Днес е Световният ден на водата и в тази статия

Днес е Световният ден на водата и в тази публикация разкрива какъв брой неизмеримо вещество е тя и за какво в действителност заслужава един ден от годината да бъде отдаден на нея.

Водата сформира 65% от нашите тела; 71% от земната повърхнина е покрита от океани и морета. Водата може да бъде в трите си агрегатни положения - твърдо (лед), течно и газообразно (пара) - в извънредно тесни температурни граници.

Виждали сме по какъв начин в топъл, само че дъждовен летен ден, след дъжда от земята се издига пара. Ако в ръката си държим и напитка с кубчета лед в нея, това би допълнило картината на три агрегатни положения на водата едновременно, на едно и също място и при идентични температурни условия.



Точката на завиране на водата е ненадейно висока - в случай че погледнем в периодическата система и съпоставим точките на завиране на близките хидриди, ще забележим, че колкото по-малък е размерът на молекулата, толкоз по-ниска е тази точка. Така хидридът на прилежащия на кислорода детайл, сярата, е -62° C и се чака точката на завиране на водата да бъде по-ниска от тази и без друго доста ниска температура.

Но тя не се преценява с нашите упования и завира при 100°C, защото водородните връзки в молекулата ѝ изискват доста повече сила, с цел да бъдат раздрани и тя да заври.

Същото се отнася и за замръзването - водата завира и замръзва мъчно и с помощта на това животът е подобен, какъвто го познаваме.

След живака, водата е веществото с най-високо незадълбочено напрежение , което разрешава на някои инсекти, да вземем за пример, свободно да се движат по повърхността ѝ.



Водата е едно от дребното субстанции, което в твърдо агрегатно положение (лед) се уголемява и става по-леко от течното. Затова не е добра концепция да слагаме цялостна догоре бутилка с вода във фризера. Именно същото качество обаче разрешава на живите организми във водата да оцеляват през зимата .

Представете си ледът да беше по-тежък и водата да замръзваше от дъното към повърхността. Това би умъртвило всички. Но ледът е лек и покривайки повърхността на водоемите, не просто не погубва съществата, които ги населяват, само че и ги защищава от прекомерно ниските температури на открито.

Знаете ли за какво парата нанася по-големи провали върху кожата, в сравнение с горещата вода? Докато водата ври, водородните връзки с нея се раздират, тъй като получават сила от нагряването, това води до прекосяването на водата от течно в газообразно положение - пара.

Така парата съдържа в себе си цялата сила, употребена за завиране на водата, само че също така, при до момента ѝ с кожата, която е по-студена, парата минава назад в течно положение, което е съпроводено с обособяване на още топлота .



Освен всичко това, водата може да се назова и повсеместен разтворител . Ако си представим нейната молекула като дребен магнит , то кислородният ѝ атом ще носи негативен заряд, а водородните - позитивен, т.е. тя е полярна .

Така, негативно заредените елементи на даден съставен елемент, попаднал във водата, ще бъдат привлечени от водородните атоми, а позитивно заредените - от кислородния.

Разбира се, има и субстанции, които не обичат водата. Те се назовават хидрофобни и се стремят по всякакъв начин да " се скрият " от нея и да сведат контакта си до най-малко - такива са мазнините, да вземем за пример.

Свикнали сме да одобряваме всичко това за даденост, само че в дни като този дано си напомним каква полезност е водата и какъв брой обич заслужава.