Методи Деянов на 50: Често сънувам, че още играя в ЦСКА
Днес един от огромните любимци на Сектор " Г " Методи Деянов чества 50-годишния си празник. Възраст, на която хората нормално си вършат равносметка на живота.
„ Не съм се замислял по тази тематика, за мен най-важно е, че се усещам доста благополучен - аз съм един благополучен брачен партньор, татко и дядо “, призна някогашният халф на ЦСКА.
Семейството е огромната му горделивост. Със брачната половинка му Лила имат три деца - Богомила (28 г.), Кремена (23 г.) и Теодор (11 г.). Отскоро двамата се радват и на внуци - тригодишния Матей и Елия, която през юни ще навърши 2 година Те са плод на любовта на огромната му щерка с футболния национал Алекс Петков, който пък е наследник на някогашния съотборник на Деянов - Милен Петков.
Методи е благополучен брачен партньор, татко и дядо, само че несъмнено има с какво да се гордее и във футбола. У нас е играл единствено за ЦСКА - има 192 мача и 36 гола, става първенец и притежател на Купата на България. След това изкарва 5 година в гръцкия ОФИ Крит, където записва 100 мача и 20 гола, а приключва кариерата си като състезател на Анортозис, с който става първенец на Кипър. Принуден е да се откаже от футбола поради непрекъснатите травми.
Малцина знаят, че зад тила си има 10 интервенции, като две от тях са извънредно тежки и малко на брой са вярвали, че ще се завърне в игра. Първата е през 1996 година, когато къса коленни връзки и е опериран в Барселона, а втората е две години по-късно - кракът му безусловно е строшен на две съвсем 1,5 година е отвън игра.
" Никога нямаше да мога да мина през тези сложни моменти, в случай че до мен не беше брачната половинка ми Лила. С нея сме дружно от деца и тя е индивидът, който постоянно ме е подкрепял. Тя ме върна на терена, когато никой не вярваше, че това е допустимо. Винаги ще съм й признателен ", споделя Методи, който признава, че към този момент не е в положение да играе даже и на дребни малки врати.
" Болките са нетърпими даже и след другарски мачлета. Играех, само че най-после видях, че не мога. Тъгувам за футбола, липсва ми, само че... Може би по тази причина постоянно сънувам по какъв начин играя, несъмнено с екипа на ЦСКА. Дори през вчерашния ден сънувах, че съм на терена. Но към този момент мога да се движа единствено във фитнеса, за жалост “, изяснява Деянов.
И прибавя, че това е повода да се откаже от треньорството. А стартира с летящ старт и му предричаха отлична кариера. Започна в школата на ЦСКА, след това реализира триумфи с националния тим до 17 година, беше шеф на в школите на Царско дело и ЦСКА 1948.
" Призванието ми е да работя с подрастващи. С тях би трябвало да си по екип на терена, а на мен ми е мъчно даже да обуя футболните обувки, толкоз ме болят краката. Не става единствено с приказки, би трябвало да покажеш. Затова се отхвърлих. Сега единствено виждам мачове – най-вече детски и по малкия екран – най-много на обичания ми Реал Мадрид. От дребен съм почитател на „ кралете “.
Навремето в София имаше тържища за футболни продукти и аз непрекъснато ходех там с батковците от квартала. Пестях си парички за значки, плакати, флагчета на Реал. Обичах първо Бутрагеньо, Мичел и Уго Санчес, след това Зидан, а в този момент най-вече ми харесва Белингам. Той в най-голяма степен е сборен облик на актуалния халф – играе еднообразно добре и в двете етапи на играта, може да вкарва и да подава, печели единоборства, играе добре с глава, има лидерски качества. Не съм ходил на мач на „ Бернабеу “, въпреки че постоянно съм мечтал за това. Май е време да го направя, поисквам си го за юбилея ", продължава той.
Методи обича да приказва за децата си, въпреки че дъщерите му към този момент са поели по своя път. Голямата Богомила е майка на две дребни деца и е отдадена напълно на тях. Кремена е артистичната част от семейството – неотдавна е приключила НАТФИЗ и към този момент играе в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. А от предходната година е брачна половинка на артиста Юли Славчев от „ Молец “.
„ Не бих споделил, че съм упорит родител, само че постоянно към подкрепял децата си. Това е най-важно. Сега съм неразделно до сина си, който тренира футбол в школата на ЦСКА. Виждам, че обича футбола, носи в себе си тръпката към играта. Това е най-важното, занапред ще развива качества, тъй като е единствено на 11 години. Харесва ми, че има взор върху играта, само че на този стадий изостава малко от връстниците си във физическо отношение,. И при мен нещата бяха сходни на неговата възраст, постоянно съм бил най-слабият “, изяснява Деянов.
И до ден-днешен той си остава един от огромните любимци на „ алената “ публиката, само че няма пояснение по какъв начин е спечелил любовта им.
„ Винаги ми е било прелестно по какъв начин хората се отнасят с почитание към мен и намират положителни думи за кариерата ми. Изпитвам съм признателност и наслада при такива срещи. Нямам пояснение за това, може би в основата е фактът, че от 6-годишен съм на „ Червено знаме “. Футболът е огромна обич и няма по какъв начин да я загърбиш. Всеки ден се сещам какво е било, само че няма по какъв начин да върна времето обратно. Спомням си единствено хубавите неща, за травмите не обичам да приказвам. Постигнал съм доста във футбола, получил съм самопризнание и обич и това също е част от моето благополучие. Доволен съм и не скърбя за пропуснати шансове “, счита Деянов.
Той не крие насладата си от измененията в ЦСКА и счита, че клубът го чака блестящо бъдеще.
„ Работи се професионално в вярна тенденция. С новия стадион ще се завърнат почитателите и имам вяра, че доста хубави неща чакат моя обичан тим. Но като цяло за българския футбол и за националния отбор не съм токова оптимистимно надъхан. За страдание не виждам положителни вероятности “, прям е някогашният халф.
И най-после, с кои три думи би се описал Методи Деянов?
„ Оптимист, благополучен и добър “, приключва пред Гонг с усмивка любимецът на Сектор „ Г “.
„ Не съм се замислял по тази тематика, за мен най-важно е, че се усещам доста благополучен - аз съм един благополучен брачен партньор, татко и дядо “, призна някогашният халф на ЦСКА.
Семейството е огромната му горделивост. Със брачната половинка му Лила имат три деца - Богомила (28 г.), Кремена (23 г.) и Теодор (11 г.). Отскоро двамата се радват и на внуци - тригодишния Матей и Елия, която през юни ще навърши 2 година Те са плод на любовта на огромната му щерка с футболния национал Алекс Петков, който пък е наследник на някогашния съотборник на Деянов - Милен Петков.
Методи е благополучен брачен партньор, татко и дядо, само че несъмнено има с какво да се гордее и във футбола. У нас е играл единствено за ЦСКА - има 192 мача и 36 гола, става първенец и притежател на Купата на България. След това изкарва 5 година в гръцкия ОФИ Крит, където записва 100 мача и 20 гола, а приключва кариерата си като състезател на Анортозис, с който става първенец на Кипър. Принуден е да се откаже от футбола поради непрекъснатите травми.
Малцина знаят, че зад тила си има 10 интервенции, като две от тях са извънредно тежки и малко на брой са вярвали, че ще се завърне в игра. Първата е през 1996 година, когато къса коленни връзки и е опериран в Барселона, а втората е две години по-късно - кракът му безусловно е строшен на две съвсем 1,5 година е отвън игра.
" Никога нямаше да мога да мина през тези сложни моменти, в случай че до мен не беше брачната половинка ми Лила. С нея сме дружно от деца и тя е индивидът, който постоянно ме е подкрепял. Тя ме върна на терена, когато никой не вярваше, че това е допустимо. Винаги ще съм й признателен ", споделя Методи, който признава, че към този момент не е в положение да играе даже и на дребни малки врати.
" Болките са нетърпими даже и след другарски мачлета. Играех, само че най-после видях, че не мога. Тъгувам за футбола, липсва ми, само че... Може би по тази причина постоянно сънувам по какъв начин играя, несъмнено с екипа на ЦСКА. Дори през вчерашния ден сънувах, че съм на терена. Но към този момент мога да се движа единствено във фитнеса, за жалост “, изяснява Деянов.
И прибавя, че това е повода да се откаже от треньорството. А стартира с летящ старт и му предричаха отлична кариера. Започна в школата на ЦСКА, след това реализира триумфи с националния тим до 17 година, беше шеф на в школите на Царско дело и ЦСКА 1948.
" Призванието ми е да работя с подрастващи. С тях би трябвало да си по екип на терена, а на мен ми е мъчно даже да обуя футболните обувки, толкоз ме болят краката. Не става единствено с приказки, би трябвало да покажеш. Затова се отхвърлих. Сега единствено виждам мачове – най-вече детски и по малкия екран – най-много на обичания ми Реал Мадрид. От дребен съм почитател на „ кралете “.
Навремето в София имаше тържища за футболни продукти и аз непрекъснато ходех там с батковците от квартала. Пестях си парички за значки, плакати, флагчета на Реал. Обичах първо Бутрагеньо, Мичел и Уго Санчес, след това Зидан, а в този момент най-вече ми харесва Белингам. Той в най-голяма степен е сборен облик на актуалния халф – играе еднообразно добре и в двете етапи на играта, може да вкарва и да подава, печели единоборства, играе добре с глава, има лидерски качества. Не съм ходил на мач на „ Бернабеу “, въпреки че постоянно съм мечтал за това. Май е време да го направя, поисквам си го за юбилея ", продължава той.
Методи обича да приказва за децата си, въпреки че дъщерите му към този момент са поели по своя път. Голямата Богомила е майка на две дребни деца и е отдадена напълно на тях. Кремена е артистичната част от семейството – неотдавна е приключила НАТФИЗ и към този момент играе в Народния спектакъл „ Иван Вазов “. А от предходната година е брачна половинка на артиста Юли Славчев от „ Молец “.
„ Не бих споделил, че съм упорит родител, само че постоянно към подкрепял децата си. Това е най-важно. Сега съм неразделно до сина си, който тренира футбол в школата на ЦСКА. Виждам, че обича футбола, носи в себе си тръпката към играта. Това е най-важното, занапред ще развива качества, тъй като е единствено на 11 години. Харесва ми, че има взор върху играта, само че на този стадий изостава малко от връстниците си във физическо отношение,. И при мен нещата бяха сходни на неговата възраст, постоянно съм бил най-слабият “, изяснява Деянов.
И до ден-днешен той си остава един от огромните любимци на „ алената “ публиката, само че няма пояснение по какъв начин е спечелил любовта им.
„ Винаги ми е било прелестно по какъв начин хората се отнасят с почитание към мен и намират положителни думи за кариерата ми. Изпитвам съм признателност и наслада при такива срещи. Нямам пояснение за това, може би в основата е фактът, че от 6-годишен съм на „ Червено знаме “. Футболът е огромна обич и няма по какъв начин да я загърбиш. Всеки ден се сещам какво е било, само че няма по какъв начин да върна времето обратно. Спомням си единствено хубавите неща, за травмите не обичам да приказвам. Постигнал съм доста във футбола, получил съм самопризнание и обич и това също е част от моето благополучие. Доволен съм и не скърбя за пропуснати шансове “, счита Деянов.
Той не крие насладата си от измененията в ЦСКА и счита, че клубът го чака блестящо бъдеще.
„ Работи се професионално в вярна тенденция. С новия стадион ще се завърнат почитателите и имам вяра, че доста хубави неща чакат моя обичан тим. Но като цяло за българския футбол и за националния отбор не съм токова оптимистимно надъхан. За страдание не виждам положителни вероятности “, прям е някогашният халф.
И най-после, с кои три думи би се описал Методи Деянов?
„ Оптимист, благополучен и добър “, приключва пред Гонг с усмивка любимецът на Сектор „ Г “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ