Днес е църковният празник Неделя месопустна, наричан още Месни заговезни.

Днес е църковният празник Неделя месопустна, именуван още Месни заговезни. Празникът е постоянно в неделя – осем седмици преди Великден, който тази година се пада на 16 април. Той дава отчасти начало на Великия /Великденския/ пост – време за молитва и смирение.

В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Седмицата сред Месни и Сирни заговезни се назовава Сирница, тъй като е подготовка за Великия пост. До Сирни заговезни би трябвало да приключат всички сватби, тъй като през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се разрешава венчаване.

Празникът получава названието си от обичайна вечеря с месни ястия, след която е неразрешено да се яде месо до края на Великия пост, когато хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, „ очистват се “ и се приближават до Исус Христос. Думата „ заговезни “ идва от постя, стартирам да заговявам. От идващия ден, който е понеделник, от менюто се изключат месото и месните артикули. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни, се заговява за последно с яйца, мляко и млечни артикули. И от понеделник – 27 февруари стартира същинското постене.

40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се счита, че лишавайки се от блажна храна човек пречиства тялото и душата си. Не бива постенето да се схваща като механично отнемане от избран тип храна и питиета.

Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за неприятните си действия, да потърси нов път към възвишеното и към себе си.