Честваме Православна неделя, паметта на светите 40 мъченици и на двама светци от Силистра
Д нес е Православна неделя. Така се назовава първата неделя от Великия пост, когато се напомня едно от най-важните събития в живота на Църквата - възобновяване на почитта към светите икони.
Това станало през 843 година със съдействието на императрицата света Теодора. Преди това повече от 100 години християните били разграничени от разногласия за почитането на свещените изображения (основно икони).
Още в 726 година император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, защото имало мнение, че християнската вяра се е изродила в идолопоклонство.
Настъпили огромни безредици в цялата империя. За тях съдействала и властта, тъй като императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор. Цялата империя се разделила на две гневно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, непрекъснати смени на епископи и патриарси. Видни богослови от това време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието.
През 787 година Седмият космополитен събор тъкмо дефинирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея персона. Нещата краткотрайно се успокоили, само че скоро с нова мощ траяли разногласията и даже заличаването на прелестни мостри на ранното християнско изкуство (икони, фрески, мозайки). Докато в 843 година с църковен събор, призован от императрица Теодора, най-сетне се поставил завършек на иконоборството и в Църквата спечелило православието. Това събитие се празнува в първата неделя на Великия пост.
Светите 40 християнски мъченици били бойци в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в защита част от римската армия в IV век . Когато император Лициний почнал гонение против християните, тези бойци незабавно били хванати и затворени от шефа Агрикола. Отначало той ги похвалил за положителната им работа и им заречен пари, и покачвания, в случай че се отрекат от вярата си. Но един от бойците му дал отговор: " Ако ние не вредим на страната, като следваме Евангелието, а по-скоро й оказваме помощ с нашата изрядна работа, за какво ни обвинявате за вярата ни, която основава положителни хора и води до похвални каузи? ". Агрикола схванал, че няма да успее да ги убеди и по тази причина заповядал да ги изтезават.
После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било извънредно, само че мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си. Само един от тях се пречупил, само че незабавно го заменил един от стражите, който се включил към безстрашните мъченици. На сутринта всички били в беззащитност от премръзването, по тази причина ги извадили от водата и ги доубили. Това станало в 320 година Скоро след гибелта им почнали да почитат подвига им. А цар Иван Асен Втори построил в Търново храм в тяхна чест по случай успеха си на този ден - 9 март 1230 година
Днес се уважава паметта и на двама светци, свързани с град Силистра.
Единият е страдалец Исихий Доростолски, римски боец християнин от четвърти век, погубен в града поради вярата си в Христос.
Света Димитра е родена в Силистра в 1810 година След следващата руско-турска война фамилията й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за съветски боен, само че той умрял в Кримската война. Тогава Димитра станала монахиня и по-късно основала манастира " Въведение Богородично " в Киев. Развила необятна благотворителна активност, подслонявала в обителта и ранените от войните. Починала на 9 март 1878 г.
Това станало през 843 година със съдействието на императрицата света Теодора. Преди това повече от 100 години християните били разграничени от разногласия за почитането на свещените изображения (основно икони).
Още в 726 година император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, защото имало мнение, че християнската вяра се е изродила в идолопоклонство.
Настъпили огромни безредици в цялата империя. За тях съдействала и властта, тъй като императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор. Цялата империя се разделила на две гневно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, непрекъснати смени на епископи и патриарси. Видни богослови от това време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието.
През 787 година Седмият космополитен събор тъкмо дефинирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея персона. Нещата краткотрайно се успокоили, само че скоро с нова мощ траяли разногласията и даже заличаването на прелестни мостри на ранното християнско изкуство (икони, фрески, мозайки). Докато в 843 година с църковен събор, призован от императрица Теодора, най-сетне се поставил завършек на иконоборството и в Църквата спечелило православието. Това събитие се празнува в първата неделя на Великия пост.
Светите 40 християнски мъченици били бойци в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в защита част от римската армия в IV век . Когато император Лициний почнал гонение против християните, тези бойци незабавно били хванати и затворени от шефа Агрикола. Отначало той ги похвалил за положителната им работа и им заречен пари, и покачвания, в случай че се отрекат от вярата си. Но един от бойците му дал отговор: " Ако ние не вредим на страната, като следваме Евангелието, а по-скоро й оказваме помощ с нашата изрядна работа, за какво ни обвинявате за вярата ни, която основава положителни хора и води до похвални каузи? ". Агрикола схванал, че няма да успее да ги убеди и по тази причина заповядал да ги изтезават.
После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било извънредно, само че мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си. Само един от тях се пречупил, само че незабавно го заменил един от стражите, който се включил към безстрашните мъченици. На сутринта всички били в беззащитност от премръзването, по тази причина ги извадили от водата и ги доубили. Това станало в 320 година Скоро след гибелта им почнали да почитат подвига им. А цар Иван Асен Втори построил в Търново храм в тяхна чест по случай успеха си на този ден - 9 март 1230 година
Днес се уважава паметта и на двама светци, свързани с град Силистра.
Единият е страдалец Исихий Доростолски, римски боец християнин от четвърти век, погубен в града поради вярата си в Христос.
Света Димитра е родена в Силистра в 1810 година След следващата руско-турска война фамилията й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за съветски боен, само че той умрял в Кримската война. Тогава Димитра станала монахиня и по-късно основала манастира " Въведение Богородично " в Киев. Развила необятна благотворителна активност, подслонявала в обителта и ранените от войните. Починала на 9 март 1878 г.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ