Тодоровден е! Чудни имена празнуват, вижте поверията и обича...
Днес е Тодоровден. Българската православна черква го отбелязва в първата събота след Сирни заговезни. Празникът е прочут и с имената Тодорова събота, Конски Великден и Тудорица. Датата на честването му, както и тази на Великден, се дефинира по лунния календар.
Двама светци в един образ
Празникът е отдаден на Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат, само че в националното въображение двамата светци се сливат в един облик – Св. Тодор, настойник на конете и плодородието.
Великомъченикът
Християнската традиция споделя за Теодор Тирон като великомъченик от IV век, прочут с вярата и чудесата си. Макар църквата да чества паметта на светеца в деня, в който той потърпевш за Христа (17 февруари по гражданския календар - 1 март остарял стил), основният празник за него се празнува в първата събота от Великия пост (Тодоровден) за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата гибел.
Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна.
Конски Великден
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден. В така наречен кушии - обичайни надпревари с коне, вземат участие както експерти, по този начин и фенове на конния спорт.
Конят е сърцето на празника – знак за мощ, независимост и мъжка героизъм. Тодоровден е и ден на младите мъже, на тяхната сила и състезание. Най-емблематичният бит са кушиите – празничните конни надбягвания. Те се вършат на площада или отвън селото, а спечелилият получава венец, забрадка или риза, до момента в който конят му – особено украсена юзда.
Преди старта всичко е обред. Конете се изкъпват и сресват, украсяват се с пискюли, мъниста и цветя. Стопанките ги зареждат с ритуален самун – за здраве и благодат. Жените месят хлябове във форма на подкова или конче – част от тях се раздават, друга се дава на животните.
Легендата за свети Тодор
Легендата споделя, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да заяви това на правилните - да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор дал отговор: да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан схванал, че лукавият план е оголен, останал опозорен и пуснал постоянна, чиста стока на пазара. Оттогава за признателност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в черква.
Тодорова неделя
В българския национален календар първата седмица от огромните великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от деня на Тодор в събота. В центъра на празника са конете, по тази причина той се назовава още и Конски Великден. Конните надпревари се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Светецът измолил лятото
Поверието споделя, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато дойде, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.
А самият светец влиза при Бога, с цел да го моли да прати лято на земята. И тъй като Господ почита светеца, още до момента в който той изрича молбата си, извън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, стартира да се издига пара и стопля земята.
Поверия и обичаи
В някои краища младите дами измиват косите си с вода, в която е сложена плява от конска ясла – с цел да бъдат косите им здрави и лъскави.
Обличат бели ризи и се хващат на общо хоро.
Денят се счита за удобен за забременяване и раждане на здрави момчета, а в случай че времето е хубаво – годината ще е плодородна.
Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Имен ден честват всички с имената Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея и Доротей.
Двама светци в един образ
Празникът е отдаден на Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат, само че в националното въображение двамата светци се сливат в един облик – Св. Тодор, настойник на конете и плодородието.
Великомъченикът
Християнската традиция споделя за Теодор Тирон като великомъченик от IV век, прочут с вярата и чудесата си. Макар църквата да чества паметта на светеца в деня, в който той потърпевш за Христа (17 февруари по гражданския календар - 1 март остарял стил), основният празник за него се празнува в първата събота от Великия пост (Тодоровден) за възпоминание на чудото, станало няколко десетилетия след неговата гибел.
Тогава гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363), който още продължавал да желае възвръщането на езичеството, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях и да ги принуди да ядат идоложертвена храна.
Конски Великден
Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден. В така наречен кушии - обичайни надпревари с коне, вземат участие както експерти, по този начин и фенове на конния спорт.
Конят е сърцето на празника – знак за мощ, независимост и мъжка героизъм. Тодоровден е и ден на младите мъже, на тяхната сила и състезание. Най-емблематичният бит са кушиите – празничните конни надбягвания. Те се вършат на площада или отвън селото, а спечелилият получава венец, забрадка или риза, до момента в който конят му – особено украсена юзда.
Преди старта всичко е обред. Конете се изкъпват и сресват, украсяват се с пискюли, мъниста и цветя. Стопанките ги зареждат с ритуален самун – за здраве и благодат. Жените месят хлябове във форма на подкова или конче – част от тях се раздават, друга се дава на животните.
Легендата за свети Тодор
Легендата споделя, че св. Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да заяви това на правилните - да предизвести християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара.
На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор дал отговор: да си подготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара.
Юлиан схванал, че лукавият план е оголен, останал опозорен и пуснал постоянна, чиста стока на пазара. Оттогава за признателност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон и за спомен се вари жито и се благославя в черква.
Тодорова неделя
В българския национален календар първата седмица от огромните великденски пости е наречена Тодорова неделя. Названието идва от деня на Тодор в събота. В центъра на празника са конете, по тази причина той се назовава още и Конски Великден. Конните надпревари се устройват в чест на Свети Тодор – един от тримата най-почитани от българите светци-конници.
Светецът измолил лятото
Поверието споделя, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато дойде, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него.
А самият светец влиза при Бога, с цел да го моли да прати лято на земята. И тъй като Господ почита светеца, още до момента в който той изрича молбата си, извън, на мястото където е забоден маждракът на Св. Тодор, стартира да се издига пара и стопля земята.
Поверия и обичаи
В някои краища младите дами измиват косите си с вода, в която е сложена плява от конска ясла – с цел да бъдат косите им здрави и лъскави.
Обличат бели ризи и се хващат на общо хоро.
Денят се счита за удобен за забременяване и раждане на здрави момчета, а в случай че времето е хубаво – годината ще е плодородна.
Традиционно на трапезата има пита с квас, леща, супа от гъби.
Имен ден честват всички с имената Тодор, Тодора, Тодорка, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Теомир, Теомира, Теодомир, Теодомира, Теослав, Теослава, Теодосий, Теодосия, Тодьо, Тода, Теди, Тошо, Тошка, Тотьо, Тото, Тотка, Тота, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Дарин, Дарина, Дарко, Дарка, Дария, Дариян, Дарияна, Даримир, Даримира, Дарислав, Дарислава, Дарен, Дарена, Даро, Дара, Доро, Дора, Дорка, Дориан, Дориана, Дориян, Дорияна, Дорчо, Доротея и Доротей.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ