Коварната захарна болест
Днес е Световен ден за битка с диабета. В България 460 000 души живеят с диабет, а други 200 хиляди са наранени, само че не знаят и не се лекуват.
Един от всеки двама с това заболяване остава недиагностициран, което води до затруднения, тежки увреждания и преждевременна гибел.
Какво съставлява диабетът?
Захарният диабет съставлява хронично (дългопродължаващо) метаболитно заболяване (или по-точно група от метаболитни заболявания), което се характеризира с висока кръвна захар (глюкоза). Високите стойности на глюкозата в кръвта се получават в резултат на изчезнало произвеждане на хормона инсулин или липса на „ отговор “ от страна на клетките по отношение на инсулина.
Захарният диабет (наричан още захарна болест или единствено диабет) е на процедура доживотно заболяване, което провокира увреждане на кръвоносните съдове и нервната система след по-дълъг интервал от време. Тези увреждания се изявяват като недоволства от страна на разнообразни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други.
Човешкият метаболизъм се състои най-опростено в разграждането на храната до съществени молекули, които се употребяват за обезпечаване на сила и конструктивен материал за клетките на човешкото тяло. Основният енергиен субстрат за индивида е глюкозата. У здравия човек равнището на глюкозата в кръвта (кръвна захар) се контролира от няколко хормона, един от които е инсулин.
Инсулинът се създава от бета-клетките на панкреаса (задстомашна жлеза). След нахранване, под влияние на процесите на храносмилане в кръвта се получава огромно количество глюкоза. Инсулинът „ вкарва “ тази глюкоза в клетките на черния дроб, мускулите и мастните кафези, където тя се употребява като главен енергиен източник за всички процеси в човешкото тяло.
Когато кръвната захар се увеличи (след нахранване) задстомашната жлеза реагира като секретира в кръвта инсулин, който вкарва глюкозните молекули в клетките и понижава цената на кръвната захар. Нормалните стойности на кръвната захар се отбелязват като „ нормогликемия “, а надлежно по-високите и по-ниските от естествените – като „ хипергликемия “ и „ хипогликемия “.
При болните от диабет след повишаване на кръвната захар (след нахранване) панкреасът не отделя инсулин или отделя хормона в незадоволително количество или клетките на тялото не дават отговор на действието на инсулина. В резултат на това равнището на кръвната захар се повишава (хипергликемия). Същевременно клетките страдат от „ апетит “ за сила и са принудени да намират други енергийни източници.
Високата кръвна захар (над избрана стойност) минава в урината и се отделя с нея. Високата централизация на глюкоза в кръвта „ изтегля “ от клетките течности на правилото на разликите в осмотичното налягане и води до обезводняване на тъканите.
Всичко това трансформира обмяната на веществата в клетката по подобен метод, че се провокират повреди на избрани тъкани и органи в тялото. Диабетът може да аргументи както последователно настъпващи, по този начин и остро настъпващи, животозастрашаващи затруднения. /faktor.bg
Един от всеки двама с това заболяване остава недиагностициран, което води до затруднения, тежки увреждания и преждевременна гибел.
Какво съставлява диабетът?
Захарният диабет съставлява хронично (дългопродължаващо) метаболитно заболяване (или по-точно група от метаболитни заболявания), което се характеризира с висока кръвна захар (глюкоза). Високите стойности на глюкозата в кръвта се получават в резултат на изчезнало произвеждане на хормона инсулин или липса на „ отговор “ от страна на клетките по отношение на инсулина.
Захарният диабет (наричан още захарна болест или единствено диабет) е на процедура доживотно заболяване, което провокира увреждане на кръвоносните съдове и нервната система след по-дълъг интервал от време. Тези увреждания се изявяват като недоволства от страна на разнообразни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други.
Човешкият метаболизъм се състои най-опростено в разграждането на храната до съществени молекули, които се употребяват за обезпечаване на сила и конструктивен материал за клетките на човешкото тяло. Основният енергиен субстрат за индивида е глюкозата. У здравия човек равнището на глюкозата в кръвта (кръвна захар) се контролира от няколко хормона, един от които е инсулин.
Инсулинът се създава от бета-клетките на панкреаса (задстомашна жлеза). След нахранване, под влияние на процесите на храносмилане в кръвта се получава огромно количество глюкоза. Инсулинът „ вкарва “ тази глюкоза в клетките на черния дроб, мускулите и мастните кафези, където тя се употребява като главен енергиен източник за всички процеси в човешкото тяло.
Когато кръвната захар се увеличи (след нахранване) задстомашната жлеза реагира като секретира в кръвта инсулин, който вкарва глюкозните молекули в клетките и понижава цената на кръвната захар. Нормалните стойности на кръвната захар се отбелязват като „ нормогликемия “, а надлежно по-високите и по-ниските от естествените – като „ хипергликемия “ и „ хипогликемия “.
При болните от диабет след повишаване на кръвната захар (след нахранване) панкреасът не отделя инсулин или отделя хормона в незадоволително количество или клетките на тялото не дават отговор на действието на инсулина. В резултат на това равнището на кръвната захар се повишава (хипергликемия). Същевременно клетките страдат от „ апетит “ за сила и са принудени да намират други енергийни източници.
Високата кръвна захар (над избрана стойност) минава в урината и се отделя с нея. Високата централизация на глюкоза в кръвта „ изтегля “ от клетките течности на правилото на разликите в осмотичното налягане и води до обезводняване на тъканите.
Всичко това трансформира обмяната на веществата в клетката по подобен метод, че се провокират повреди на избрани тъкани и органи в тялото. Диабетът може да аргументи както последователно настъпващи, по този начин и остро настъпващи, животозастрашаващи затруднения. /faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ