Защо не празнуваме истински днешния празник?
Днес е празникът на християнското семейство и обществените мрежи са цялостни с апели и пожелания да бъдем по-любящи към нашето семейство, да оценяваме обичаните си хора и да им го демонстрираме непрекъснато.
Както нормално, по празници се сещаме да бъдем по–добри, оценяваме значимите неща и си обещаваме да бъдем по–всеотдайни. Предвид идните Коледни и Новогодишни празници, тази наклонност ще продължи най-малко доникъде на януари и по-късно ще замре, с цел да възкръсне по Великден.
Наред с всички апели да бъдем по-любящи хора от на следващия ден, наложително се срещат и много разсъждения за какво се сещаме за тези значими неща единствено в навечерието на празник, за какво това не е ежедневното ни държание и мислене, надлежно това се осъжда като неверно и се дават рекомендации по какъв начин да не го вършим повече и от на следващия ден заран да се събудим като нови, по–добри хора.
Само че това не се случва. Прочитаме всички публикации, мнения, постове и други трудове по тематиката, дискутираме по какъв начин би трябвало да се държим с обичаните ни хора , публикуваме вдъхновяващи фотоси, сентенции или посредством други вдъхновяващи изразителни средства представяме пред другите нашето мнение по въпроса и си обещаваме, че от на следващия ден ще станем по–добри. И по този начин празникът отминава, до момента в който ние сме прекомерно заети да вършим описи с нещата, които желаеме да променим у себе си и да си обещаваме, че от на следващия ден започваме.
Празникът отминава.
Идва новият ден и приповдигнатото въодушевление и заразителният възторг , които ни бяха завлядяли през вчерашния ден, към този момент не са толкоз мощни. Но ние вършим крачка към нея и не получаваме незабавно резултата, който чакаме. Празникът е отминал, пристигнал е новият ден, всекидневието продължава и хората към този момент не са празнично настроени и очакващи чудеса. Затова те и не се случват.
unsplash.com
Защото, ние, хората, считаме, че чудото е незабавен резултат от нашите дейности тук и в този момент и че в случай че незабавно не забележим смяна, подбудена от нашите старания, то те са отишли напразно. Съответно се разочароваме и стопираме да опитваме, тъй като не можем да усетим, забележим или пипнем чудото, на което по този начин мощно сме се надявали.
Промяната изисква време. Време, което малко от нас са склонни да отделят, тъй като имат прекомерно огромни упования и си слагат прекомерно къси периоди. Искаме нещата да се случват незабавно, на мига, на секундата.
unsplash.com
Но същинската смяна е развой, който изисква време и поредни дейности, един огромен план със съответните стадии, съответни ограничения, коригиращи дейности и така нататък Промяната изисква солидна първична инвестиция от време, старания и страсти, която малко от нас са склонни да създадат. Но единствено осъществена като пореден развой, смяната може да докара до същински краен резултат, а точно да станем по–добри. Защото не би трябвало да разчитаме на еднократни чудеса, в случай че желаеме трайна смяна в живота ни.
Вместо да се занимаваме с обмисляне на личния ни ъпгрейд от на следващия ден, вдругиден или денят Х, за какво просто не изживеем празника, потапяйки се напълно в неговата атмосфера и оставяйки го да ни завладее и стопли? Защо не честваме същински – с душите си?
Може би, в случай че оставим празничното въодушевление да се влее в нас и да ни презареди, без да се занимаваме с разсъждения по какъв начин тъкмо да се променим и от по кое време, самият празничен дух ще ни промени незабавно. Ако си позволим същински да честваме и да бъдем щастливи в този съответен ден, на идващия ден ще се събудим по-усмихнати и удовлетворени. Топлината от празника ще остане по-дълго в сърцата си, да ни топли с пламъчето си и правейки ни малко по-щедри и по-всеотдайни към нашето семейство. Ще бъдем малко по-добри...
unsplash.com 
Edna предлага Тайна съставна част на прахуляк ни прави още по-красиви
И по този начин до идващия празник, а те, в случай че се замислим, по никакъв начин не са малко: Св. Валентин/Трифон Зарезан, Баба Марта, 8–ми март, 3–ти март, Великден, Гергьовден, 24 май, Денят на детето, Денят на съединението, Денят на независимостта, Денят на националните будители, Денят на християнското семейство, Коледа, Нова година... Разбира се, всички имаме и своите персонални празници: рождени дни, именни дни, годишнини...
Празници доста, всеки със своя заряд и страст, тъй че да възпламени и освети всички положителни страни у човешката душа – от любовта до националната горделивост, от смирението до прошката и благодарността.
Празници доста, просто би трябвало да ги честваме същински...
Автор: Илиана Давидова
unsplash.com
Вижте още:
Най-големият зложелател на дамите са дамите За еуфорията и всички осъзнали се Любовната спекулация: най-хубавата неточност, която съм правила в миналото Моят другар депресията Отсрещният бряг е постоянно близо Човекът, който извади най-хубавото у мен
Както нормално, по празници се сещаме да бъдем по–добри, оценяваме значимите неща и си обещаваме да бъдем по–всеотдайни. Предвид идните Коледни и Новогодишни празници, тази наклонност ще продължи най-малко доникъде на януари и по-късно ще замре, с цел да възкръсне по Великден.
Наред с всички апели да бъдем по-любящи хора от на следващия ден, наложително се срещат и много разсъждения за какво се сещаме за тези значими неща единствено в навечерието на празник, за какво това не е ежедневното ни държание и мислене, надлежно това се осъжда като неверно и се дават рекомендации по какъв начин да не го вършим повече и от на следващия ден заран да се събудим като нови, по–добри хора.
Само че това не се случва. Прочитаме всички публикации, мнения, постове и други трудове по тематиката, дискутираме по какъв начин би трябвало да се държим с обичаните ни хора , публикуваме вдъхновяващи фотоси, сентенции или посредством други вдъхновяващи изразителни средства представяме пред другите нашето мнение по въпроса и си обещаваме, че от на следващия ден ще станем по–добри. И по този начин празникът отминава, до момента в който ние сме прекомерно заети да вършим описи с нещата, които желаеме да променим у себе си и да си обещаваме, че от на следващия ден започваме.
Празникът отминава.
Идва новият ден и приповдигнатото въодушевление и заразителният възторг , които ни бяха завлядяли през вчерашния ден, към този момент не са толкоз мощни. Но ние вършим крачка към нея и не получаваме незабавно резултата, който чакаме. Празникът е отминал, пристигнал е новият ден, всекидневието продължава и хората към този момент не са празнично настроени и очакващи чудеса. Затова те и не се случват.
unsplash.com Защото, ние, хората, считаме, че чудото е незабавен резултат от нашите дейности тук и в този момент и че в случай че незабавно не забележим смяна, подбудена от нашите старания, то те са отишли напразно. Съответно се разочароваме и стопираме да опитваме, тъй като не можем да усетим, забележим или пипнем чудото, на което по този начин мощно сме се надявали.
Промяната изисква време. Време, което малко от нас са склонни да отделят, тъй като имат прекомерно огромни упования и си слагат прекомерно къси периоди. Искаме нещата да се случват незабавно, на мига, на секундата.
unsplash.com Но същинската смяна е развой, който изисква време и поредни дейности, един огромен план със съответните стадии, съответни ограничения, коригиращи дейности и така нататък Промяната изисква солидна първична инвестиция от време, старания и страсти, която малко от нас са склонни да създадат. Но единствено осъществена като пореден развой, смяната може да докара до същински краен резултат, а точно да станем по–добри. Защото не би трябвало да разчитаме на еднократни чудеса, в случай че желаеме трайна смяна в живота ни.
Вместо да се занимаваме с обмисляне на личния ни ъпгрейд от на следващия ден, вдругиден или денят Х, за какво просто не изживеем празника, потапяйки се напълно в неговата атмосфера и оставяйки го да ни завладее и стопли? Защо не честваме същински – с душите си?
Може би, в случай че оставим празничното въодушевление да се влее в нас и да ни презареди, без да се занимаваме с разсъждения по какъв начин тъкмо да се променим и от по кое време, самият празничен дух ще ни промени незабавно. Ако си позволим същински да честваме и да бъдем щастливи в този съответен ден, на идващия ден ще се събудим по-усмихнати и удовлетворени. Топлината от празника ще остане по-дълго в сърцата си, да ни топли с пламъчето си и правейки ни малко по-щедри и по-всеотдайни към нашето семейство. Ще бъдем малко по-добри...
unsplash.com Edna предлага Тайна съставна част на прахуляк ни прави още по-красиви И по този начин до идващия празник, а те, в случай че се замислим, по никакъв начин не са малко: Св. Валентин/Трифон Зарезан, Баба Марта, 8–ми март, 3–ти март, Великден, Гергьовден, 24 май, Денят на детето, Денят на съединението, Денят на независимостта, Денят на националните будители, Денят на християнското семейство, Коледа, Нова година... Разбира се, всички имаме и своите персонални празници: рождени дни, именни дни, годишнини...
Празници доста, всеки със своя заряд и страст, тъй че да възпламени и освети всички положителни страни у човешката душа – от любовта до националната горделивост, от смирението до прошката и благодарността.
Празници доста, просто би трябвало да ги честваме същински...
Автор: Илиана Давидова
unsplash.com Вижте още:
Най-големият зложелател на дамите са дамите За еуфорията и всички осъзнали се Любовната спекулация: най-хубавата неточност, която съм правила в миналото Моят другар депресията Отсрещният бряг е постоянно близо Човекът, който извади най-хубавото у мен
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ