христо Данов искаше да възроди остарялата популярност. Не се получиха обаче нещата и брокерите се реалокираха в Ботев Пд. Сега Спартак Пд е в Трета лига и хората към този момент не помнят каква мощ е бил този тим.
- Следва 10-годишен интервал в Ловеч. От кой треньор научихте най-вече край Покрития мост?
- Люпко, Ферарсио Спасов, господ да го елементарни, Херо... Черпех от всички, записвах си, тогава нямаше толкоз технологии като в този момент. Отборът стана първенец, печели купи, доста положителни играчи сътвори. Това беше една школа за мен, тъй като Литекс изигра доста мачове в Европа.
- Имате къс престой в Ботев Пд. Какво тъкмо се случи?
- Бях нещо като консултант или състезателен шеф. Тенчо Тенев беше треньор, а изпълнителен шеф беше Марин Бакалов. Моят престой в клуба обаче беше единствено 2-3 месеца.
- Продължаваме със Сливен...
- С Дуци Симонович се познавахме от Литекс. Той ми се обади. Работихме дружно, бях асистент, Йордан Лечков беше кмет на Сливен и държеше доста на тима. Бяхме положителни, победихме ЦСКА. Вижте, Сливен е футболен град, много огромни играчи са минали от там. През идната година Дуци си потегли, а аз станах старши треньор. Не след дълго Ивайло Петев ми се обади за Разград и ми сподели, че се гради добър план. Така беше, в действителност.
- И стартира приключението Лудогорец. Около 6-7 години и три престоя, доста триумфи и титли. Кой е треньорът, против който е било най-голяма чест да излезете?
- За мен Карло Анчелоти. Той продължава да стои на върха толкоз години, само че все пак е един земен човек. С него успяхме да заменяем няколко реплики с преводач около мачовете с Реал Мадрид. Отношението и държанието му постоянно е било образец за мен. Един треньор, който е на международно равнище, постоянно работи във водещи тимове, само че е крепко стъпил на земята.
- Чувстваш ли се съумял, когато стъпиш на „ Бернабеу “, „ Анфийлд “, „ Емирейтс “ или „ Парк де Пренс “ в качеството си на треньор?
- Да, по този начин е. Виждаш държанието на тези клубове, виждаш държанието на почитателите. Ето една страхотна история от „ Анфийлд “. Моята брачна половинка и дребния ми наследник бяха в ложата на „ Анфийлд “. Отива представител на клуба при тях, смъква ги долу на терена, вършат обиколка, дикторът споделя, че това е фамилията на старши треньора на гостуващия отбор, а почитателите им ръкопляскат. Това те вкарва в различен набор, кара те да мислиш по различен метод.
- Как се стопират играчи като Роналдо, Бейл, Бензема, Модрич, Джерард, Кавани и доста други?
- Споделях на моите играчи да бъдат спокойни. Винаги съм им казвал, че този мач го гледат ужасно доста хора и те би трябвало да имат държанието на огромни експерти. Ние в огромен европейски мач не направихме нито една ексцесия. В мача на „ Бернабеу “ против Реал Мадрид, Кристиано Роналдо извърши фаул пред нашата врата, а топката удари в главата Георги Теризев. Той стана и продължи, а след края на мача Роналдо му даде фланелката си и го попита по какъв начин се усеща. Това приказва доста.
- Работихте и в казахстанския Ордабаси в един миг, в който най-хубавите български треньори бяхте там. Какво научихте от този собствен престой?
- Аз от всичко съм се учил. Този пробив на Мъри Стоилов в Казахстан направи по този начин, че българските треньори, да бъдат високо котирани и да работят там. Казахстан е прогресираща страна, като в оня интервал имаше доста чужденци в тимовете. Мъри Стоилов съумя с Астана да влезе в Шампионската лига и несъмнено футболът просперираше.
- Водихте и Левски, само че там не успяхте да постигнете триумфите от Лудогорец. Въпреки това почитателите на „ сините “ имат положително мнение за вас.
- Аз отидох с цялото си сърце да работя в този клуб. Левски има огромна история, доста положителни футболисти са имали и имат и доста пъти са били първенци. Но интервалът, в който аз работех там, беше турбулентен. Сменяха се управления, играчи, мениджъри... Левски има фенска маса, която е доста вярна. Това, което е самата истина – в един миг почитателите избавиха клуба. Сега Наско Сираков прави доста за клуба, има верен курс да изкара тима на върха. Знае се какви са финансите и с какво разполагат. Не надскачат себе си. Желанието е огромно, само че действителността е друга. Спонсорът и Наско Сираков също са съпричастни за спасението. И стадион желаят да вършат. Дано всичко се реализира, поисквам им го от сърце.
- Какво не ви доближи за позитивни резултати в националния тим?
- За всеки треньор е фантазия да води националния тим. Това е върхът в кариерата! Ние победихме сериозен тим като Чехия, само че значимото беше да спечелим баража за Евро 2020. Унгария е доста добър тим и ни отстрани. За страдание ние от много време нямаме класиране на европейско или международно.
- Кой е най-хубавият футболист, с който сте работил?
- Да не пропусна някого, че са доста. – Десподов в националния, Марселиньо, Вандерсон, Кафу, Недялков, Пьотровски, и доста други. Стойчо Стоилов, Беляков, Юруков в Ловеч. Реално са голям брой положителните играчи, с които съм работил.
- Какво следва оттук насетне за вас?
- Не съм се отказал от треньорската кариера. Енергичен съм. Излишно е да споделям, че има предложения към мен, дори и отвън България. Но тези неща за мен не са непременно.
Прочетете още
- Г-н Дерменджиев, цветущ рожден ден. Каква е равносметката ви за тези 70 години?
- Положителна, с това, което реализирах в българския футбол. Моята фантазия беше да работя като треньор, а съм извънредно благополучен, че съумях и реализирах такива триумфи.
- Кой е най-хубавият миг във вашата кариера?
- Двата пробива в Шампионската лига! А единият път даже Лудогорец излезе от груповата фаза като трети. Това са най-впечатляващите моменти в моята треньорска кариера.
- Да ви върнем обратно – по какъв начин преживяхте дузпите със Стяуа?
- Изненадващо е, че бях доста здравомислещ в този миг. Знаех, че това е рулетка, само че тимът имаше самочувствието да го изиграе този мач. Минахме през доста премеждия, изгониха Владо Стоянов, само че пък Вандерсон вкара доста хубав гол. Определено би трябвало да бъда удовлетворен от ориста.
- Много пъти сте разказвал тази история, само че кой реши Моци да застане на вратата в този миг?
- Преди това на тренировки и след тях са оставали играчите да си бият дузпи, а Моци е заставал да пази. На мача със Стяуа аз го попитах дали е подготвен, а той самичък сподели, че няма проблем. И по този начин се получи... Това първо класиране в ШЛ обаче е триумф на всички, не на един или двама съответни индивида, тъй като всеки правеше каквото би трябвало, с цел да реализира Лудогорец този триумф.
- Този миг ли е най-важният в историята на Лудогорец?
- Не. Това е един епизод, тъй като има доста по-важни неща. Братя Домусчиеви сътвориха един план, повярваха в него и го реализираха. Това е най-важният миг. Израстването на тима стана доста бързо. Лудогорец стана първенец още първата година след доста добра групова работа. Тук приказваме за притежатели, за целия екип, изпълнителен шеф, състезателен шеф, треньори, футболисти, чиновници. Клубът израстна доста бързо. Хората се учеха в придвижване, само че са доста умни и поради това триумфите не закъсняха.
- А защо съжалявате най-вече в дългата си кариера?
- Съжалявам за този мач с Карабах. Наистина доста скърбя за този резултат – 2:7.
- Ако можеше да върнете времето бихте ли трансформирали нещо?
- Най-вероятно, да.
- Сякаш Лудогорец не заслужаваше такава загуба...
- Винаги съм вярвал само в действителността. Можеше това да се случи, можеше това, само че в последна сметка постоянно резултатът се гледа...
- Повечето хора ви свързват с сполучливата треньорска кариера, само че вие имате и отлична такава като състезател. Как започнахте като футболист?
- От доста дребен. Играех в един пловдивски квартален тим и спечелихме шампионата Футболна промяна `68. Станахме републикански първенци и премията ни беше мач в Русия – на " Лужники ", преди дуел на националните тимове на Русия и Полша. Имаше към 20 000 фенове... В нашия тим бяха Петьо Зехтински, Спас Джевизов. Тогава мисля, че кварталът ни се споделяше „ Зеленчукова борса “, по-късно „ Първи май “, а в този момент мисля, че е „ Смирненски “. После аз отидох в школата на Локо Пд...
- А по какъв начин се озовахте в Славия?
- Когато бях в казармата, ме взеха в Ударник Пловдив, боен тим. Той беше към Строителни войски в Пловдив. Имаше шампионат – Строителни войски от София, Бургас, Плевен и така нататък Финалният шампионат беше в София на стадион „ Славия “. Треньор на Славия в оня интервал беше Атанас Пържелов. Така взеха и Илиян Алдев, също от Ударник Пловдив.
- Вие играхте в може би най-силния тим на Славия...
- Бяхме един доста млад тим. Гугалов беше вратар, Цолов – другия пазач. Милчо Евтимов, Боби Григоров, Чавдар Цветков, Наско Александров, Андрей Желязков, с него спахме в една стая, Ваньо Костов, Гошо Минчев, Иван Чакъров, Любо Тасев от по-старите. Той доста ме съветваше. Костас Исакидис пък беше първата продажба - той отиде в Гърция.
- Не ви ли е гняв, че не станахте първенци с белия екип?
- Много мощен беше футболът в България в оня интервал. Имаше доста положителни футболисти в ЦСКА, Левски, Ботев Пд, в Бургас, Враца... Много мъчно беше да стигнеш до националния тим. И поради това българския футбол имаше триумфи и се класираше на огромни шампионати. Имаше от кой да се учим и имаше доста кумири, на които всеки се стремеше. Да подражава.
- Изведнъж се оказвате в Янтра. Знаем, че там една контузия бележи целия ви престой.
- В интерес на истината и в Славия имах сериозна травма на коляното. В Янтра – контузия на белия дроб, от един удар в гърдите получих кървене, много време прекарах в болница. След това бях в Спартак Пд една година и там завърших с кариера си като футболист.
- Кога решихте да станете треньор?
-Това ми беше фантазията още с прохождането ми във футбола. Когато бях в Славия, в случай че национални или непознати тимове упражняваха на „ Васил Левски “, аз вървях да ги виждам по какъв начин как се готвят. После аплайвах в НСА и приключих компетентност треньор по футбол.
- Първият тим ви като треньор е Спартак Пд. Защо не се получиха там нещата?
- Спартак Пд е тим с огромна история - Тодор Диев, Христо Дишков... Знаете ли, че Диев доста са го желали отвън България, само че по това време е нямало по какъв начин да отиде на запад. Имаше напредък в Спартак Пд първоначално, когато аз отидох, тъй като Христо Данов искаше да възроди остарялата популярност. Не се получиха обаче нещата и брокерите се реалокираха в Ботев Пд. Сега Спартак Пд е в Трета лига и хората към този момент не помнят каква мощ е бил този тим.
- Следва 10-годишен интервал в Ловеч. От кой треньор научихте най-вече край Покрития мост?
- Люпко, Ферарсио Спасов, господ да го елементарни, Херо... Черпех от всички, записвах си, тогава нямаше толкоз технологии като в този момент. Отборът стана първенец, печели купи, доста положителни играчи сътвори. Това беше една школа за мен, тъй като Литекс изигра доста мачове в Европа.
- Имате къс престой в Ботев Пд. Какво тъкмо се случи?
- Бях нещо като консултант или състезателен шеф. Тенчо Тенев беше треньор, а изпълнителен шеф беше Марин Бакалов. Моят престой в клуба обаче беше единствено 2-3 месеца.
- Продължаваме със Сливен...
- С Дуци Симонович се познавахме от Литекс. Той ми се обади. Работихме дружно, бях асистент, Йордан Лечков беше кмет на Сливен и държеше доста на тима. Бяхме положителни, победихме ЦСКА. Вижте, Сливен е футболен град, много огромни играчи са минали от там. През идната година Дуци си потегли, а аз станах старши треньор. Не след дълго Ивайло Петев ми се обади за Разград и ми сподели, че се гради добър план. Така беше, в действителност.
- И стартира приключението Лудогорец. Около 6-7 години и три престоя, доста триумфи и титли. Кой е треньорът, против който е било най-голяма чест да излезете?
- За мен Карло Анчелоти. Той продължава да стои на върха толкоз години, само че все пак е един земен човек. С него успяхме да заменяем няколко реплики с преводач около мачовете с Реал Мадрид. Отношението и държанието му постоянно е било образец за мен. Един треньор, който е на международно равнище, постоянно работи във водещи тимове, само че е крепко стъпил на земята.
- Чувстваш ли се съумял, когато стъпиш на „ Бернабеу “, „ Анфийлд “, „ Емирейтс “ или „ Парк де Пренс “ в качеството си на треньор?
- Да, по този начин е. Виждаш държанието на тези клубове, виждаш държанието на почитателите. Ето една страхотна история от „ Анфийлд “. Моята брачна половинка и дребния ми наследник бяха в ложата на „ Анфийлд “. Отива представител на клуба при тях, смъква ги долу на терена, вършат обиколка, дикторът споделя, че това е фамилията на старши треньора на гостуващия отбор, а почитателите им ръкопляскат. Това те вкарва в различен набор, кара те да мислиш по различен метод.
- Как се стопират играчи като Роналдо, Бейл, Бензема, Модрич, Джерард, Кавани и доста други?
- Споделях на моите играчи да бъдат спокойни. Винаги съм им казвал, че този мач го гледат ужасно доста хора и те би трябвало да имат държанието на огромни експерти. Ние в огромен европейски мач не направихме нито една ексцесия. В мача на „ Бернабеу “ против Реал Мадрид, Кристиано Роналдо извърши фаул пред нашата врата, а топката удари в главата Георги Теризев. Той стана и продължи, а след края на мача Роналдо му даде фланелката си и го попита по какъв начин се усеща. Това приказва доста.
- Работихте и в казахстанския Ордабаси в един миг, в който най-хубавите български треньори бяхте там. Какво научихте от този собствен престой?
- Аз от всичко съм се учил. Този пробив на Мъри Стоилов в Казахстан направи по този начин, че българските треньори, да бъдат високо котирани и да работят там. Казахстан е прогресираща страна, като в оня интервал имаше доста чужденци в тимовете. Мъри Стоилов съумя с Астана да влезе в Шампионската лига и несъмнено футболът просперираше.
- Водихте и Левски, само че там не успяхте да постигнете триумфите от Лудогорец. Въпреки това почитателите на „ сините “ имат положително мнение за вас.
- Аз отидох с цялото си сърце да работя в този клуб. Левски има огромна история, доста положителни футболисти са имали и имат и доста пъти са били първенци. Но интервалът, в който аз работех там, беше турбулентен. Сменяха се управления, играчи, мениджъри... Левски има фенска маса, която е доста вярна. Това, което е самата истина – в един миг почитателите избавиха клуба. Сега Наско Сираков прави доста за клуба, има верен курс да изкара тима на върха. Знае се какви са финансите и с какво разполагат. Не надскачат себе си. Желанието е огромно, само че действителността е друга. Спонсорът и Наско Сираков също са съпричастни за спасението. И стадион желаят да вършат. Дано всичко се реализира, поисквам им го от сърце.
- Какво не ви доближи за позитивни резултати в националния тим?
- За всеки треньор е фантазия да води националния тим. Това е върхът в кариерата! Ние победихме сериозен тим като Чехия, само че значимото беше да спечелим баража за Евро 2020. Унгария е доста добър тим и ни отстрани. За страдание ние от много време нямаме класиране на европейско или международно.
- Кой е най-хубавият футболист, с който сте работил?
- Да не пропусна някого, че са доста. – Десподов в националния, Марселиньо, Вандерсон, Кафу, Недялков, Пьотровски, и доста други. Стойчо Стоилов, Беляков, Юруков в Ловеч. Реално са голям брой положителните играчи, с които съм работил.
- Какво следва оттук насетне за вас?
- Не съм се отказал от треньорската кариера. Енергичен съм. Излишно е да споделям, че има предложения към мен, дори и отвън България. Но тези неща за мен не са непременно.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ