Днес е Прошка, Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. Православните християни

Днес е Прошка, Неделя Сиропустна или Сирни заговезни. Православните християни участват на литургия и си желаят амнистия за сторените волно или несъзнателно съгрешения, за неприятните думи, дейности и намерения по отношение на близък. Човек би трябвало да се вгледа в себе си и да откри сили да елементарни и на тези, които са го наранили.

Тази вечер фамилиите се събират към трапезата, на която е поставена млечна храна и варени яйца, пият по чаша алено вино, " хамкат " бяла халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си желаят амнистия.

От сърце се изричат думите: " Простено - елементарни! ".

От на следващия ден стартира Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово - Великден.

Славянският термин " пост " значи " стража ", по този начин както вярващите се счита, че би трябвало да са на пост, в подготвеност душевно да посрещнат идването на Христос.

На днешната света литургия се чете част от Евангелието на Матей, 6 глава. В него се стартира с уверението, че в случай че не извиним на хората техните провинения, нашият небесен Отец няма да елементарни и нашите съгрешения.

Според националните традиции на трапезата се прави и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана/касата на вратата парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

След като това завърши, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се възпламенява. Тогава възрастните членове на фамилията стартират да гадаят. Тези гадания са свързани с очакванията за по-добра селскостопанска година, здраве и възможна бъдеща сватба на младите членове на фамилията.

Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа.

Един от главните детайли в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите естествени стихии, заради това той е трайно обвързван с българския обичаен светоглед.

Сутринта на Сирни Заговезни се възпламеняват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става нормално на високото място в обитаемото място. Но от време на време има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората стартират да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна мощ е водеща на този празник.

Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се прави ритуално ликвидиране на нивите. Това се прави за нивите да дадат по-добър рандеман. Този огън в другите краища на България носи разнообразни наименования. Най-често той е именуван катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.